Хайде да започнем да измисляме български коани. Ние като народ живеем в уникални условия, на границата на абсурда, а често в самия абсурд. Знаем, че умението на българина е да оцелява, което на практика означава да балансира на ръба на бръснача. По този начин, самият живот на българина представлява гоблен (плетеница), а също един огромен коан.

Какви предложения имате?
Или може би вече са измислени; тогава да си ги спомним?

За това предложение беше вдъхновено от великолепните отговори на Камино и Тина на предходния коан...

Аз мисля, че нашите български поговорки са чудесни коани. Имам книжка, направо си е томче от 500 страници! Казва се Български пословици и поговорки.

Ето някои:
"Ако не посееш нищо, няма да ожънеш нищо."

"Седем пъти мери, един път режи." (Ние с Мастър Го се убедихме в правилността на този коан.)

"Споделената мъка половин мъка, споделената радост - двойна радост."

Идеята е добра, да си напрегнем мозъците и да измислим още български коани.

Ето и един коан, измислен в чата на сайта.

Много информация, много мнения. Липса на информация, липса на мнения.

Делфин написа един възможен коан:
"Много информация, много мнения. Липса на информация, липса на мнения."

Когато имаш един часовник - знаеш колко е часа. Когато имаш много часовници - не знаеш колко е часа.

Този коан за часовниците ме провокира да препрочета едноименния разказ Джером К. Джером от книгата му Празни мисли на един празен човек. Препоръчвам ви я, много интересно четиво и забавно.

Ето как започва разказът му "Часовници"

"Има два вида часовници: едни, които всякога са неточни, знаят, че са неточни и се гордеят с това и други, които винаги са точни, освен в случаите, когато разчиташ на точността им, а тогава те така те подвеждат, че се учудваш как е възможно да съществуват такива неточни часовници в една цивилизована страна..."

Три пъти режи и един път мери! (Да ти дойде ума в главата).

Изпий три водки, а после прецени, дали една е била достатъчна.

Удобното неудобство, неудобното удобство.

Lazarov написа:


Животът на българина?

Аутист сред гении и гении сред аутистите.

Българинът е специалист по оцеляването. Как го прави не знам, правителството на България, Международният валутен фонд и Световната банка, които постоянно го притискат, също не знаят, защо българинът оцелява.

Българският начин на живот, трудно може да бъде описан. Ако няма Нобелови лауреати по литература измежду българите, то е защото и те не могат да опишат този уникален процес...

Изгубих един голям приятел, един голям човек! Все пак преди да съм осъзнала в пълна степен случилото се ще напиша тези няколко реда...

На 22. 04. 2010 г. при нещастен случай (автомобилна злополука) си отиде Йони Лазаров - един истински приятел, достоен мъж. Мъж на честта, принципите, силата, смелостта и достойнството. Освен всичко това си отиде и най-добрия играч и познавач на играта Вейци в България. Трагедията е огромна, той бе само на 47 години.

Моите съболезнования към роднините, близките и приятелите на Йони.

Почивай в мир приятелю! Винаги ще те пазя в сърцето и душата си!

Сбогом!

Много, много сьжалявам!!! Моите сьболезнования на всички, които са го загубили и страдат за него!

Тъжно е!

С Йони Лазаров завършва цяла епоха в българското Го. Той вложи много труд и усилия да популяризира играта Го в България.

Беше много умен и ерудиран човек. Беше мечтател... Беше приятел... Беше хубав човек!

Отиде си от този свят Играчът на стъклени перли!

Сбогом, приятелю!