Имам връзка с мъж от 1 год., който е по-възрастен от мен с 10 г. Аз съм на 31, той е на 41 г. Не зная дали от разликата в годините, но той е ужасно ревнив към мен, просто ме побърква - постоянно ми звъни, иска да знае къде и с кого съм, кой ме се обажда по телефона, проверява ми мобилния, когато сме заедно. Едновремено с това не бих могла да се оплача от сексуалния ни живот, който е бурен и страстен, а партньорът ми няма никакво проблеми в това отношение. Аз не давам никакъв повод да ме ревнува - не поддържам паралелни връзки или забежки, не ми харесва и не го правя откакто излязох от пубертета.Което беше доста отдавна.
И тук идва странната част: той постоянно иска да му разказвам в леглото за мои други сексуални връзки с най-големи подробности,иска да правим тройки, което по никакъв начин не ми се връзва с почти патологичната му ревност.На няколко пъти ме подтиква да излизам с други мъже и да му разказвам какво сме правили. Изпада в ярост, когато му обяснявам, че не желая, че не мога и не искам така. Обвинява ме, че го лъжа, че не може да не се срещам с други докато не сме заедно (той живее в чужбина и се виждаме на 2-3 седмици по веднъж).
Иначе е чудесен мъж, разбираме се прекрасно и прекарваме добре заедно. Но при тези истории вече започвам да си мисля, че е време да си обирам крушите. Говорила съм с него много пъти и все едно и също...Цялата тази история много ме обърква, искам да запазя връзката, но това вече става нетърпимо.
Що за сексуално отклонение е това и има ли изход? Помагайте.

Здравей, отново случай касаещ дълбинната психология, който ще обсъждаме във форума. Благодаря ти че поставяш тези големи предизвикателства към моето знание.

Приятелят ти има известни обърквания по отношения на сексуалността си. От една страна той е болестно ревнив, но от друга е обсебен от идеята, мислите, желанията и страстите - ти/неговата любима да участва в сексуален акт с други мъже и или жени. Съзнанието и несъзнаваното се борят в епична битка за надмощие. При всички случаи ще победи несъзнаваното. Тоест той ще са опита да наложи една връзка, в която той ще е изцяло доминиращия партньор и в която ти ще трябва да задоволяваш неговите желания за тройки и за групов секс, които той ще наблюдава и или ще участва активно. Тук опираме и до психологията - болестен, неосъзнат стремеж към власт, контрол, желание за манипулации, деспотизъм.

Мисля, че е време да си обираш крушите, както ти се изрази, ползвайки естествената женска интуиция, която вече ти е подсказала отговора. Просто в момента търсиш потвърждение на вече интуитивно взетото решение. Другият момент е да ти харесва това, което той предлага - участието в групов секс, пълния контрол, който той ще упражнява, подчинението, това да се чувстваш изцяло беззащитна и управлявана, както сексуално, така и психически. Въпроса е би ли желала това?

Какво точно искаш ти?

Това мисля, че ще е основния фокус на нашия разговор.

Какво искам аз...? Благодаря ти, мисля, че улучи десятката.
Искам да си запазя връзката, тъй като в другите отношения върви добре. Той е внимателен и мил с мен, грижи се за моето сексуално удоволствие, не бих казала, че проявява някакъв егоизъм или деспотизъм в секса.
Сменил е много партньорки, за него секса и любовта са различни планети.С много малко е имал и по-задълбочена връзка. Иначе е доминантен и властен, много емоционален, силен, любопитен и жаден към живота. Такава съм и аз - с изключение на това, че не мога да имам повече от една връзка наведнъж. Нямам нищо против да експериментирам, не само заради него, а и заради себе си, но някак не съм обсебена от това желание.
Докато при него е много силно, всички краски са много ярки. Постоянно ми повтаря и показва колко държи на мен, съобразява се с мен, грижи се.Аз също съм независима жена, оправям се сама в живота, не търпя подчинение, искам нещата да се случват по моя начин, под мой контрол.Но търся силен парньор до себе си. И за това искам да го задържа.
И за това се питам това би ли могло да се поддаде на терпапия, някаква професионална помощ, дали с времето и след като опитаме неговите желания (за което нямам против, но не и на всяка цена), нещата ще продължат по-спокойно и за двама ни.
Ето това искам.

Всичко, което в една двойка се счита от партньорите в нея за проблем подлежи на терапия. Значи въпроса не е в някакви модели и стандарти, които сексологията или психологията поставят или налагат като "правилни" или "нормални". Въпроса е какво и кое партньорите считат за правилно и нормално в общуването. Във вашия случай конкретно, щом ти също имаш желание да експериментираш аз не виждам да има някакъв проблем, който да налага спешна терапевтична помощ. Опитайте тези нови неща разбира се, че не на всяка цена. Обсъдете ги заедно, разговаряйте открито за това. Внимателно подберете партньорите, с които ще правите секс, съобразете се с болестите предавани по полов път, вземете мерки за предпазване. Трябва да те успокоя, че края на 20 и началото на 21 век тези времена промениха коренно мисленето и отношението към секса. И много двойки решават да експериментират с т.нар. отворени връзки. Така че това, което твоя приятел предлага не е нито нещо ново, нито нещо странно, нито нещо ненормално. Пак казвам понятията "правилно" и "нормално" се определят от самата двойка, а не от сексологията или обществото. Като разбира се все пак трябва да се съобразяваме нашите действия да не са във вреда на обществото.

Много благодаря за помощта.
Това което мен ме притесява е,че той се възбужда от идеята да излизам с други мъже, подтиква ме да го правя и след това да му разказвам. Възбужда се невероятно от това, иска детайли. Както вече казах - не мога по този начин и измислих 1-2 истории, за да притъпя пристъпите му на ярост, и че го лъжа и че жена като мен не може да стои без мъж (секс) дълго време.В момента, в който започнах да разказвам лъжите си, и той полудяваше от кеф, ми стана ясно, че в тази наша връзка има нещо "болно". И се надявам (дали?), че това ще се излекува, ако пробваме нещата, за които писах преди. И всичко това на фона на подлудяващата му ревност.
Абсолютно подкрепям, че няма забранени, мръсни или извратени неща, ако на двамата им харесват и не пречат на останалите.Аз съм за откритите и честни връзки, дори по-важно ми е това, отколкото дали са отворени или не. Нашата е такава и той споделя всичко с мен - знам, че е бил с други жени, откакто сме заедно, и това, че ми каза не остави тази истории да ме засегнат. Самата аз се промених много за последните няколко години, какво остава за десетилетията, за които говориш, когато живота се върти на бърза лента. Разведох се след 8 г. брак, защото открих, че съпругът ми ми изневерява. И от неговата изневяра ме съсипа повече кризата в доверието, отколкото че си е легнал с друга.
След това, което прочетох от теб, осъзнавам, че на мен нещо ми пречи - дали е ревността му или тоталното му обсебване от идеята за чужд елемент в нашите отношения - очевидно аз имам проблем. Още веднъж ти благодаря за изказаните мнения - хубаво е човек да си пренареди главата, да чуе собствените си мисли на глас и да види друга гледна точка. Ще ми се да чуя още от теб,помага ми много.

Разбира се, че ще продължим да си говорим, но нека да изключим определенията "аз имам проблем", "той има проблем". Нека да приемем, че във връзката има проблем или проблеми. Защото една връзка винаги е изградена от "Аз", "Ти" и "Ние". Или Ти, Той и Вие. Предлагам да разговаряме за "Ние/Вие заедно", а не за твой проблем или негов проблем. Това поставя нещата в съвсем друга плоскост. Разбирането и осъзнаването, че вие двамата поотделно създавате едно общо цяло, като е възможно и съвсем естествено в това цяло да има и негативи, заедно и с всички позитиви. Илюзията, че в една любов, в една връзка всичко трябва да протича и да се случва като във вълшебна приказка на щастието и радостта е наистина само илюзия. Когато се стремим към постигането и установяването на такива невъзможни неща се стига до провала на връзката и в повечето случаи до раздяла. Помисли само, ако в една връзка всичко е розово, изпълнено с цветя и рози, щастие, радост и т.н. колко време би издържала такава връзка? Съвсем малко време! Защото такава връзка противоречи на принципите на Природата, на законите според които нещата в Природата се случват. В Природата всичко оцелява чрез борба, чрез съпротивление, често чрез болка и страдание. Това прави силни самите индивиди. В случая конкретно на една връзка, това прави силна самата връзка като цяло, като общност, а също и двамата партньори поотделно. Това е израстване и помъдряване. Това е и тест за любовта помежду ви.

Да се върнем към конкретните неща. Самата ти казваш, че това, което те е съсипало в причината за развода е: "предаденото доверие". Но ти в момента също лъжеш приятеля си, за да му доставиш удоволствие, защото той иска да чуе, че си била с други мъже и се възбужда от твоите описания. Помисли над това. По-натам, неговата болестна ревност се проявява само, когато той няма контрол върху случващото се. Тоест, когато контролира това, че ти правиш любов с друг мъж - ревност няма, дори има наслада. Но когато не е наясно ти аджиба правиш ли секс с друг или не, тогава се проявява ревността. Значи основната причина е в неговото свръх желание да контролира, а не в самата ревност. Ревността му е само симптом, а не първопричина, ако решим да използваме медицинска терминология.

И така мисля, че щом си склонна и имаш желание да експериментираш с това, което той предлага е по-добре да го направиш вместо да продължиш да си служиш с лъжи.

Извинете ме, ако неуместно се намесвам в разговора. Но искам да изкажа поздравленията си за свободата да изкажеш това което се случва във връзката и в душата ти. Харесва ми и това, че открито и смело се противопоставяте на неща, които обществото би осъдило. Същото това общество, което редовно гледа групов секс по порно каналите, но което има нахалството да осъжда една или друга форма на правене на любов.

Присъединявам се към мнението на George! Ако ? и приятеля и искат да експериментират нека го направят свободно без излишни скруполи и предразсъдъци. Важното е да запазят любовта си и доверието във връзката.

Да видим и една друга гледна точка. Аз твърдя, че ревността търпи своите изменения в посока пълно изчезване, заедно с развитието на връзката. Като имам предвид връзка съставена от уравновесени и зрели индивиди. Няма да коментирам отклоненията от нормалното. Това, което искам да кажа е трудно за обяснение, защото то е възможно да бъде разбрано единствено чрез преживяване. Да вземем за пример мъж и жена, които преживяват заедно смъртта и по щастливи стечения на обстоятелствата успяват да оживеят. Двама човека, които ясно съзнават, че живеят втори живот, който им е подарен свише. Считате ли, че след едно такова преживяване ревността ще има място между тях? Аз мисля, дори съм твърдо убедена, че няма да има ревност. Радостта, че изживяваш дара на своя втори живот, радостта, че любимия/любимата споделя същия този дар заедно с теб са толкова силни като усещания, че дори и да ви се прииска да поревнувате ей така за разнообразие, това чувство е и ще ви се стори толкова слабо на фона на другите силни усещания, че съвсем естествено ще погледнете на него като на нещо забавно и дори ще се пошегувате с партньора си по този повод. Хората, които са преживели смъртта и са оцелели, както знаете са много по-различни от нас. Това са хора, които не се занимават с дребнавости от какъвто и да било порядък, хора, които живеят пълноценно и обикновено здравословно всеки един миг от живота си. Те не се интересуват дали ги харесваме или не и не си мърдат и малкото пръстче, за да търсят чуждо одобрение. Рядко страдат от неврози, приемат се такива каквито са, приемат и околните такива каквито са. Те не ревнуват нищо и никого. Те знаят, че живота им е огромен дар и му се наслаждават без да пилеят времето си с глупости. В двойка съставена от двама такива индивида - ревността няма място или ако се появи тя е повод да поласкаем суетата на партньора и да се посмеем заедно. Отново да спомена радостта и щастието, че си живи и че любимия е жив имат такава сила като усещания, че ревността просто бледнее и в крайна сметка изчезва. Такива двойки разбират, че живота, здравето, радостта и щастието на любимия са това, което им доставя огромно удоволствие и тези усещания съвсем естествено ги подтикват да се присъединят към суинг или да се включат в тройка.../за да свържем и другата тема/. И тук повтарям това, което казах в другата тема - този вид любов и нейното изражение секса е висок етап от развитието на една двойка и хора, които нямат богати изживявания с партньора си от всякакво естество и положителни и крайно отрицателни, като тежко заболяване, смърт и оживяване, тежки загуби няма как да разберат, да вникнат в това да получаваш радост от простия факт, че си жив и здрав и че любимия също е жив и здрав и че сте заедно. Ако сте преживели заедно смъртта и живеете втори живот, какво означават тук празни изречения като: "Аз съм ревнив/а не мога да наблюдавам партньора с друг/друга? Преживелите такива катаклизми по-скоро казват: "Аз съм жив/а и за мен е радост да виждам, че човека, който обичам е също жив и прави любов с друг/а. Ние сме живи, разбирате ли?!"

Ние простосмъртните така да се каже приемаме живота и здравето си за даденост и за това си губим времето в празна ревност и други празни неща. Мъжете и жените преживели заедно апокалиптични житейски кризи не се занимават с подобни дреболии.