Свалих си първи сезон на "Доктор Куин лечителката" и в първия епизод - Съли казва на Куин: "Шайените вярват, че ако жена се държи като вожд ще стане такъв."

Смисъла, който влага Съли е да разколебае малко Куин в една ситуация, в която трябваше да се търси малкото момченце, което тя осиновява заедно с две други деца. То избяга, защото майка му умря и повери децата на Куин. И детето беше много разтроено.

Ако обаче излезем от смисъла, който влага Съли е просто удивително, колко мъдрост има в едно такова съвсем простичко изречение. Тоест няма нищо сложно, страшно или невъзможно жена да бъде вожд, трябва само да се държи като такъв. И никой не го забранява и не счита, че жената не може да бъде вожд, защото е "безпомощен съсъд" /християнство/. И не само това, а и колко различно мислят тези хора в сравнение с европейското мрачно средновековие по същото време, когато същата мисъл би звучала така:

"Ако жена се държи като вожд, убийте я."

И до ден днешен има места по света, където това се случва.

Препоръчвам ви да си припомните сериала има много интересни неща.

В този епизод на Доктор Куин лечителката има интересни неща за железницата, за бизоните и за един индиански билков мехлем, който излекува краката на Съли. Нашия любимец изяде един голям пердах и му засегнаха нещо по гръбначния стълб и можеше да остане инвалид.



А пък това е един интересен разговор, от друг епизод между Съли и неговия шайенски приятел Танцуващия облак. Май вече ви споменах, че Съли има фобия от коне.



Тоест, ако имате фобии, просто ги погледнете в очите и им благодарете за подаръците, които ви дават.

Индианска психотерапия! И работи!

Да продължим с индианската психотерапия, ако нямате нищо против. Ето едно мнение за любовта. Шайенско мнение, за да уточним и конкретната племенна култура.




12 епизод от Доктор Куин Лечителката

Знаете ли колко томове научна литература по психология, психотерапия и психиатрия са изписани, за да се направи опит да се обяснят неща, които шамана Танцуващия облак събра точно в 5 изречения.

Колко хора в последните стотина година са учили, получавали висши образования и един куп научни степени, а също и часове наред практическа работа, за да се научат да лекуват нещо /често безуспешно, което е отчайващо/, което Танцуващия облак излекува с 5 изречения.

Това за мен е като да те ударят с чук по главата или с тъпото на томахока* /а за някои е като да ги ударят с острото и за това им е напълно невъзможно да го приемат и пишат още една научна книга за психотерапия на фобии примерно/ предвид това колко книги съм изчела и статии за психология и психотерапия.

Всичката научна работа в последните сто години се оказа напълно безмислена. Загуба на време и отсичане на дървета, за да се прави хартия, върху която да се пишат трудове по психология, психотерапия и психиатрия.

Аз съм в шок и докато си лекувам цицината образно казано ще взема да направя една отделна категория за филма Доктор Куин, защото във всяка серия има по някаква психологическа шайенска терапия.


томахок* - от англокинската дума "тумахикен", индианска бойна брадва, често наричана неправилно "томахавка". /Любо Кюмюрджиев/. Аз бих добавила, че вероятно американските ракети "томахоук" са получили името си от индианската брадва. Символ, с който Биг Брадър иска нещо да каже на света за своите ракети.

Не мисля, че това е индианска психотерапия, както и в предишната тема не става въпрос за любовта и секса в индианската култура.

И в двата случая става въпрос за представите и въображението за нещо си при някакви американски писатели и автори на филми.

Индианската психотерапия (ако използваме такива модерни понятия) наистина съществува, но тя е отразена на други места. Ако трябва да се посочи някаква литература, то на български има издадени няколко книги, които имат отношение именно към това. Може би най-силния пример в това отношение е "Подиграващият Враните: шаманска мъдрост и сила".
shop.pingvinite.bg/?cid=3&pid=4061

bgiroquois.blogspot.com/2009/06/blog-post.html

Хората харесват "представите" и "илюзиите"! Това е положението. Тези, които харесват "реалността" такава каквато е /каквото и да означава това, защото за мен реалността е непознаваема на този етап/ не се нуждаят от терапия.

В психотерапията се работи задължително със субективната реалност и никога с обективната. Тоест работи се с реалността на човека, такава каквато е според него, а не такава каквато е в действителност, каквато е според терапевта или комшията.

Това прави от психотерапията наука коренно противоположна на психиатрията. Като при първата човек, който чува гласове или има зрителни "халюцинации" няма да бъде пратен в лудница и сложен на силни лекарства, защото обективната психиатрична реалност е че той е шизофреник. Психотерапията НЕ работи с лекарства и с лудници.

Ако субективната реалност на даден клиент на психотепрапията харесва представите на автори и сценаристи за индианците и това дава ефект в неговата психотерапия и той е здрав и в конкретния случай преодолява фобия по този начин:



То аз няма изобщо да се поколебая да използвам тези представи.


За другата тема за Любовта и секса при индианците - за мен тези книги имат еротична стойност, това, че в тях присъстват индианци ги прави още по-интересни. Това че нямат общо с действителността е очевидно, съгласявам се, защото това са романи, а те рядко отразяват някаква действителност.

На мен ми харесва да имам грешни представи за любовта и секса в индианската култура изградени въз основа на еротични романи.

Няма да спра да чета тези книги, но заради твоето непрекъснато "джавкане" по темата просто ще я зарежа.

Това е като да правиш секс и в стаята да нахълтат родителите и да направят скандал. Обикновено се случва сексуална травма, която се терапевтира трудно.

Разбира се всеки си има отношение. Но моята мисъл е, че нещо е индианско, когато то наистина е такова. А че някой си има някакви си фантазии - това си е негов проблем.
Лично мен ме интересува реалността.

Индианските шамани имат един възглед за виждането на реалността, на пръв поглед странно съвпадащ (но всъщност абсолютно логично) примерно с виждането на зен. А именно, че целта на себеразвитието е да виждаш релността такава, каквато е, а не такава, каквато ти се иска да бъде. Щото от илюзии особена полза няма.

Затова не наричай това или онова "индианско", а примерно "фантазиите на еди си кой на тема индианско".

Разбира се това е моята лична гледна точка, но ми се струва, че реалността винаги е много по-интересна, увлекателна и вълнуваща от фантазиите. И най-важното е истинска.

От теб ще излезе чудесен психиатър, който ще вкарва хората в лудницата, защото имат фантазии. Като тези, които прибраха Черния Елен на едно такова място. Той пък взе че излезе през ключалката с помоща на една дрънкалка.

За повече информация прочетете книгата.

Във фантазиите и въображението няма нищо лошо. Както и в боравенето с факти и науки. Добре е обаче между двете да има равновесие.

На Вълчо му са в повече историческите факти и малко въображението и фантазията.

Да, въображението е важно, но нещата все пак трябва да се назовават със собствените им имена.

Ще цитирам една мисъл на П. Матисен от едно негово есе:

Чела съм я тази статия. Не ми харесва смесването на будизма с индианския шаманизъм. Не харесвам изобщо будизма и другите официални религии.

Това прекарване на индианската духовност през будизма или сравнения с християнството се прави, защото официалните религии са масови и популярни, а индианската духовност не чак толкова. И така хората ще и обърнат внимание.

На едно друго място тук в категорията Индианистика задавам въпроса, защо на индианците им е трудно да се адаптират както са направили негрите. И дори сега президента на САЩ е афроамериканец. Защо негрите в САЩ живеят сравнително добре, а иниданците не.

Може би тези паралели между индианската духовност и официалните религии е опит културата да бъде адаптирана, за да бъде и съответно запазена. Но на мен не ми харесва да се омешва с будизма.

Не знам доколко буздизма е официална религия. Той е духовен Път.

Не мисля, че в случая става въпрос за смесване. Всички духовни пътища, ако са истински духовни пътища, водят до едни и същи неща.
Лично аз съм привърженик на т.нар. Традиционализъм (Традиционалистка школа) на Генон и Шуон.
Традиционализмът смята, че изначалната мъдрост, ако можем така да я наречем, е била дадена на човечеството в дълбока древнист и с течение на времето и развитие на "цивилизацията" тази мъдрост се е размивала и фрагментирала все повечеи повече. Т.е. имаме инволюция на духовността.

В някои учения тази мъдрост се е запазила повече, в други по-малко.
en.wikipedia.org/wiki/Frithjof_Schuon
en.wikipedia.org/wiki/Perennial_philosophy
www.frithjof-schuon.com/start.htm

Харасват ми картините на Фр. Шуон.
www.frithjof-schuon.com/paintings.htm

Картините са много красиви! Качих ги в Индианско изкуство и култура

Според мен, ако индианската духовност може да намери паралели с нещо подобно от изтока, то това е Шинто, не Будизма. Аз харесвам Шинто.

В сайта на Ели Сярова има някои интересни неща religiology.org/religions/shinto/