Всеки от нас има специален пиетет /дълбоко уважение, благоговение, преклонение, обич/ към точно определено животно или птица. Това би могло да определи нашия тотем. Тотема представлява животно, растение, природен феномен, въздигнати в култ от определена социална група или индивид - за които се вярва, че даряват с покровителство. В този смисъл нека да обсъдим какво знаем за тотемите, как те действат в живота ни, интересуваме ли се от такъв вид покровителство и общуване с природния свят. Например аз винаги съм обожавала котките. А Планинският лъв или Пума са моите любими котки, към които изпитвам много повече от обикновено харесване. Веднага след тях се нареждат Вълците. Нека да видим как племето Оджибуей гледа на тотемите.

Животното се избира пряко, преди всичко заради някои свои качества, които биха били полезни на хората в тяхното ежедневие. Според Оджибуей пет са основните дейности, необходими за съществуването на племето и на по-малките общности, които го изграждат.

Функция:

Ръководство
Защита
Препитание
Обучение
Лечение

Изпълнители:

Вождове
Воини
Ловци
Учители
Лечители

Поради това отначало е имало само пет тотема, отразяващи петте основни функции и представени от пет животни. Според легендата, преди много години шест огромни същества изплували от морето. Едно от тях се гмурнало обратно във водата, тъй като не издържало на горещината и на слънчевата светлина. Останалите пет излезли на брега на страната на Анишинаубе, които ги посрещнали добре. Тогава митичните същества обещали на Анишинаубе своята закрила и ръководство. Впоследствие се прибавят и други родове, като според качествата на тотемното животно членовете им трябва да изпълняват една от петте основни функции. Предполага се, че думата dodaem или dodem, от която произлиза думата тотем, има същия корен, както думите dodum и dodosh. Първата означава "да изпълня, да осъществя", а втората - "гръд, даваща мляко", т.е. изхранване. Dodem би могло да се преведе свободно от алгонкински като "това, което определя моята функция, моята цел на съществуване". Когато се срещнат двама непознати ловци, говорещи езика Оджибуей, първият въпрос би бил: "Кой е твоят тотем?" и едва след това ще дойде въпросът: "Кой си ти?". Това показва, че за старите Оджибуей принадлежността към даден род и общност е била по-важна от месторождението и местоживеенето.

И така нека да приемем, че Планинския лъв е моя Тотем, а кой е вашия?

Ами-и... този въпрос е прекален сложен за да се обсъжда във форум.

По принцип според мен е по-добре да се говори за "животно на силата", т.е. за съответния покровител. Той може да е животно, може да не е, може да са няколко...
Абе вместо да си приказваме - хванете "Пътя на шамана" на М. Харнър. Там е обяснено доста понятно и според мен интелигентно.

Нали разбираш, че не може всички да хванем "Пътя на шамана", не като книга, а като път. Това не е и необходимо, защото инак би се превърнало в някаква нова мода, което е несериозно и глупаво отношение. По-скоро моята идея пускайки темата е не толкова да се запознаем с шаманските практики и да ги прилагаме, колкото да се приближим поне малко до Природата и до различните начини за общуване с нея. Като избора на животно на силата може да помогне в това общуване. Смятам и да напиша статия как животното на силата може да ни помага в живота. И по-конкретно как то може да изпълнява своята терапевтична функция в живота на човека. На шамански език - лечебна функция, а на психологически език - психотерапевтична. Ти знаеш, че много от съвременните психолози, които желаят да са в крак с времето се интересуват от различни шамански практики, лечебни растения и тяхното действие. Правят това не за да станат шамани и да се хвалят с това, а защото са разбрали, че това е правилния път за лечение на физически и психически заболявания. Все още това не е затвърдена тенденция, тъй като психологиите и психотерапиите са ригидни /твърди, липсва им гъвкавост/науки. Но развитието на науките зависи от хората, които ги развиват. В този смисъл тези пионери като Станислав Гроф вече са поставили началото и връщане назад няма. Черпенето на знания от шаманските практики е бъдещето и на психологията и на психотерапията и на психиатрията.

Затова аз мисля, че знанията за тотемното животно, общуването с него, съзерцаването му, изучаването му, подражаването му, могат да се превърнат в една много добра психотерапия. И това ми е идеята. Ще се съгласиш с мен, че е несериозно всички да се втурнем да ставаме шамани и шаманки. Има си хора с това призвание и шаманизма е за тях. И както се казва: "От всяко дърво свирка не става."

Много хубав клип, който ми е подарък от приятел във фейса. Бих искала да успея някога да постигна това хармонично общуване с Природата и конкретно с Пумата, по същия начин, както е представено в клипа. Иска се голяма смелост за такова живо общуване, уравновесеност на характер, мисли, чувства, емоции. Спокойствие и такава силна вяра в себе си и в собствените сили, че в нито един момент да не се промъкне и най-малката мисъл за страх. Защото страха мирише и дивия звяр го подушва. Да срещнеш Пумата, да останеш в нейния периметър, ако се налага за дълъг период от време, да те възприеме като част от пейзажа. Да успееш да я примамиш близо до себе си, да ти се довери, да станете приятели...

А до тогава можем да изживеем общуването с тотема, както в клипа...Просто този клип е правен за мен, защото другото създание, с което общува жената от клипа е Какаду, а това е любимата ми птица. Може да приемем моя птичи тотем. Само липсва кактусчето, което е любимото ми растение.





Има какво да се научи и по тази начин, чрез творческата фантазия.

Ами ето една публикация от моя блог, която е свързана с темата
ulfrden.blogspot.com/2011/10/blog-post.html

Еее, здравей! Като истински вълк - "нямате, нямате, току изчезнеш" и човек почва да се чуди дали си в добро здраве и разположение на духа. Липсваше ни. И Вълчата бърлога, обновена с нов дизайн, отивам да чета статията, после ако има какво да кажа ще коментирам.

Много интересна статия. В мен възникнаха редица важни въпроси.

“В индианското въображение няма разграничение между сферата, в която действат животните, и тази на хората – стига да поиска, всеки може да вземе както облеклото, така и външността на другия.” В основата на самата идея за превъплъщението стои фундаменталното за всички индиански култури схващане, че многообразните прояви на съществуването – хора, животни, растения, камъни, планини, езера, облаци, ветрове, звезди – са надарени с душа (коренните американци не делят природата на “жива” и “нежива”), произхождат от общ първоизточник и са тясно свързани помежду си.


Бидейки християнка не мога да не отбележа вредите, които тази религия е нанесла, както на Природата, така и на един неин биологичен вид - човека. Сега плащаме за това с "болестите на цивилизацията", от които страдаме. Бидейки и човек, който се интересува от съвременните пси-науки, не мога да не отбележа, че психиатрията и психологията често повече вредят, отколкото да помагат. Защото хора, които имат уменията или биха желали да използват умението за превъплащаване, често биват обявявани за луди, диагностицирани.


С идеята за частичното превъплъщение са свързани и множества ритуални забрани. Сред редица индиански племена жените избягват да обработват или дори да докосват кожи от хищни животни – особено често обект на подобно табу е мечата кожа. Смята се, че при допира си с кожата жената би могла да възприеме някои от характерните особености на хищника, да стане агресивна и груба и да изгуби своето женско очарование.


Грешка ли съм допуснала като съм избрала пумата за своя Тотем? Но пък от друга страна света е доста по-различен днес. Как жената сама би могла да оцелее в тези "вълчи" времена, ако си избере да кажем сърна? Ами автоматично се превръща в закуска. В миналото мъжете са били много силни и са пазели и са се грижили за цялата общност и в частност за жените и децата си. А сега често на жената и се налага да се справя абсолютно сама. Докато мъжете се обезкосмяват и ходят на козметик.

Тук би следвало да се споменат и половите трансформации – превръщането на дадени момчета в “мъже-жени” (уинкте при лакота, химане при шайените), които са считани за същества от “третия пол”, надарени с особено могъщи свещени сили. Известни са и случаи, в които жени възприемали мъжки роли – те променяли имената си, обличали се като воини, участвали във военни походи (или даже ги предвождали), а някои от тях дори си взимали други жени за съпруги.

Мислех, че индианската култура строго осъжда хомосексуализма и травеститите, като прогонва такива хора от общността в най-добрия случай, а в най-лошия може дори да ги убие. Явно съм грешила или в някои племена ги прогонват, а в други са на почит?

Хм... Не съм сигурен дали вчера, днес и утре имат някакво значение в случая. Според мен става въпрос за фундаментални принципи на човешката природа и за Сили (вероятно "енергии" според разпространената терминология на Ню-ейджа ).

От жените в онези доста сурови времена винаги се е очаквало да са много силни, но те проявяват силата си по друг(и) начин(и). И тези сили са универсални.

Иначе за "третия пол"... Историята е доста особена. Мъжете-жени са били разпространени при много индиански племена. Далеч не винаги са имали сексуалната женска роля, дори нерядко въобще не са водели сексуален живот - били са нещо като... абе да кажем брахмачари.
При много малко племена (прим. апачите) те са били смятани за "черни магове" и са ги убивали директно.
Въобще за този феномен на индианската култура може да се види тук:
www.eaglecircle.org/indexbg/docs/resursi...al/bit/berdashi.html

В текста между другото става въпрос и за пумата (планински лъв) и участието й в един от митовете за бердашите.

Ами в статията пише, че липсата на солени шеги се счита за нещо странно. Вижте, колко важно, особено текста, който съм подчертала..

"Вън от тези влияния и въпреки традиционното уважение с което се ползват бердашите, те често са обект на доста груби шеги и закачки. За незапознатия външен наблюдател, който не отчита кой се шегува и какви са отношенията му с бердаша, тези шеги изненадват и изглеждат като неуважение към ползващия се иначе с особена почит бердаш. В много индиански общества съществуват особен тип отношения, базирани на т.нар. "jouking relationship", допускащи доста солени и груби шеги между членовете на общината и племето. Шегите изглеждат понякога твърде злобни, но много повече смущава тяхната липса, което означава, че нещо не е наред. Тези шеги играят ролята на спойка, която свързва още по-здраво обществото. При това личностите, които имат по-голям авторитет и престиж, по-често са обект на такива шеги и закачки. Този аспект на междуличностните отношения вероятно фрустрира белия човек, но това всъщност е начин да се поддържа исконната равнопоставеност на членовете на племето, както и да им напомня, че никой не бива да надценява собствената си значимост. Това е един от многото механизми, които САИ /североамериканските индианци/ използват за да ограничават и неутрализират тенденциите на социално разслоение между членовете на племето."

Та в този смисъл на шегите вашата администраторка и сайта и е бердаш. И ако почне да надценява собствената си значимост може да си изпати от шегобийци. Хубавото е, че и тя е шогобиец и носи на шеги.


"Посредникът в двойката мъж-жена в представите на САИ е същество, което носи в себе си елементите и на двата пола. Това може да бъде комбинация във физическия смисъл, какъвто е хермафродизма. Но за САИ физическият аспект на нещата далеч не е толкова важен, колкото духовния; те използват представата за духовната същност по същия начин, по който белия човек използва представата за индивидуалния характер. Ето защо физическият хермафродизъм не е задължителен при идеята за смесване на половете; той е само частен и несъществен случай на тази идея. Истинският посредник между мъжа и жената е личност, която физически е нормална, но носи духа на противоположния пол, заема пространството между мъжа и жената и има духовност, различна от тази на мъжа и жената поотделно. Независимо от това в коя категория попадат тези личности, те се възприемат като същества различни от мъжа, т.е. в духовен аспект те са "НЕ-мъже". Името, с което са придобили гражданственост и което се използва от повечето етнографи и антрополози, е бердаши - понятие, взаимствано от първите френски колонисти."

Kamino написа:


Още нещо да добавя вече сериозно извън шегите. Недопустимо и възмутително е науки, които нямат и 150 годишна история, като съществуване и развитие да си позволяват да отричат хилядолетния, вековния опит на древни езически и в случая индиански практики за трансформация, превъплащение и лечение. Подобно отрицание и дори диагностициране е направо смешно арогантно и нагло. Това са млади науки, тепърва се развиват и аз ги обичам, но не мога да остана безучастна, когато метафорично казано един млад келеш или пикла са седнали да се репчат на възрастни и мъдри хора с опит. Абсолютно същото правят психиатрията и психологията по отношение на шаманизма и всичко свързано с него. Психотерапията слава Богу се опитва да бъде възпитана, повечето от нейните клонове са против лечението с хапчета и химикали. Но и тя е твърде, твърде млада, за да може да се каже, че има изградено въз основа на богат опит, знания и мъдрост адекватно отношение към болестта.

Има една интересна книга за това - "The Dancing Healers".
www.harpercollins.com/books/Dancing-Heal.../?isbn=9780062503954

www.healingdoc.com/blogs/category/articles/