Попаднах на един уникален блог и от там ми хрумна идеята за тази тема. Между другото в най-най-старата версия на форума от самото създаване на сайта в началото на юли 2006 г. имаше такава тема. В нея пишехме за любовта и обичта, послания, стихотворения, изповеди и т.н. Този блог който случайно открих е уникален (за мен)с това, че е изчистен от всякакви мърдащи и шаващи нещица, които винаги са ме дразнили, освен това е черно-бял (!) Което е супер, сякаш изведнъж преситените сетива от всичката шарения и цигания в нета получават вълшебен мехлем и аз изпитах едно погалване по очите и отмахване на напрежението и умората от непрекъснатото наслагване на цветове, образи, мигания, мърдания....Въпреки че блога е черно-бял в него има такова смислено, ценно и важно съдържание, че аз също изпитах и погалване по сърцето и втори мехлем за опорочените и преситени с пошлост, извратеност, цинизъм и вулгария човешки, сърдечни отношения. Блога се казва Позитивното.инфо

А това е текст, който открих в него.

Обичам те!

- Какво се казва на някой, когото обичаш?
- Ами... "ОБИЧАМ ТЕ!" - каза той.
- А ако се уплаши?
- Тогава значи не е готов да го обичаш. - каза той.
- И какво се прави тогава?
- Изчакваш го. - каза той.
- Как така?
- Изчакваш го да стане готов. - каза той.
- А ако не стане?
- "Ако" са три буквички, които поставени пред едно изречение променят всичко... - каза той.
- А какво му казваш тогава? Лъжеш ли го?
- Не, продължаваш да го обичаш... - каза той.
- А какво се прави, когато обичаш някого? Жените ли се?
- Не. - каза той.
- А защо всички се женят?
- Защото не знаят, какво е да обичаш! - каза той.
- Кой знае?
- Ти знаеш! - каза той.
- Защо?
- Защото обичаш някого... - каза той.
- Защо така мислиш?
- Иначе нямаше да ме питаш. - каза той.
- А какво правиш, когато някой ти каже “ОБИЧАМ ТЕ”?
- Вярваш му! - каза той.
- Защо?
- Ще разбереш, когато някой ти каже “ОБИЧАМ ТЕ”!- каза той.
- Защо мислиш, че не са ми казвали?
- Той не ти го е казвал - каза той.
- Аз кога съм го срещнала?
- Когато залеза и изгрева се сляха в едно... - каза той.
- Как така?
- Ще разбереш, когато някой ти каже “ОБИЧАМ ТЕ”! - каза той.
- А какво правиш, когато някой те попита “ОБИЧАШ ЛИ МЕ”?
- Нищо. - каза той.
- Защо?
- Защото, ако го обичаш, той ще знае... и няма да има нужда да те пита - каза той.
- А защо всички все повтарят на другия “ОБИЧАМ ТЕ”?
- Защото не са сигурни... - каза той.
- В какво?
- В любовта си! - каза той.
- А какво става когато любовта свърши?
- Нищо. - каза той.
- Защо?
- Защото тя не свършва! - каза той.
- А защо всички се развеждат?
- Любовта и бракът нямат нищо общо. - каза той.
- Ти всички отговори ли знаеш?
- Не... - каза той.
- А как ми отговаряш?
- С голямото си желание! - каза той.
- Знаеш ли какво?
- Да... - каза той.
- ОБИЧАМ ТЕ!...
- Знам! - прошепна тихо той...

Kamino,Обичам те!
За супер интересните неща, които има в твоите сайтове и за поддържането на добрия тон и отношения, и нужната нотка забава в тях.

Знам! - каза тя. Аз затова го правя, за да ме обичате, да не си помислихте, че го правя, защото ви обичам? Шегичка. Правим това, което ни идва от въртре, защото се обичаме, защото обичаме живота, защото сме шарени и пъстри, понякога и черно-бели, но винаги с горещи сърца и силни души!

Едно ново стихотворение, което написах ей сегичка, помежду важните съобщения за спама, обновяването на Фанопик с нова музика и видео...
Стихотворението обсъжда въпросите на персоната и сянката в човешката психика. И набляга на това, че трябва да обичаме и приемаме демоните си (отрицателните ни черти, от които се боим или мразим) също както обичаме и ангелите си (нашите добри, положителни и красиви черти). Превеса на едното или другото ни прави не здрави, не цялостни, не зрели и осъзнати. А пък темата освен Обичам те, трябва да включва и Обичам се, защото как бихме могли да обичаме друг човек, ако не сме се научили да обичаме себе си.

Черно-бяло, червено, синьо, розово, лилаво

Понякога съм черно-бяла
като снимка остаряла
направена през деветнайсти век.
Тогава мислите ми са покана
за демоните бесни
в празнична премяна.
Тогава губя своята усмивка
и в огледалото горчиво
дявола се киска.
Не искам да съм черно-бяла,
но няма как и често съм такава.
Да те приема май е по-добре,
да те поканя в моето сърце,
тогава демонът обикнат, стоплен
ще придобие ангелско лице.
Е, не съвсем,
тук, там ще си запази и чертите,
но вече ще е тих, спокоен и смирен,
ще стане и добър, така обикнат той от мен.
А друг път цялата съм пъстра
и пеперуди пърхат като в летен ден
треви, цветя и билки
растат в душата ми, в мен.
Не искам да съм черно-бяла
или пък само пъстра, цветна и засмяна.
Желая да съм цялостна и зряла
добро и лошо да живеят в мир с мен.

Юлияна Шапкарова

Аааааааааа Страхотно е!!! Своеобразен чудесен отговор на на Хорхе, на неговото "Само от любов"!

Да, да Хорхе Букай провокира поезията ми, да размисля, да напиша, да отговоря...Вече и трите неговите книги съм си ги поръчала на приятеля от www.knigibg.com в понеделник ще са при мен. Така че ще има още своеобразни отговори на предизвикателствата на господин терапевта Хорхе!

Иначе държа да уточня, че моята поезия и проза продължава да бъде посвещавана на Совата и това ще е така до излизането на книгата Есенни огньове. Провокиране за написване е едно, посвещаване на написаното е друго.

Стигнах до извода, че единственото нещо, което е по-силно от и неподвластно на човешката воля, това е човешката любов! И това ви го казва човек, чиято воля е много силна, когато не се глези, за де не я използва

Това изречение на Хорхе: "Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават" казва много, то продължава в "Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш." А аз направо бих казала
"Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават" "Искам да ги обикнеш дори повече от тези, които ти харесват".

Това е човешката любов неподвластна на никакви разумни обяснения. Може би трябва да напиша разказ за Любота и Волята, а края и ще бъде с това как Волята се оттегля победена от двубоя.

Kamino написа:


В същност нека да не ви стряска моето продължение на изречението, защото чертите, които най-много ни отвращават, дразнят и вбесяват в човека, който обичаме в действителност са наши собствени черти - част от нашата собствена сянка. Тези, черти, които сме напъхали в несъзнаваното и сме забравили, че сме ги забравили. Персона/Сянка >>> Проекция. Когато обикнем най-отвращаващите ни черти на партньора това, което в действителност правим е да обикнем и приемем своите негативи, които се съдържат в Сянката ни, да ги разберем и осъзнаем като по този начин те стават съвсем приемливи и безобидни. Тези отвращаващи ни неща са страшни само когато са подтиснати, забравени и проектирани.

Четейки, слушайки и разговаряйки с Kamino научавам неща за себе си, които никога не съм си давала сметка, че са част от мен. Себепознаието е чудесен процес особено представен и поднесен по този интересен начин. А какво би казала за човешкия страх в какви отношения е той с волята и любовта?

То това е целта да разбираме и да научаваме неща за себе си, за света, за Природата и Вселената и за другите хора. Но аз не съм някакъв гуру на себепознаието само споделям с вас различни мои знания, опит, прочетени и научени неща, лично преживяни събития, които са довели до някакво себепознание и други, които не са довели до нищо, защото аз не съм искала да науча нещо.

За човешкия страх? Ами и това е голяма сила, доста често е по-силен от човешката воля, но не е по-силен от любовта и тук любовта е победителка. Ще дам пример с човек който да кажем има фобия от тъмното и от паяци. Такъв човек вероятно избягва да влиза в мазе или изобщо в тъмни помещения където е възможно да има и паяци. Но ако се случи така, че любимия или любимата на човека с фобия е в смъртна опасност и се намира в мазе пълно с паяци и паяжини, човекът с фобията бед да се замисля нито за секунда ще се втурне да спасява обекта на любовта си. Доста време след като премине тази силна емоция (която също е страх, страх да не загубиш любимия, да не му се случи нещо лошо, но страх подуктикуван от любовта) човекът с фобията ще осъзнае че е влязъл и се е намирал в тъмно помещение пълно с паяци.

Страхът е естествена, инстинктивна човешка реакция пред непознатото, което ни се вижда огромно и страховито - затова "На страха очите са големи". Другите страхове са производни.
Защо любовта - към себе си, близките, любимия - противодейства на страха?! Защото той ни предпазва когато има реална опасност, а когато няма, любовта ни показва, че можем спокойно да се доверим, отпуснем, да се почустваме спокойни! Когато ни наранят за първи път, точно любовта и доверието към себе си ни връщат обратно към доверието и любовта към външния свят.
А що се отнася до обясненията на Камино за отвартителните ни черти - да, искаме да сме обичани с тях, защото ние не си ги обичаме и чакаме някой отвън да го направи.
В контекста на стихотворението на Хорхе - това е нуждата от спокойствието и топлината на истинката!!! любов!!! Когато се приемаме взаимно с хубавото и лошото и се подкрепя при сблъсъка и с нелицеприятните ни части! В противовес на :"Ама аз не съм..." или "Ти винаги/никога..." и т.н. и т.н.
Само искреното! разкриване и приемане /взаимно /, даването на пространство и търпението към себе си и останалите, поддържат любовта и топлината! Не е лесно, вярно! Но е ЧУДЕСНО!

Kamino написа:

* Kamino : Добре! Достатъчно! Ако има нещо за обсъждане пощата ми е добре известна.
* gast_2359 : той ще се сети, понеже често губя контрол
* gast_2359 : You and I
* gast_2359 : за нищо - поиска ми се и още някой да е тук
* Kamino : Дълбоко се развълнувах и незнам какво друго да кажа освен още веднъж благодаря
* Kamino : Благодаря, изключително мил жест. Трогната съм.
* gast_2359 : You mean everything to me!
* gast_2359 : O, my Darling
* SexNature.o : Лека и спокойна нощ Wind Of Change

Чудих се къде да споделя хитът на вечерта... може би тук е по темата.



Това е на словашки, ето и превод с мое лингвистично усилие на първия куплет, докато с една ученичка правехме разбор на песничката:

Един портокал влюбил се от раз
в мандаринката Даринка
и цялото дърво вече разбра,
че за свадба иде час...

-Кажи ни за Любовта.
А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори : - Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките и да са стръмни и сурови. И когато крилете и се разперят върху вас, отдайте и се, макар и мечът скрит в перата и да ви ранява. И когато тя ви проговори, повярвайте и, макар гласът и да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините ви попарва. Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба. Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата. Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си. На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас. Отвява ви от сламки и от плява. Премила ви до бяла същина. Омесва ви до податлива мекост. И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието свято пиршество. Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота. Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще за вас да покриете голотата си и да слезнете от Хармана на Любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце и ще ридаете, но не от дън душа. Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си. Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят. Защото на любовта и стига любовта. Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:

да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;

да познаете болката на твърде много нежност;

да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;

и да кървите драговолно, с радост ;

да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;

да почивате по пладне в размишления за любовната нега;

вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;

и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.

Халил Джубран, "Пророкът"