Добре дошли, Гост
Username: Парола: Запомни ме

ТЕМА: Саможертвата

Саможертвата 22 Окт 2007 12:51 #68

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Какво мислите за саможертвата? Това странно животно представлява действие от ваша страна, което е в противовес на вашите чувства, мисли, желания, страсти и други проявления на собствения Аз или Его. Например бихте ли могли да намерите сили и да се разделите с любимия човек, защото преценявате,че без вас той ще бъде по-щастлив, дори и покрай раздялата да не осъзнава това? Или пък обратно можете ли да останете с някой въпреки, че няма да получите от него/нея това, което желаете най-силно (независимо какво е то нещо си...)? Ще дам два примера, за да илюстрирам казаното.
1.Наскоро един познат сподели следното: Аз съм на 40 години, разведен съм и имам две деца, за които продължавам да се грижа по всички възможни и невъзможни начини, за да не почувстват по никакъв начин липсата на баща си. Имам приятелка, която е на 27, заедно сме от 2 години – обичаме и аз я обичам. Въпросът е в това, че тя е здрава и млада жена, която съвсем естествено иска да има съпруг и деца. Аз не бих искал да се женя втори път и не бих могъл да поема финансовата и материална отговорност за още едно семейство, въпреки че много ми се иска да разполагах с повече пари. Освен това вече започвам да чувствам умора (годинките си казват думата) и не съм сигурен че ще мога да бъда силен и здрав, за да се грижа за нея и децата ни по подобаващ начин. Тя е красива, около нея има млади мъже на нейната възраст, които по мое мнение ще могат да я направят щастлива и да и дадат това, с което аз не бих могъл да се справя. Обмислям възможността да се разделим, защото от позицията на годините си и опита, който имам преценявам че това ще е най-доброто за нея. Това е най-трудното решение, което ще взема през живота ми досега. А и дума не може да става да поискам от нея да се откаже от желанието си да има съпруг и деца.
2.Вторият пример е обратен на първия. Няма да го разказвам подробно става дума за жена, която се отказа от това да стане майка, защото мъжът с когото живее си направи васектомия поради сериозните си занимания в езотеричното и окултното. Не става въпрос за секти, а за самостоятелни практики. Няма да навлизам в подробности тъй като въпросът не е за това правилни или неправилни са дадените езотерични системи, а за саможертвата. Само ще уточня, че той не е искал това от нея и преди примерът да стане обратен на първия беше идентичен с него. Мъжът я изостави и не бяха заедно близо година и половина. Тя не пожела да се омъжи и да роди деца на друг въпреки че имаше няколко възможности. След това се събраха и сега живеят заедно. Не бих могла да кажа дали са щастливи – вероятно не са според начина, по който ние с вас разбираме думата „щастие”. Но сигурно са щастливи в един по-различен или по-възвишен смисъл на тази дума. Освен тази страна на монетата, вероятно всеки от двамата страда дълбоко за изборите и решенията, които са взели в името на любовта си, на духовните си търсения...

И така темата е ясна, както повече особени теми тук и тя ще остане с нуличка освен ако някой не си направи труда да си размърда сивото вещество. И освен върху любовните драми в латино сериалите да се опита да поразсъждава върху нещо сериозно.
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Саможертвата 22 Окт 2007 13:57 #69

  • Tina
  • Tina's Avatar
  • Offline
  • Fresh Boarder
  • Мнения: 11
  • Карма: 0
Саможертва, която излиза отвъд властта на логиката и открива път на Спокойствие, вечно равновесие, непосредственност, завършеност и недосегаемост - за мен е напълно оправдана. Саможертва, която пречиства ума от логиката, от дерзанията, обясненията и оправданията е повече от Желана.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Саможертвата 26 Окт 2007 04:51 #76

  • pipilota
  • pipilota's Avatar
защо ли според мен е най важно дали саможертвата е необходима преди да я направим май трябва да помислим дали си струва
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Покъртителни истории 18 Дек 2009 17:40 #1062

  • Лини
  • Лини's Avatar
Kamino написа:
Какво мислите за саможертвата? Това странно животно представлява действие от ваша страна, което е в противовес на вашите чувства, мисли, желания, страсти и други проявления на собствения Аз или Его. Например бихте ли могли да намерите сили и да се разделите с любимия човек, защото преценявате,че без вас той ще бъде по-щастлив, дори и покрай раздялата да не осъзнава това? Или пък обратно можете ли да останете с някой въпреки, че няма да получите от него/нея това, което желаете най-силно (независимо какво е то нещо си...)? Ще дам два примера, за да илюстрирам казаното.
1.Наскоро един познат сподели следното: Аз съм на 40 години, разведен съм и имам две деца, за които продължавам да се грижа по всички възможни и невъзможни начини, за да не почувстват по никакъв начин липсата на баща си. Имам приятелка, която е на 27, заедно сме от 2 години – обичаме и аз я обичам. Въпросът е в това, че тя е здрава и млада жена, която съвсем естествено иска да има съпруг и деца. Аз не бих искал да се женя втори път и не бих могъл да поема финансовата и материална отговорност за още едно семейство, въпреки че много ми се иска да разполагах с повече пари. Освен това вече започвам да чувствам умора (годинките си казват думата) и не съм сигурен че ще мога да бъда силен и здрав, за да се грижа за нея и децата ни по подобаващ начин. Тя е красива, около нея има млади мъже на нейната възраст, които по мое мнение ще могат да я направят щастлива и да и дадат това, с което аз не бих могъл да се справя. Обмислям възможността да се разделим, защото от позицията на годините си и опита, който имам преценявам че това ще е най-доброто за нея. Това е най-трудното решение, което ще взема през живота ми досега. А и дума не може да става да поискам от нея да се откаже от желанието си да има съпруг и деца.
2.Вторият пример е обратен на първия. Няма да го разказвам подробно става дума за жена, която се отказа от това да стане майка, защото мъжът с когото живее си направи васектомия поради сериозните си занимания в езотеричното и окултното. Не става въпрос за секти, а за самостоятелни практики. Няма да навлизам в подробности тъй като въпросът не е за това правилни или неправилни са дадените езотерични системи, а за саможертвата. Само ще уточня, че той не е искал това от нея и преди примерът да стане обратен на първия беше идентичен с него. Мъжът я изостави и не бяха заедно близо година и половина. Тя не пожела да се омъжи и да роди деца на друг въпреки че имаше няколко възможности. След това се събраха и сега живеят заедно. Не бих могла да кажа дали са щастливи – вероятно не са според начина, по който ние с вас разбираме думата „щастие”. Но сигурно са щастливи в един по-различен или по-възвишен смисъл на тази дума. Освен тази страна на монетата, вероятно всеки от двамата страда дълбоко за изборите и решенията, които са взели в името на любовта си, на духовните си търсения...

И зад тези сухи беквички в студения компютър стоят човешки съдби може би завинаги погубени във водовъртежа на болката и страданието. Немога да си позволявам да коментирам такива големи любови, та коя съм? Едно момиче, което винаги е гледало с егоизъм на любовните си преживявания и е било винаги искащо и рядко даващо.

Само да ви попитам какво се случи с тези хора? Заедно ли са още или са се разделили?
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Покъртителни истории 24 Дек 2009 21:31 #1070

  • F5
  • F5's Avatar
А хората живеещи с мисълта за великата си саможертва сетиха ли се да попитат другия човек от връзката дали се нуждае от нея? Дали я желае, дали това го или я прави щастлив/а? Или просто ей така решаваме да се правиме на светци и това ни придава някаква значимост в собствените ни очи.

Егоизъм и самонадценяване не саможертва е това. Не сте саможертвали нищо от себе си, но сте жертвали любовта си, доверието, което са ви оказали, жертвали сте връзката, която е правила двама човека щастливи и сте се оправдали пред себе си с бомбастичното понятие саможертва. Особено в първия случай за мъжа, който вече си имал деца и не му се занимава с още едно-две от младата му приятелка. Но когато е лягал с нея и си е държал сомомнението, че е с младо готино гадже тогава не му е минавало през ума, че всяко действие има и последствие.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Саможертвата 18 Сеп 2010 10:19 #1976

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
За пръв път се видяха на автобусната спирка. Бяха студенти, той учеше медицина, а тя – архитектура. За да могат отново и отново да се видят, всеки ден и двамата отиваха на същата спирка по едно и също време и се качваха в същия автобус. Бяха млади, много млади. Отне им доста време докато съберат достатъчно смелост да се заговорят, но накрая успяха. Всъщност и двамата не живееха в квартала, от който се качваха всяка сутрин в автобуса. Той предната вечер беше останал да пренощува при свой приятел, а тя беше ходила на гости на сестра си. И след време, когато вече бяха станали достатъчно близки един с друг, през смях си признаха как всяка сутрин са ставали още по тъмно и са отивали до другия край на града, за да пристигнат навреме на тази спирка. Тяхната спирка с техния автобус… Ожениха се веднага след дипломирането си. Бяха щастливи, много щастливи. Случваше се да останат понякога без работа, без пари, да имат трудни моменти, но така здраво бяха преплели ръцете и сърцата си, че нищо не успя да ги сломи. И когато трудно дочакваха края на месеца и новата заплата, и когато вече бяха станали известни лекар и архитект, все бяха щастливи. Не бяха от онези семейства, които се предаваха пред рутината и навика, настъпващи с годините, не ги сломяваха нито празните банкови сметки, нито пък ги възгордяваха високите доходи впоследствие. Нижеха се дни, месеци, години,… а тяхната любов сякаш растеше и ставаше още по-силна, още по-голяма… Единственото, което им липсваше, беше детенце. Въпреки дългото и трудно лечение, на което се подложиха, не успяха да се сдобият с рожба. Тогава си казаха, че е прекалено егоистично да искат да имат абсолютно всичко в този живот, приеха мисълта спокойно и продължиха напред. Вместо дете, отглеждаха и се грижеха за любовта си… „Бих умряла за теб!“ – казваше му често тя, прегръщайки го силно. „Не, аз ще умра за теб!“ – отговаряше й винаги той и я прегръщаше още по-силно…Понякога, като се прибереше вкъщи, тя често намираше по някоя бележка оставена на огледалото: „Миличко, погледни на вторият рафт на библиотеката“. Отиваше до там, а там намираше друга бележка: „Погледни на масата в кухнята и не забравяй, колко много те обичам!“. От масата в кухнята отиваше до шкафа в дневната или до раклата в спалнята, обикаляше от стая в стая, четейки нежни думи на обич и признание, написани на малки цветни листчета. В края на тези „пътувания“ тя намираше понякога букет от свежи цветя, друг път – кутия с любимите й шоколадови бонбони, красива рокля или скъпо бижу… Но не подаръкът имаше значение, за нея важен беше жестът, защото й доказваше неговата обич…Колкото и динамично да протичаше животът им понякога, колкото и ангажирани да бяха в службата, винаги намираха време един за друг. Въпреки това, когато минаха 40-те, и двамата решиха да работят по-малко и да си оставят повече свободно време, което да прекарват един с друг. Той напусна болницата и приемаше пациенти само в частния си кабинет, тя пък закри проектантското бюро, в което работеше с цял екип и започна да приема само отбрани и специални поръчки, които изпълняваше вкъщи. Така имаха много повече време, в което да бъдат заедно. Един ден, докато се разхождаха по крайбрежната алея, тя забеляза една стара, почти рухнала къща, на която имаше закачена табела „Продава се“. - Какво ще кажеш, да купим ли тази къща? – попита го с вълнение тя. – Ще изчистим тази съборетина и на нейно място ще си построим прекрасна къща. Даже вече мислено начертах проекта за нея. Ще си има огромна тераса с изглед към морето. Хайде да си направим тук нашата морска къща, в която да каним сутрин чайките на закуска… – ентусиазмът искреше от очите й, докато говореше. - Разбира се скъпа, защо не. Пък и нима мога да ти откажа каквото и да било – отвърна й той и я целуна нежно. – Веднага щом се върна от семинара по медицина в Щатите, ще звънна на посочения телефон и ще уговоря покупката, независимо каква цена ще кажат, това място вече е наше… Макар да знаеха, че се разделят само за седмица, им беше много трудно и на двамата, когато той заминаваше за семинара в Америка. Докато беше там, всеки ден си говореха с часове по телефона. Когато тя го посрещна на летището при завръщането му, и двамата не можаха да потиснат сълзите си…Но само няколко дни по-късно тя усети странна промяна в поведението му. Той вече не изглеждаше така щастлив като преди, не се смееше така искрено, дори отбягваше да разговарят… За да го разведри малко, една вечер тя заговори за къщата край морето и му показа проекта, който беше начертала, но отговорът, който получи, я стъписа: - Скъпа, тази къща надвишава нашите възможности и за съжаление не можем да си я позволим, затова най-добре забрави за нея… За хора като тях, които така бяха свикнали с щастието, нещастието сякаш имаше още по-горчив вкус и тежеше много повече. За нея то беше като неканен и нежелан, но натрапил им се гост, когото не знаеше как да прогони от дома си… Тя разбираше, усещаше, че на него нещо му тежи, че крие нещо от нея и това го измъчва. Как ли не го молеше и увещаваше да сподели с нея, да й разкаже: - За тебе бих умряла, знаеш! Моля те, кажи ми какво става… Но молбите й така и не получаваха отговор. Сякаш мъжът, в когото беше така влюбена, когото обожаваше и боготвореше и който също й се кълнеше във вечна обич и вярност, беше сменен с някой друг коренно различен, абсолютно безразличен към онова, което се случваше. С всеки свой опит да поговори с него, тя имаше усещането, че се удря в бетонна стена и от тези удари все повече я болеше и кървеше сърцето й…
Един ден, докато се разхождаше в парка с най-добрата си приятелка, тя отново разказваше за необяснимата промяна на съпруга си и се опитваше отчаяно да намери някакъв отговор за тази неочаквана промяна в него. Без да дочака да се доизкаже обаче, приятелката й я прекъсна и я дръпна да седнат на близката пейка. Хвана я за ръката и я погледна в очите, казвайки: - Съжалявам, че трябва да го чуеш точно от мен, но повече не мога да издържа, трябва да ти кажа – започна тя малко неуверено – Той ти изневерява! Виждам го всеки ден в ресторанта, който е срещу офиса ми, да обядва с млада симпатична жена. А после прегърнати се качват в колата и отиват нанякъде… - Спри, млъкни веднага! – изкрещя на приятелката си и не й позволи да каже каквото и да било повече. Обвини я, че говори така, само защото й завижда, след което разстроена си тръгна за вкъщи…На следващия ден по обяд сама отиде до онзи ресторант и застана зад дървото на отсрещния тротоар. Само след няколко минути разбра, че вечната любов и щастие ги има единствено в приказките, не и в реалността… Веднага позна младата педиатърка от болницата, в която преди работеше съпругът й. Беше идвала няколко пъти у тях на гости. Сълзите, които премрежиха очите й, не й попречиха да види как той прегръща другата жена. Сякаш нож раздра сърцето й…Вечерта, когато той се прибра вкъщи, тя се нахвърли върху него и му разказа всичко, което видя през деня. Ту крещеше, ту плачеше, докато говори, после силно го прегръщаше, в следващия миг го удряше… Той нищо не отрече. Смотолеви само нещо от рода на, че с времето хората се променяли, чувствата им охладнявали, че след една определена възраст имали нужда от промяна… Напълни малко вещи в един куфар и излезе. На вратата се обърна към нея и я попита: - Може ли да те прегърна за последно? - Изчезни веднага! – изкрещя му тя с глас, пълен с ярост и омраза и трясна вратата след него…Получиха развод още на първото дело. С подкрепата на приятелите си тя някак се опитваше да си стъпи отново на краката и да се върне към нормалния живот. От общи познати разбра, че бившият й вече съпруг е заминал за Америка с новата си любима. Понякога, когато останеше насаме с мислите си, чувстваше, че все още го обича. Тогава отново потъваше в сълзи и горещо се молеше тази любов в сърцето й да се превърне най-после в омраза, за да не я боли толкова много и така непоносимо…Мина цяла година. Колкото и да твърдяха, че времето лекува всичко, то не беше успяло да излекува нейната рана и в сърцето й все още зееше огромна и болезнена празнота…Една сутрин се събуди от настойчивото звънене на вратата. Когато стана и отиде да отвори, видя срещу себе си… онази жена! За миг застина от изненада, не очакваше да види точно нея. Искаше да й изкрещи в лицето, че няма право да прекрачва прага й, но не успя да каже нищо. - Моля те, позволи ми да вляза, трябва да поговорим важно е… – прекъсна мислите й гласът на жената. Изглеждаше разстроена. Влязоха вътре и седнаха в хола. - Нищо не е такова, каквото изглеждаше – започна с тих глас младата жена. – Много съжалявам, че трябва да ти го съобщя, но преди един час той почина… Научи за болестта си миналата година, по време на семинара в Щатите. Бяха му казали, че му остава не повече от година живот. Знаеше, че ти няма да можеш да понесеш тази мисъл и ще поискаш да умреш заедно с него, така както често му казваше. За да те отдалечи от себе си, ме помоли да се преструвам на негова любовница. И на родителите си нищо не каза. Сред всички разпространи мълвата, че сме заминали двамата в Америка, а всъщност беше наел една малка къща точно до автобусната спирка, на която сте се видели за пръв път, вашата спирка. Бяха му назначили терапия, той изпълняваше всички препоръки много стриктно и вярваше, че ще се излекува, но… не се получи. Снощи състоянието му се влошило, медицинската сестра ме потърси, успях да стигна в последния момент. Помоли ме да ти предам тази кутия…Слушаше и не искаше да повярва на чутото… Не знаеше какво да мисли, не знаеше какво чувства… Знаеше само, че каквото и да стори, не е в състояние да спре сълзите, които се лееха от очите й… Искаше й се в същия този момент и точно там и тя да умре…Мина доста време, докато се осъзнае и се сети да отвори кутията, която получи. Внимателно вдигна капака и видя вътре множество старателно сгънати цветни листчета. Разгъна първото, на което пишеше: „Моля те, скъпа, прочети последователно всички бележки!“. Започна да ги отваря бавно едно по едно и да чете написаното на тях: „Обичах те много!“, „Никога не съм преставал да те обичам!“, „Винаги ми казваше, че би умряла за мен, аз знаех, че това е истина!“, „Аз не исках да умираш за мен!“, „Искам да ми обещаеш нещо, мила!“, „Искам да ЖИВЕЕШ за мен!“… Докато вземаше последното останало листче от кутията, видя на дъното й някакъв ключ. Разгъна цветната хартийка и прочете: „Направих къщата на брега на морето по проекта, който ти беше начертала. Когато сутрин закусваш заедно с чайките на огромната тераса с изглед към морето, знай че аз също ще бъда до теб…“

Неизвестен автор
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Саможертвата 30 Юни 2011 21:16 #2336

  • klachiankata
  • klachiankata's Avatar
  • Offline
  • User is blocked
  • Мнения: 69
  • Thank you received: 3
  • Карма: 1
Покъртителна история!И много силно бих искала да наругая глупака,решил така да се жертва.Абсолютно съм убедена,че при една така идеална любов,той никога не би причинил подобно нещо на жена си и на себе си.Би ценил всеки един миг,който му остава с нея,защото струва ми ,когато осъзнаем приближаването на смъртта всичко останало губи своя смисъл освен едно - ЛЮБОВТА!С тази саможертва човека просто е предал своята любов,не и е вярвал достатъчно.
Много любопитна тема би била егоизма в любовта :)
Простете,но може ли да става дума за саможертва в Любовта?За онази единствената,голямата,идеалната- дето се среща толкова рядко.
Иначе съм напълно съгласна че в разни връзки,за които сме си повярвали,че е любов може да има жертви и саможертви - да - там имаме свободната воля да играем роли на нещастни влюбени,даже смея да твърдя това ни харесва. :) Вкарваме малко драматизъм в иначе еднообразния си живот,а ние мечтаем за велики дела,за силни чувства - обаче сме станали такива "реалисти" и знаем,че всичко това е останало в книгите... :)

"Истинската любов е като призрак - всички са чували,че съществува,но малцина са я срещали."Казал го е Ларошфуко.
Понякога самите ни недостатъци ни помагат неочаквано :)
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Саможертвата 01 Юли 2011 21:10 #2339

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
klachiankata написа:
Простете,но може ли да става дума за саможертва в Любовта? За онази единствената, голямата, идеалната- дето се среща толкова рядко.

Не съм много съгласна с теб. Как ще разберем, че любовта е единствената, голямата, идеалната? Няма ли това да се случи именно чрез саможертвата? Или според теб е по-добре да докажем любовта си като следваме принципа: "Бори се докрай за твоята любов!" Да обаче второто като че ли е по-лесно и то е в същност егоизма в любовта. Звучи ето как: "Аз искам тази любов за себе си, искам я на всяка цена, няма да се спра пред нищо, за да я задържа." Докато отказа от щастието на споделената обич с любимия не е ли най-големия пример за липса на егоизъм.

В крайна сметка, ако една любов е единствената, голямата, свещената и други прилагателни, то тя ще се съхрани и оцелее дори и след саможертвата, след време въпреки нея двамата ще се съберат. Ако това не се случи значи не е святата любов, единствената, за която говорим. Обратно да предположим, че човек решава да се бори със зъби и нокти, до край за любовта си, въпреки всичко и въпреки всички, точно това нежелание да направим саможертва и да пренебрегнем егоизма /ето идва от его/ може да предизвика Вселената да ни отнеме любовта след известно време, след като сме я спечелили.

Кога човек печели повече, когато стиска здраво или когато отхлаби хватката и пусне? Да си припомним Лао Дзъ, който самата ти цитира наскоро.

Нека този клип е поздрав за всички, които по един или друг начин са направили своята жертва в името но любовта си.

Johnny Hallyday - Мисли за мен
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Саможертвата 01 Юли 2011 23:25 #2340

  • klachiankata
  • klachiankata's Avatar
  • Offline
  • User is blocked
  • Мнения: 69
  • Thank you received: 3
  • Карма: 1
Не,чакай...За каква борба говорим?Борбата за нечия любов?Не мога някак си да вържа борбата с любовта - нали "любовта на всичко вярва,търпи и се надява.."и как го беше казал апостол Павел - беше много красиво.
Но любовта е доверие,а саможертвата в онази история за мен е недостатъчно доверие в любовта на другия.Представям си скръбта на жената - нали любовта е споделяне,нали сме заедно в добро и лошо,защото ние сме едно цяло.Нейната болка е била огромна,когато си е мислела,че и е изневерил,но мисля че откритието на истината я е убило.С какво право и е отнел той последните и мигове с него,мислиш ли че е посрещала чайките с умиление на онази веранда сама,мислейки за него.Тази саможертва за мен би имала смисъл,ако другата после не беше дошла с листчетата.Какъв е смисълът от саможертвата ,ако другия знае за нея.Боли много повече като разберем - значи не ми е повярвал/а,значи не е вярвал/а в любовта ни.В резултат и двамата са страдали много,а било ли е нужно?
И любовта е щастие и свобода ,така както си я представям аз.Както казва Дънов,удоволствие е да даваш,не си и помисляш да искаш,защото получаваш много- така го чувствам :) Любовта е -отдаваш себе си - душата си,сърцето си - и взимаш душата му/и,сърцето му/и - ставате едно цяло.
И да - -бих се борила със зъби и нокти със Смъртта за любовта си.Стига да е оправдана подобна борба,защото знае ли човек кое е право и кое криво, и кое е за добро и кое за лошо.
И отказа от СПОДЕЛЕНАТА обич за мен трябва да има адски основателна причина,за да не я обявя за чист егоизъм.
:) За теб отказа е липса на егоизъм,а за мен точно той е егоизъм.Може и да греша.
Изхождайки от личния си опит,проявявайки жестокост понякога проявяваме повече любов,отколкото щадейки другия.В опитите си да бъда внимателна и деликатна съм нанасяла по-грозни рани ,отколкото когато съм карала по същество.И за мен важи това - боляло ме е повече от премълчаване и благородни лъжи ,отколкото от истината.
"Любовта дълго търпи и се надява,на всичко вярва и прощава" - май нещо такова беше казал апостол Павел.
Всъщност,разбрах.Да,проявявам егоизъм,не уважавам и не приемам решението му за саможертва,да умре далеч от мен.Но ако слушаме апостол Павел се получава (може би)нещо подобно: "Избрал е да си отиде.Не мога да спра да го обичам,не го съдя.Вярвам,обичам. Чакам и обичам.Усмихвам се,когато мисля за него.Сърцето ми е изпълнено с тази любов,няма място за болка.Чакам и ще разбера.Но дори и да не разбера - вярвам му."
Препрочитам отново и отново.Все така свързвам любовта с доверието,с вярата.Ами стигам до извода,че не греша - те си вървят трите в комплект - Вяра,Надежда и Любов :)
Понякога самите ни недостатъци ни помагат неочаквано :)
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Саможертвата 01 Юли 2011 23:40 #2341

  • klachiankata
  • klachiankata's Avatar
  • Offline
  • User is blocked
  • Мнения: 69
  • Thank you received: 3
  • Карма: 1
Тука май грешим кой прави саможертвата - според мен е жената.При нея остава любовта.Започвам да се съгласявам,че ще закусва с чайките на огромната тераса,чувствайки любимия до себе си и ще споделя тази любов,заради която живее, с океана.
Понякога самите ни недостатъци ни помагат неочаквано :)
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Саможертвата 02 Юли 2011 08:42 #2342

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Знаеш ли, днес ми е трудно да пиша за любов и саможертва и то точно за любов и саможертва между мъж и жена. Причината е, че в мен от една година такава любов няма. Да аз обичам Природата, обичам хората...,но загубих любовта си, онази, която ни кара да летим или да се влачим, която твори и съзидава или руши всичко по пътя си подобно цунами. Добра или лоша любовта винаги открива открива пътя към новото, към раждането на нещо ново, към новото начало. В това отношение те със Смърта са сестри - близначки. Всичко, което съм създала през тези 5 години е плод на любовта и тази категория и всичко. Сега тази любов я няма. Пред мен е широк, слънчев път...поглеждам около себе си и в себе си и вече обективно преценявам, че съм създала стойности и ценности. Обичам всичко, което съм създала, но любовта, която ги роди я няма. Посрещам новото и съм щастлива и здрава.

Трудно ми е да участвам по някои теми, в които преди години съм вряла и кипяла в огъня на голяма любов. Не искам да преигравам в изказа или да имитирам вече несъществуващи чувства.

И все пак ще се опитам да се включвам от позицията на разумната доводност. Само се надавям да не звуча малко студено и безчувствено. Тоест различно от начина, по който съм звучала преди. Виждам с каква страст и с какъв огън пишеш ти :) И се радвам макар и топлинката да идва от чужд огън.
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
Time to create page: 0.169 seconds
Създадено с Kunena форум
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature