Добре дошли, Гост
Username: Парола: Запомни ме
  • Страница:
  • 1
  • 2

ТЕМА: Свободата

Отг: Нашите доброволни затвори! 26 Окт 2008 12:55 #892

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Няма никакъв проблем да се препоръчват книги, не се безпокой. Още повече, когато са на такава тематика, за българските вярвания. Точно снощи в коментара си към статията Пижо, Пенда и Родопите попитах с какво ние ще допринесем, за да се измъкнем от тази помия, да не ни се ценят българските национални символи. Сигурно си хвърлила едно око на статията и на коментара. Та в този смисъл и аз искам да има не само нещо, но дори цяла категория която да е посветена на българския бит, вярвания, фолклор. Проблема е, че аз не съм специалист в тази област, за да пиша статии по въпроса. Ако ти се чувстваш уверена и си наясно можем да помисилим за една нова категория, в която ти ще си автора и ще пишеш, за да се ограмотяваме.
Тази книга ще я потърся, дано не е изчерпана.
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Нашите доброволни затвори! 27 Фев 2011 21:25 #2149

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Предлагам ви една различна гледна точка по темата за свободата и любовта, отново малко провокираща към размисъл. :) И свободата и любовта са възпявани и в поезия и в проза и в песен...възхвалявани са и се считат за едни от най-ценните чувства и преживявания. Но да видим дали е така? И двете много си приличат, почти като близначки в следното. Любовта е обсебваща, деспотична, всепоглъщаща като чувство и преживяване. Тук веднага някой ще подскочи - "само ако партньора е такъв/такава". Но не е така, тук обекта на любовта ни и неговия характер няма нищо общо. Говорим само за любовта като чувство и преживяване. Самата любов поглъща изцяло нашата личност, свободното ни време, всяко наше занимание е подчинето на нея и се извършва през нейната призма, ние не сме на себе си и ако проследим цитатите и поговорките, които са посветени на това състояние ще се убедим, че наистина се държим като хора изцяло подчинени и завладени от любовта. А когато нещо ни владее всецяло не бихме могли да кажем, че то е добро или работи за наше добро. ;)

Свободата е абсолютна същата, тя също ни завладява, обсебва ни, опиянени сме от свободата си и отново пак не сме на себе си. И тя е деспотична и изисква от нас пълно отдаване. И накрая и за двете хора са губили не веднъж живота си.

И така с тази друга гледна точка се опитах да развенчая донякъде светия ореол на тези две близначки, с който човечеството ги е възпявало през вековете. Надявам се поетичните души да не ми се разсърдят много. Просто друга гледна точка....
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Нашите доброволни затвори! 06 Мар 2011 16:41 #2152

  • Merichka
  • Merichka's Avatar
  • Offline
  • Expert Boarder
  • Когато в дълбокото намериш бисер, изведи го с длан
  • Мнения: 140
  • Thank you received: 5
  • Карма: 1
Днес е Сирница, на рсуки Масълница - последната Неделя, в която може да се хапват мляко и млечни продукти, а така също и яйца. Но в малко отклонение от темата можем да поставим и темата за Прошката, която днес искаме от любящите ни хора и тези, които ние обичаме. В житейския си път, се случва да нараним неволно някого, именно защото обичаме Свободата и Откровението.
Докто пиша това, се разгаря огънят на Орадата /запазила езическото си име/, която са приготвили мъжете в двора на близкия ни паралис, а на отсрещния хълм също я припалват вярващите от "конкуренцията"... Да си простим ...и продължим, прошка давате ли ми? Просто да е!
Le passй n\'existe plus, le futur ne t\'appartient pas, aujourd\'hui est un cadeau et c\'est pourquoi on le nomme Prйsent!!!
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Нашите доброволни затвори! 07 Мар 2011 16:22 #2153

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Простено да ти е Мери, от Бога и от нас! :) А ти ще ни простиш ли?
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Нашите доброволни затвори! 08 Мар 2011 10:38 #2154

  • Merichka
  • Merichka's Avatar
  • Offline
  • Expert Boarder
  • Когато в дълбокото намериш бисер, изведи го с длан
  • Мнения: 140
  • Thank you received: 5
  • Карма: 1
В крайна сметка, каквото насочим към другите, емоции, чувства и надежди,
такова ни се връща. А човек, ако сам не си прости, не би бил човек. Прощавам...
Le passй n\'existe plus, le futur ne t\'appartient pas, aujourd\'hui est un cadeau et c\'est pourquoi on le nomme Prйsent!!!
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг:Свободата 09 Мар 2011 13:09 #2155

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Kamino написа:
Свободата е отговорност, която се поема трудно. Страхът от свободата е един от основните човешки страхове. И все пак човекът желае свободата. Съчинява песни и стихове за нея. Ядосва се, когато някой накърни личната му свобода. В същото врме обаче я ограничава, за да си създаде чувство за сигурност. Вкарва я в какви ли не капани - застраховки, ипотеки, вярвания, обичай, религии, учения, идеологии, общности, политически движения.....Ако само за миг можехте да зърнете несъзнаваните си затвори, границите, ограниченията, които сами си поставяте сигурно бихте се ужасили. Но мнозина биха се уплашили още повече от възможността да застанат лице в лице с възможната си свобода. От какво приизтича този страх? От живота, без съмнение. Ако сега започнете да живеете при всички случаи ще трябва и да умрете, а това вече е доста страшно. За това е по - лесно да обърнете гръб на живота, да му поставите граници и рамки, да измислите идеологии, религии и учения, които да ви дадат фалшиво чувство за сигурност - прераждане, живот след смъртта, преминаване в друга реалност/измерение и т.н. Естествено няма нищо по - лесно от това да повярвате в измислицата. Но може да се окаже, че грешите и всичко приключва в студен гроб с размери два на два и гала вечеря за червейте. Ако разбира се не сте предпочели кремацията. Помислете над тази възможност! Когато човек се стреми към свободата, трябва да има преди всичко смелост да се изправи пред страховете си, които не са нищо друго освен, граници, които сами си поставяме.

Ето един доста разпространен сън:

Затворник излиза на свобода. Вратите на затвора се разтварят широко пред него. Директорът и пазачите му пожелават късмет. Затворникът прави няколко крачки и изведнъж го обзема паника. Обръща се и умолява да бъде върнат обратно в килията....

Тъй като това са нещата, които занимават битието ми и съзнанието ми от известно време насам, правя този цитат на първия пост, за да наблегна. Случвало ли ви се е да попадате в ситуация като в съня? Вратите на собственоръчно построените затвори да се отворят, но вие да изпаднете в паника и да предпочетете да се върнете обратно при сигурността на килите, макар и ясно съзнавайки, че това е ужасно подтискащо за цялото ви същество? Знаете ли, че в деструктивните секти разчитат точно на този механизъм на работа на човешката психика. След дълги борби и увещания към поразения от сектата, които не дават резултат и човека настоява да се освободи от това влияние, с помоща на близки, приятели и роднини, той в крайна сметка бива пуснат...И доста често сам се завръща отново към деструктивните влияния на "вярата", просто защото не знае какво да прави със себе си извън общността, в която е попаднал. От гледна точка на лидери на секти това е съвсем разбираемо. Странното е, когато ние сами си причиняваме това и въпреки отворените врати на нашите затвори и широкия път към свободата се връщаме обратно в затвора. Също така много жени страдащи от домашно насилие предпочитат извратената сигурност на "домашното огнище" и оставането при насилка, вместо свободата и предприемането на конкретни мерки към развод.
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг:Свободата 11 Мар 2011 09:34 #2157

  • Merichka
  • Merichka's Avatar
  • Offline
  • Expert Boarder
  • Когато в дълбокото намериш бисер, изведи го с длан
  • Мнения: 140
  • Thank you received: 5
  • Карма: 1
"От това болезнено усамотяване, от пустошта на подобни години на изкушение е далеч още пътят до онази огромна, всеобхватна сигурност и непоклатимо зраве, без които не може да мине дори и болестта като средство и въдица по пътя към познанието, до онази истинска свобода на духа, която е колкото самообладание, толкова и дисциплина на сърцето и открива пътища към много и разнопосочни начини на мислене - до онази вътрешна всеобхватност и изтънчване на натрупаното богатство, които изклйчват опасността духът да се изгуби по собствените си пътища, да се влюби и да приседне в някой ъгъл, до онзи излишък от пластични, целебни, продуктивни и възстановяващи сили, които са имнно белег за голямото здраве, онзи излишък, който дава на свободния дух опасното предимство да живее, воден т изкушението, излагайки се на приключението: предимството на майсторството поражда предимството на свободния дух!"
Откъс от предговор към "Човешко, твърде човешко" Фридрих Ницше стр.4

Обсебена

Какво ли ще е, ако скоро
по пътя стар се засечем,
усмивките ни ще говорят –
заражда се добър тандем.

Отново идва лято пъстро
и чувствам в августовски пек,
докосната от нежни пръсти
душата ми намира лек.

Така измина време златно,
но вярвам все ще се смилиш,
душа, сърце, тъй необятни
в стиха си да ми подариш.

И стон, и мъка ще преглътна,
че зная – не, не си далече,
почакай само да се мръкне
и мислите да дойдат вечер.

Така и пътя ще се ширне нов,
не ще ни блъскат бариери,
и чист, и светъл благослов
през лятото ще ни намери!

02.07.2006г.

Многопосочни са търсенията, но с една дума в творчеството и онова, което човек създава с любов, диша свободата.
Le passй n\'existe plus, le futur ne t\'appartient pas, aujourd\'hui est un cadeau et c\'est pourquoi on le nomme Prйsent!!!
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг:Свободата 11 Мар 2011 10:37 #2158

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Merichka написа:

Обсебена

Какво ли ще е, ако скоро
по пътя стар се засечем,
усмивките ни ще говорят –
заражда се добър тандем.

Отново идва лято пъстро
и чувствам в августовски пек,
докосната от нежни пръсти
душата ми намира лек.

Така измина време златно,
но вярвам все ще се смилиш,
душа, сърце, тъй необятни
в стиха си да ми подариш.

И стон, и мъка ще преглътна,
че зная – не, не си далече,
почакай само да се мръкне
и мислите да дойдат вечер.

Така и пътя ще се ширне нов,
не ще ни блъскат бариери,
и чист, и светъл благослов
през лятото ще ни намери!

02.07.2006г.

Многопосочни са търсенията, но с една дума в творчеството и онова, което човек създава с любов, диша свободата.

С това прекрасно стихотворение написано на 02.07.2006г. Меричка ме върна към далечното Юлско утро, когато ни отвориха вратите на затвора и ни изпратиха да си ходим с: "Многопосочните търсенията, но с една дума в творчеството и онова, което човек създава с любов, диша свободата." Ако трябва да съм честна в контекста на темата имаше връщания и хлопания по вратите на занданите, но така и не успях да се върна обратно в килията. И отново поемах по пътя на свободата, който ми се струваше целия в тръни и каманак. И е наистина такъв. До момента, в който не вземеш лопатата и асфалта в собствените си ръчички и не си съградиш мек и удобен път. И така нека чуем неустаряващата песен, която ме и ни закриля през тези години...



Там аз бях във юлска сутрин,
за да търся любов,
с магията на новото зазоряване
и с прекрасното Слънце,
под звуците на първите птичи песни.
Дома си оставих
по средата на бурята и на нощта зад мен,
и на моя собствен път.
Със деня идваше решението -
ще търся теб!
Търсех любовта на странни места,
не остана камък, който да не преобърна.
Трябва да са били сигурно повече от хиляди лица,
но никой, не чувствах като огън, който гори.
В моето сърце, в моите мисли, в моята душа.
В моето сърце, в моите мисли, в моята душа.
Там аз бях във юлска сутрин,
за да търся любов,
с магията на новото зазоряване
и с прекрасното Слънце,
под звуците на първите птичи песни.
Дома си оставих
по средата на бурята и на нощта зад мен,
и на моя собствен път.
Със деня идваше решението -
ще търся теб!


Превод и адаптация: Меричка, второ място в класацията на Старбг: "Straightway to Rock Heaven"
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг:Свободата 03 Юни 2011 20:24 #2281

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Едно много хубаво стихотворение, което леко открехва тежките врати на самоналожените затвори. Вариантите са много. Може да преобърнем живота си на 180 градуса и да се освободим или да захлопнем тежката врата от вътре, защото навън ни се струва много страшно. Маже да се поразходим така малко около вратата и после бързичко да се втурнем обратно. Важното е, че семенцето на свободата е посято и ще бъде твърде жалко да го оставим без грижи и да го обречем на смърт.


Омръзна ми


Омръзна ми да бъда грозна сянка
на вътрешното свое Аз.
Омръзна ми да бъда самарянка
във вихъра на чужда страст.
Омръзна ми да се усмихвам,
когато яростно душата ми кипи.
Омръзна ми да правя всичко,
което искат дпугите, дори и ти.
Омръзна ми да следвам чужди цели,
захвърляйки несбъднати мечти.
Омръзна ми да бъда все онази,
в която злият враг не спи.
Омръзна ми да крия сълзи,
когато искам да поплача сам сама.
Омръзна ми да бъда силна,
обгърната от щита на страха.
Омръзна ми да ме корят за грешки,
да ми втълпяват нечия вина.
Омръзна ми да си създавам мними пречки,
омръзна ми да пренебрегвам своята душа.

Румяна Йорданова
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
  • Страница:
  • 1
  • 2
Time to create page: 0.129 seconds
Създадено с Kunena форум
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature