Да, символите в индианската култура имат основно място.
Тъй като магическата защита по време на война е много важна, бойния кон не е изклучение. Преди сражение конят се боядисва, като на това се отделя не по-малко внимание от боядисването на воина. Към гривата и опашката се завързват талисмани, пера, които означават подвизите и пр.
Символите били общоупотребявани или лични (последните получени във видение, сън и пр.).
Червените кръгове около очите и ноздрите на коня му придавали остра зрение и обоняние.
Мълниите (зикзаковидни линии) по краката му придавали бързина и сила.
Отпечатъци от длан върху гърдите на коня означават, че с него е повален враг.
Кръстовидния знак сочи, че конят и ездачът му са избегнали засада на враговете.
П-образните знаци означават конски следи - това са конете, успешно отвлечени от врага.
Бойните белези на коня, получени в битка, както и на неговия стопанин, винаги се отбелязват с червена боя - това е знак за доблест.
Червента лява длан, отпечатана върху десния бут на коня е знак за особена почест.
И най-различни други знаци, няма да ги изброявам всички, а едва ли и ги знам всичките, защото не са един и два...
Въобще ако конят извършел нещо смело - спасял стопанина си в опасна ситуация и пр., на него му се правел honoring като на воин, извършил подвиг, пеле се песни в негова чест и пр.
Такива ми ти работи. Диви ора индианци, ко да ги прайш...