Безсъница - Михаил Белчев

На Найден Андреев и Маргарита Хранов

По стълбите тичат

задъхани струни.

В празната къща се буди от сън

прашна китара.

От ъглите тръгват

забравени думи.

В прозореца някой подсвирква

и сяда до мен.

Лица и огньове

под мен се прегръщат.

Земята се свива от мъка

по чужда планета.

Пулсира небето

и някой се връща

захвърлил монета за себе си

някога в прашния двор.

Лица и огньове

под мен се прегръщат.

Земята се вдига на пръсти

и нежно целува небето.

Кога ще се върнеш?

Кога ще се върнеш?

От тъмното песен възкръсва

и сяда отново до мен.

Изсъхна лозата

към тебе извита.

От дългото чакане времето спря

в мойто огнище.

Кога ще се върнеш?

Кога ще се върнеш?

От тъмното песен възкръсва

и сяда отново до мен.

После ще ти напиша "Забрави!" в Приказките...

Меричка