** В тази тема се дискутира статията: Любовта и Душата **

Вяатон е казал, че любовта е вид лудост, божествена лудост. Днес говорим за любовта така, сякаш тя е главно аспект на взаимоотношенията, сякаш е нещо, което сме в състояние да контролираме. Загрижени сме за това, как да я изживеем правилно, как да я направим успешна, как да преодолеем нейните проблеми и да оцелеем от пораженията й. Много от проблемите, с които хората идват при терапевта, са свързани с големите очаквания и тежките изпитания на любовта. Ясно е, че любовта никога не е лесна, че тя носи борба с миналото и надежди за бъдещето и че е натоварена с материал, който може да няма връзка с явния обект на любовта ни.

Както казва Хорхе Букай: ""Любовта е избор – избор да работиш за свободата на другия. Да постигнеш състояние, в което другият да има избора да направи това, което иска в една връзка, дори да каже нещо, което на другия няма да му се понрави. Трябва да се стигне до щастието от това, че другият съществува. Това е най-добрата любов, която може да има. Не всеки човек е способен да обича по този начин, но можем да се опитаме да бъдем по-близо до нея. "

Да се обичаме с отворени очи

Също така си мислех и за ревността като част от отношенията. Мисля си, че също както и при хомеопатията подобното се лекува с подобно, така и когато на човек му се наложи дълъг период от време да изпитва силна ревност, например при една любов, в която обекта на обичта ни е обвързан с друг човек. Се стига до един момент, в който ревността сякаш изчезва, разтопява се. И това се случва не защото нещо в обстоятелствата се е променило, а защото човека, който ревнува се е променил или е променил отношението си. Това не е примирение, а приемане. И може би помъдряване. Сигурно много хора ще възроптаят на това обяснение. Но ако сте "третия" в една връзка също както в медицината (традиционна и хомеопатична) има две решения. Според традиционната се налага операция (образно казано). Тоест отстраняване. Или вие трябва да се отстраните, да спрете да обичате (което си е невъзможно) или да се отсрани другия/другата, чавека който предизвиква вашата ревност. Ако се окаже, че и това е невъзможно, то тогава на помощ идва хомеопатичното решние. При него преживяването на интензивна ревност за известен период от време (обикновено дълъг) неминуемо ще доведе до стопяването на ревността и до приемането. А това е още една стъпка към любовта, за която говори Хорхе Букай в горния цитат и в статията си. Все още не съм си купила последната му книга "Да се обичаме с отворени очи", но възнамерявам съвсем скоро да го направя.

Препрочитам коментара ти Kamino за ревността и съм изключително впечатлена! Изключително! Благодаря ти за всичко, което правиш, открих този сайт съвсем случайно (дали?) и съм безкрайно щастлива от това.

И аз ти благодаря за милите думи. Надявям се да намерим и други интересни тема за разговор, освен ревността. И аз съм щастрива, когато се запознавам с такива чудесни хора като теб.