На 25 съм, мъж. За втори път в последните 3 години съм на път да изгубя доверието на човека на живота ми. Не говоря за човек, в когото съм влюбен,а за приятелката,без която животът ми е повърхностен.

Не знам как да опиша това, което се случва. Не знам дали изобщо трябва да го споделям. Но знам, че ми тежи, нямам обяснение за него и не знам как да го отстраня. Чувствам се прецакан, не в ред, дори мислех да говоря със специалист...

Спя в една стая с въпросното момиче. Будя се нощем. Наблюдавам се отстрани. Изпитвам нечовешко сексуално привличане към него. Приближавам се, докосвам я. Изпитвам удоволствие. Тя спи. Връщам се в леглото си, заспивам и на сутринта не изпитвам нищо. Все едно не се е случило. Като сън. Като сомнабулство.
Никога не сме имали любовна връзка с нея, през деня не изпитвам сексуално привличане. Приятелството е това, което ни държи неразделни. Нощем (не вимаги разбира се) се случва гореописаното, единствено нощем. Сякаш съм друг човек... Една нощ тя се буди и ме вижда...

Има ли по-огромно предателство? Има ли обяснение за поведението ми? Какво се крие зад това раздвояване? Имам ли нужда от специалист? Какво да правя?

Самообвинявам се и се самосъжалявам постоянно от тогава до сега... С право.

Не знам...

Здравейте, нека да обясня какво се случва с вас. Вие сте се борили със сексуалното си желание към това момиче. До такава степен сте се борили, че сте изтласкали цялото сексуално желение в несъзнаваното. Но то не изчезва и ето че когато спите, тогава, когато сме изцяло подвластни на несъзнаваното, а цензурата "съзнание" спи, желанието се връща с цялата си сила! И то ще продължи да го прави все по-настойчиво, докато вие не осъзнаете, не доведете до ясното си дневно съзнание, че желаете това момиче, че дори вероятно я обичате освен като приятел, но и като жена. Вие сам използвате думите: "човека на живота ми..."; "без която животът ми е повърхностен...". Мисля, че по същия начин както нощем и сега съвсем несъзнателно сте написали точно тези изречения, които показват вашата голяма любов. Не към приятел само, но преди всичко към жена, която обичате със сексуална и интимна любов. Нека да си говорим честно, истината или поне аз ще бъда напълно честна с вас. Огромна заблуда е твърдението, че между мъжа и жената може да съществува чисто платонично приятелство. Това е невъзможно. Но подчертавам между мъжа и жената може да съществува най-силното приятество, едновременно със любовта и сексуалното общуване. Защото съгласете се човека с когото правите любов и обичате е вашия най-най-близък човек, приятел, партньор. Никой друг не е допускан толкова интимно близо до вас. Нито родител, нито братя и сестри, нито приятели.
Дали това, което изпитвате, което чувствате нощем и което наистина трябва да осъзнаете, тоест да извадите от несъзнаваното и да доведете до съзнанието си и просто да го приемете е предателство? Категорично не! Това е дълбока любов, обич, привързаност, доверие. Тази жена осмисля вашия живот. Приемете това съвсем нормално, без съпротива. Моя съвет е да споделите всичко с момичето, дори и нашия разговор. Дори е желателно тя ако желае да се включи в нашия разговор.

С ваше позволение направих малка корекция на заглавието на темата ви. Защото това е, което в действителност се случва. А по мое мнение е добре докато разговаряме да сме наясно с действителните събития и с посланията идващи от несъзнаваното.

Ако кажа, че не съм размишлявал и в тази посока, ще бъде излишна и ненужна лъжа. Не отричам да е вярно... Това, което сам усещам, е, че действително се получава несъответствие между съзнатите и неосъзнатите ми действия. Не ме е страх да се влюбя, нито да изпитвам любов. Търся я постоянно и я преследвам докато мога.

Ако обаче това, което казвате, е вярно, не знам как биха се развили отношенията ми с този човек. Използвах думата "предателство", гледайки от нейна гледна точка. Помислете как се чувства тя в момента - "аз го допуснах толкова близо до себе си, колкото не съм допускала и мъжете, в които се влюбвам, а той се възползва от това, за да задоволи страстта си, и то тайно от мен..." Как може да продължи нашето приятелство от тук нататък? Та то ще бъде постоянно съпътствано от съмнения, подозрения и липса на пълно доверие - най-големите паразите, рущащи приятелската дружба... Не искам това да приключва!!!

Разберете ме, предпочитам да се боря и да потискам това усещане в себе си, отколкото да загубя този човек. Ако узнаете историята на последните ми 3 години и израстването, до което достигнах именно благодарение на нея, ще разберете, че това би било загуба на основния стълб в живота ми.

Тя ми е бясна в момента, убеден съм в това, нарече ме глупак и предател, чувства се наранена от единствения си близък човек. Дано повярвате, че в тези силни епитети няма никакво преувеличение...

Тя изпитва приятелски чувства към мен и нищо друго. Това е безспорно.

Започнах в началото с това, че търся любовта. Дали незадоволеността ми в тази посока може логически и огледално да се пренася върху това момиче по простата причина, че сме винаги един до друг? Дали ако се влюбя и освободя огромна част от натрупаната си сексуална енергия, чувствата към тази моя приятелка ще се изкристализират и приятелството и страстта ще се разпределят между двете жени?

Много добре разсъждавате и в правилни посоки. Браво! Това, което ми прави силно впечатление са две неща. "Загуба на основния стълб в живота ми" и "натрупаната сексуална енергия". Първият цитат говори за ваше отношение към тази жена като към ваша майка или по-голяма сестра, с която се страхувате да се разделите. Вероятно сте постигнали голямо израстване благодарение на нейната помощ, приятелство, подкрепа....Но рано или късно ще се наложи да се отделите от този "стълб" и да продължите да израствате сам, самостоятелно. Не би било честно към самия вас да се вкопчвате в нея. Както и тя самата не би трябвало да очаква или да иска от вас подобно нещо. Това не означава да се разделите завинаги с вашата приятелка. Означава само, че да я възприемате и за в бъдеще като ваша опора, "стълб", "патерици" е погрешно и не е добро за вашето развитие. Ето че без вие или тя да сте желаели отношенията започват лека полека сами да се променят. Нещата започват да отиват към избори и решения. Все още не в смисъла на "или-или", но излизат от рамките на това, което ви е свързвало до момента. Всяка връзка, отношение търпи своята еволюция и развитие, тя не е статична. И ето че динамиката на вашето приятелство налага преразглеждане на някои досегашни модели в общуването. С думите "глупак" и други обиди няма да се постигне нищо добро. Нито със самообвинения, чувство на вина.

Втория израз: "натрупаната сексуална енергия". Съвсем нормално е, щом вие нямате редовни сексуални контакти да се получи едно канализиране на вашата сексуалност към единствения възможен за момента субект - вашата приятелка. Тук възниква въпроса - дали наистина обичате тази жена или всичко е просто незадоволена нужда от любов и секс, която вие насочвате към единнствения за момента възможен партньор? Също така според вас дали не би било разумно да се отделите от дамата, тоест да не живеете вече заедно, да не спите в една и съща стая и да подържате едно вече малко по-дисцанцирано приятелство? Това ще ви помогне и в намирането на любовта и подходящата за вас жена и връзка. Защото вие търсите любовта, но сам казвате, че с дамата сте постоянно заедно. Как ли изглежда това в очите на другите жени, които биха проявили известен интерес към вас. Например като: "Ех да привлекателен мъж, но е обвързан."

Благодаря ви за внимателния анализ на това, което казвам! Явно съм попаднал на точното място и нещата в главата ми започват полека да се изясняват.

Не живеем заедно. Тя дори работи и основно живеее в друг град. Връзката ни не е до толкова физическа, каквото впечатление може би съм създал. Общуването по телефона с нея е често най-приятното и за жалост нерядко и най-смисленото нещо, което ми се случва през деня. Не подценявам ежедневието си и не надценявам качествата и мъдростта й, но е имало случаи, в които говорим по 3 часа и повече по телефон, обсъждаме всичко, което ни вълнува (включително опитите ми да завлядея сърцето на поредната мадама, която ме е развълнувала), заедно стигаме до решения и идеи как да се справим с проблемите си, или пък просто ей така, защото сме самотни в дадения момент и компанията на другия ни е особено приятна... В тази връзка мисля, че определението за по-голяма сестра е особено точно. Към собствения си брат не изпитвам толкова силно доверие, привързаност, обич и възхищение. Нямам нищо против него!

Като се връща в града ни, тогава сме почти 100% от времето заедно и преспивам у тях. Тогава се провокират онези случки от първия ми пост. Може би дългото общуване през останалото време и близостта, която изпитваме един към друг, логично се опитва да придобие физически измерения? Ако е така, защо само при мен се превръща в сексуално желание?... Ами да, защото тя със сигурност не може да се оплаче от проблеми в сексуалния си живот - най-съществената разлика помежду ни. Уж и аз се опитвам да трупам самочувствие и увереност в тази сфера, ама... Все още тези неща са в графа "очаква се".

От сега си мисля, че ако премине и тази криза, ще гледам да избягвам до максимум тези преспивания у тях. Колкото и да са приятни разговорите вечер и сутрин... Съгласен съм, че е хубаво отношенията ни да не бъдат чак дотам физически.

Друго, което бих искал да отбележа, е, че зависимостта ми и сляпото доверие към това момиче все повече се овладява - нещо, с което и двамата се гордеем. Ставам все по-незаивисм, мислещ, отговорен и способен да взимам решения. Нещо, което в началото на приятелството ни беше само мираж; за съжаление е вярно.

Притеснява ме нейната нервност и крайност в решенията, чувствата и отношенията. Страхгувам се, че трудно ще понесе последните събития. Не, че ще й се отрази на отношението към хората (напротив, никой няма да разбере, че й има нещо), но вътрешно ще бъде изгаряна от много противоречиви, мрачни и унищожителни мисли... Искам да й помогна, но знам, че ще се чуем и ще говорим по този въпрос единствено когато и АКО тя желае, а това може да продължи дълго... Вероятно ще кажете "опитай все пак да поговорите". Повярвайте, когато е афектирана, разговор по-добре да няма.

Радвам се, че се поотпуснахте и започнахте да споделяте по-смело. Можем да си говорим и на ти, ако желаете. Тук разбира се сте на спокойно място, на което можете да споделите без смущение и тревоги, но ако желаете мога да препоръчам и специалист, ако считате, че има нужда.

За провеждането на вашия разговор сгреши Няма да кажа да опиташ и да поговориш. Напротив считам, че един период и то продължителен, в който няма да подържате връзката ще е ползотворен за изясняването на всички неща, които съпътстват това приятелство. Често се оказва, че дисцанцията решава сама доста проблеми, вместо разговорите, споровете, афектите с всички последствия от тях. От друга страна обаче да проявиш смелост и да се изправиш пред нейните афекти само ще подсили твоята мъжественост и ще допринесе за доизграждането на самоувереност. Какво точно трябва да значи: "когато и АКО тя реши?!" Бъди по-смел. Не казвам, че още утре трябва да я потърсиш и да и покажеш, че СЕГА ТИ си решил да изясните нещата. Говоря принципно за неща, над които е добре да помислиш и за които ще трябва да вземеш решения. Тази плахост, която ми се струва, че ти е присъща ще продължи да държи връзките с жени в графа: "очаква се". Това не е критика, а само констатация. Здравата мъжка агресия ми се струва че е някъде също забравена в несъзнаваното. Както и отстояването на мнение, на позиция....

Приемам за говоренето на ти. Ако реша, че трябва да се стигне до "специалист", ще попитам, благодаря!

Тук е моментът да се върна отново към първия си пост. "За втори път в последните 3 години съм на път да изгубя доверието..." Преди около 3 години преминахме през същата криза. Тогава бях крехък като малко момче, навлизащо тепърва в живота. Решението да се дистанцираме един от друг беше нейно. Доста правилно, както в последствие се оказа. Но тогава не го приех, пишех смс-и, плаках почти непрекъснато, задавах си въпроси, обиждах се, изгубих всякаква концентрация, нищо не ме вълнуваше, казвах си "загубих този безценен човек заради глупост", бях се отплатил по ужасен начин за всичките и усилия да погледна по-смело към живота и да ми предаде колкото се може по-важна част, от знанията, до които бе стигнала сама. Тя не ми отговаряше, аз страдах все повече и повече и мислех, че никога няма да свърши всичко това. След 2 седмици тя дори замина за чужбина и осъществяването на връзка бе повече от невъзможно. Бях като в капан... Изгубих надежда. Върна се от чужбина, писа ми смс "кво става бе, що не се обаждаш", видяхме се, обсъдихме кой какво е правил лятото и за няколко дни връзката ни бе възстановена и в последствие стана с пъти по-стабилна! За това казвам, че моята инициатива няма да помогне.

От тогава мина много време и доста неща са различни. Като например моята психическа устойчивост (именно благодарение на това момиче). В резултат сега не плача постоянно, вярно, чувствам се виновен и страдам за нея, надявайки да премине бързо този период, но успявам да ходя на работа и да подържам нормален ежедневен живот. Липсва ми много. Нормално - и в моя град е пълно с посредствени хора, общуването с които по-скоро дразни и изтощава, отколко да носи позитиви.

Здравата мъжка агресия, за съжаление, също е нещо, което не мога да появя магически отнякъде и за това се опитвам почти на сляпо да я издирвам в себе си. Не знам дали имаш съвет и за това Обичам да чета, така че ако има полезна литература за подобен тип проблеми...

Здравата мъжка агресия е чисто и просто също в несъзнаваното. Забравил си и си забравил, че я притежаваш. Като начало можеш само да приемеш, че я имаш, че тя е част от теб. Осъзнатото страдание, тъгата и болката и депресията показват точно това - подтиснат и носъзнат гняв. А гнева, когато е неосъзнат е наистна вреден. Осъзнат обаче той е градивна двигателна сила. Т.нар. здравословна агресия.

Бих искала да приемеш съвсем нормално, че си на път да изгубиш не само за втори път подчертаното с черно доверие, на което наблягаш. А дори да приемеш, че е възможно да я загубиш завинаги. И не защото си направил някакъв непоправим грях към нея. А защото си съвсем нормален, здрав, жизнен и силен мъж, в разцвета на силите си. Който изпитва съвсем нормални, здравословни, градивни и жезнено необходими желания. Или казано с две думи - сексуални желания. Без да ми се сърдиш за прямотата, но с поведението си и с реакциите си тази жена ти насажда чувство за вина, чувство за грешни постъпки, чувство че всичко това, което изпитваш е лошо, неправилно и трябва да бъде наказано. Като и съответно те наказва. Вие играете пиеската на лошото момче и на неговата властна, силна и безпощадна майка, която чрез своите накаказания "възпитава". Това е погрешен модел, крайно погрешен. И ако примерно беше на терапия Психодрама, терапевта щеше да те накара да изиграеш своята роля, след което да се превъплатиш в нейната роля. Правейки, изигравайки нейната роля щеше да се убедиш колко е погрешен подхода и към теб. И колко погрешно ти интерпретираш цялата ситуация.

Аз бих ти препоръчала да разгледаш статиите в сайта, в категорията Свещената сексуалност. Мисля, че там ще намериш интересни и също важни практики, които биха помогнали за правилното овладяване на сексуалното напрежение, което в момента е причинено от липсата на връзка било връзка с любов или чисто сексуална.

За тази вечер ще ти пожелая лека и спокойна нощ. Утре пак ще поговорим.

Здравейте. Няколко дни бях доста зает, за това пиша чак сега. Бих искал да споделя смс-общуването ни от случката натам,тоест през следващия ден. Първият смс е мой и после се редуват.




Не получих друг отговор и няма някакво развитие за момента, но сякаш съм предизвикал размисъл в непоглеждана досега посока. Дано съм прав. Надявам се като отмине гневът (който ясно си личи), да започнем да се виждаме пак и да можем да обсъдим съвсем открито всичко. Същевременно съм на път да изчета всички книги около себе си, това е единственият смислен начин, по който мога да си запълвам времето, при липса на нормално общуване в дните ми. Да вземат хората да се постегнат и започнат да използват мозъка си!!

Друго нещо, което ми прави впечатление (в сравнение с предния път), е вътрешният ми мир. Съвсем спокоен съм, натъжавам се по-рядко и чувството за вина избледнява все повече. Виновен се чувствам само, че съм й причинил неприятна и дори шокиираща за нея изненада. Не знам дали не се самозалъгвам, като казвам, че съм осъзнал причината за поведението си. Вътрешно се прокрадва мисълта "ами ако това продължи винаги, ако наистина изпитваш чувства?" Не знам дали може да се разбере нещо такова със сигурност. Жени има много, проявяващи интерес към мен - също, но такива човешки отношения се срещат особено рядко; ако въобще се появят...

Е, стискайте палци да разбера себе си, тя да разбере себе си, да разбере мен, да ми прости, аз да си простя... Много неща ше се случват от тук нататък. Но в каква посока ще потръгнат?

Здревей
Няма да крия, че никак не ми харесва отношението и. Нейните отговори на sms-ите са си направо обидни. А ти в момента нямаш нужда от натяквания че си глупав и предаваш хората, които ти гласуват доверие. Защото това е, което в действителност казва тя - съзнателно. Несъзнателно, неосъзнато, това, което обаче казва е:"Аз съм глупава и съм предателка!" Знаеш ли в психологията има т.нар. Персона и Сянка и проекции (възможно е да си чувал за тези неща, защото ми прави впечатление, че си много интелигентен и умен мъж). Но нека да обясня - Персоната е всичко това, което ние знаем за себе си и всичко това, с което ние влизаме във взаимоотношения с другите хора, независимо какви са тези отношения - приятелски, делови, любовни. Сянката е всичко, което е също наша част, но която не харесваме или считаме (често погрешно), че хората няма да харесат. Поради тази причина ние изтласкваме тези наши "неприятни" черти, качества, мисли, чувства, емоции и т.н. в несъзнаваното и ги забравяме. Проекциите предстваляват, да виждаме в околните всички наши, забравени "негативи" и да ги обвиняваме за тях. Както ти дадох пример: "Ти си глупак и предател" в действителност означава: "Аз съм глупачка и предателка". Това е нещо, което седи в нейната Сянка, тя не го осъзнава, забравила го е, в несъзнаваното е, защото тя не харесва тези свои черти. Но за съжаление те не изчезват, когато ние решим да ги напъхаме в Сянката. Не само че не изчезват, но приемет застрашителни размери, като започват да се появяват във всички останали. И ние започваме да виждаме около нас - тълпа от глупаци и предатели. Как можем да разберем дали проектираме или не? Абсолютно всичко, което ни гневи в околните, което предизвиква нашето възмущение, яд и бяс са наши лични притежания, НО изтласкани в Сянката и забравени. И именно това е причината да ги виждаме в околните. Освен своите негативи, човек може да проектира и своите позитивни и градивни черти. Тогава, това, което правим е да се възхищаваме на някой субект или субекти, да се прекланяме пред него/нея/тях като пред богове или идоли. В действителност това са нашите положителни качества, които по някаква причина сме поставили също в несъзнаваното, в Сянката и сме забравили, че ги притежаваме, че те са наши. Когато някой човек или хора правят нещо, независимо добро или лошо (също относителни понятия, но да не се отклонявам) и това което те правят НЕ предизвиква в мен гняв и яд, това е ясен знак, че в момента аз не проектирам, че тези неща не са част от мен. Някой ден може и да станат, но в момента не са. Интегрирането на Сянката и възвръщането на нашите черти, които са наистина ценна и важна част от нашата психика и тяло е съвсем лесен и прост процес, на внимание. Тоест на добро наблюдение на всичко, което ни вбесява в околните, в света...Когато започнат да правят тази съмсем лесничка самотерапия хората обикновено откриват, че тя е доста забавна, на моменти дори разтоварващо смешна. Защото разбираме, осъзнаваме чрез огледалото, което другите са за нас какво всъщност има вътре в нас. Осъзнати и доведени до съзнанието тези "демони", които преди са ни се стрували "страшилища" виждайки в целия свят около нас стават едни симпатични дяволчета, които внасят чар, колорит и пъстрота в нашия характер, психика, живот...Те са страшни единствено, когато се намират в Сянката.

Аз бих ти препоръчала да прочетеш книгите на Хорхе Букай, до момента са излезли четири на нашия пазар. Те са Приказки за размисъл, Нека ти разкажа, Писма до Клаудия и Да се обичаме с отворени очи. Хорхе е гещалт терапевт и неговите книги са написани на един съвсем човешки и сърдечен език, като са напълно достъпни за всеки човек, който никога не се е сблъскавал със сложните, обръкващи, а често и противоречащи си постулати и парадигми на науките за Душата. В сайта също има доста материал, който би могъл да ти бъде от полза.

И накрая това че около теб има доста жени, които проявяват интерес към теб е страхотно! И мен много ме радва. Това потвърждава моето впечатление, че си интелигентен и много интересен мъж (без да влагам в казаното някаква емоционалност, както казах и за неща в предишния разговор, които могат да прозвучат като критика: "това са констатации". Проблемът е също лесно разрешим и той се състои в това, че ти правиш сравнения между тези жени и взаимоотношението с твоята близка приятелка. Вдигаш летвата прекалено високо и на тези жени им е трудно да я прескочат. Сигурно забелязваш, че както на тази жена дължиш много, така и общуването с нея ти е отнело много. Защото няма взаимоотношение само с даване, без взимане.