Добре дошли, Гост
Username: Парола: Запомни ме

ТЕМА: Друга гледна точка?!

Друга гледна точка?! 16 Ян 2012 10:34 #2705

  • osho
  • osho's Avatar
  • Offline
  • Fresh Boarder
  • Мнения: 2
  • Карма: 0
Искам да ви попитам какъв е смисъла? Задавали сте си този въпрос, от малък чувствам, че това е моето място или не така трябва да се представям аз, за да съм удовлетворен. Кое кара да мислиш така? Вярата, начин на мислене. Но има много начини на мислене, познавам много добре осигурено финансови хора. Но те не се чувстват щастливи,карат мен да си мисля, че те са щастливи.Сега като погледна? Те наистина са нещастни малко или повече от мен. Нима има смисъл наркотиците, лъжите постоянно и изкушаването към неща, които после знаеш, че те кара да се обвиняваш, но подсъзнателно. Мисълта ми е,че наскоро открих това странно, го нарече, определено мислене,религия,същност каквото искате аз незнам какво е. Започнах да чета много, статии, след това намерих клипове, всички го определят като едно,но го обесняват от различна гледна точка.Аз ще ви кажа какво мисля, мисля че е нещо, което е около нас, в нас, но то не ни въздейства по начина, който искаме... Знаем го но не го прилагаме... Аз съм самият пример. Не съм от хората, които са изявяват, в много случаи, не съм уверен и решителен.... Хората наистина въздействат на самия теб или тези ти слабости ги карат... Има нещо мислене, характер,вяра. В много случаите съм имал чувстово, че се крия, че не съм не разбран, се едно моето мнение не съществува и ако е правилно не се приема. Защо съм дал изява на тези качества, може би защото аз самия ги искам, до като не открих същноста(така го разбирам аз).Това е нещото, което да си открил и разбрал. Вземете примерно една книга от 70-80, случайно взех прочетох една такава книга, която взех от библиотеката в нас дори там автора в краткия увод на книгата на края споменава следното- "Да запазиш вярата си в любовното тайнство." Прочетох книгата на 1 дъх, не бях чел с желание до сега така. Искам да знам за него все повече и повече и да го приема, но дали то ще ме приеме, дали ще ме допусне... Всеки споменава, чуството в което мислиш, че то не е с теб, но това е само чувство което е породено от мозъка, не от самия теб?! Или то всеки ден е до теб просто не го откриваш или запазваш, осъзнаваш?! Всеки, който спомене нещото и го усмисли доволен от себе си. Срещнах човек, с който си поговорихме доста за какво искаш ти? Говорихме доста... Аз знаех, че съм прав той знаеше, че той е прав. Но той не го мислеше, само той го прилагаше осъзнаваше и го допускаше. С външен вид, с мисловна дейност, винаги радостен усмихнат, с прекрасна жена до себе си и работа, която му доставяше удоволствие. Този човек за мен беше осъзнат и щастлив. Каза ми нещо, което ме
промени още повече, каза ми неща, които малко или много ми въздействат. Започнах да чета още и още... Мислех, разсъждавах и учех, така както не съм учил, автобиографии истори, философски мисли и психологически доказани тези. Знам, че свързаността ти с него те променя, издига и прочие. Всеки споменава труда, упоритостта към това, спада на щастие, но повечето след като са го осъзнали дори и не споменават спада на щастие, или на каквото искате, просто казват, че се въздигаш на друго ниво, което този спад за някой е спад за други просто момент, за трети просто пречка по пътя, която е камък, който е на пътя и те просто го преместват. Според мен за всеки този път е малко или повече труден, но никои след като го е открил и осъзнал, не се е оплакал. Е аз знам, че ее така, но знам, че в момента не съм на такова ниво, просто знам че го има... Това е моята гледна точка. Искам много неща, но преди всичко искам мисълта ми да не се влияе е от копнежа, а от съшността ти. Много хора казват това ти е съшността ти си наркоман, проститутка, циганин, бивш затворник и т.н. Какво е причината на това защото хората, които те обкръжавт, ти пречат да се самоосъзнаеш, може би умът ти командва и всичко става, така защото той те движи, а не то. Това е една различна кледна точка. Разбрана или не осъзната или не тя я има и е тук. Въпросат е защо не я прилагаме, като знаем, че
минаваме на друго ниво и хората, които ги помнят, споменават и говорят, са го осъзнали и са успяли. Обуздалате е. Защо, обаче хората след като са я намерили не се връщат назад, не се провалят? Може би има падение и извисение постоянно, може би става постоянно.Пак ще ви кажа незнан, но този човек знае => Той я е осъзнад,след това пак я е осъзнал 2пъти може и повече, но след всяко ново осъзнаване, той прави все по вилики неща.„Тогава не го виждах, но се оказа, че уволнението ми от Apple беше най-доброто нещо, което можеше да ми се случи. Тежестта на успеха беше заменена от лекотата на това да си отново в началото, да си по-малко уверен във всичко. Това ме освободи и ми даде възможност да навляза в един от най-креативните периоди в моя живот.”
Няма значение, дали си като„Аз съм единственият човек, когото познавам, който е загубил четвърт милиард долара за една година... Това доста изгражда характера.” Стив Джобс, или като този учител, асистент, професор, доктор. Осъзнатоста няма общо с парите, ти самия избираш, че тя не е фактор, за успех. Аз познавам хора, които са загубили много и продължават да губят... За мен, когато го приемеш, повярваш, осъзнаеш и допуснеш да е с теб да живее с теб то става, това което искаш самият ти. Факторите и обстоятелствата ги определяш самият ти, когато човек открие своята същност променя себе си и хората около него. Това е моята гледна точка. Питам се щом съм го осъзнал и го споделям, дали съм готов за => "Разбирам привлекателността на бавното изгаряне, но аз лично съм човек на големите експозии." Стив Джобс Сигурен съм, че може да ми дадете още много такива цитати. Това е просто пример, разбирам го и го приемам, осмислям го и го възприемам, но явно съм човек на бавното горене и не правя нищо за да заслужа голямата експлозия. Това е нещо, което го знаеш, но само знаеш. Явно не съм се научил да прилагам само да осъзнавам. Благодаря, че прочетохте, моето мнение, благодаря и на тези, които ще кажат своето мнение.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Друга гледна точка?! 16 Ян 2012 10:49 #2706

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Това е моята гледна точка.

Благодаря, че споделихте "вашата" гледна точка. Поставям я в кавички, защото тя сякаш не е ваша, а е чужда. Може би това е гледната точка на Стив Джобс? Или на някой друг, който е написал някакви книги, вестници, списания, сайтове, в които е разказал/а за своята гледна точка? Почерпана от личния практически опит, този изграден в живия, реален живот.

Та каква всъщност беше вашата гледната точка? Иградена въз основа на вашите преживявания и опит?
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Друга гледна точка?! 16 Ян 2012 11:00 #2707

  • osho
  • osho's Avatar
  • Offline
  • Fresh Boarder
  • Мнения: 2
  • Карма: 0
Тази гледна точка, е скрита, тя не е на показ, като чалгата, войните, световните проблеми и конфликти. Искам да кажа, че съм си изградил промените въз основа, на мои падения и случки, съпоставил съм ги с примери на ако щете не на Стив Джобс, вземете друг примерно Джеймс Лио Хърлихи, може и да не го знаете, да не сте чели, за него. И аз нямаше да знам, за неговите мисли, съзнание и творчесто, до като не го взех случайно от рафта за книги и не го прочетох и след което той ме промени. Книгата му нито е ораторска нито въздейства, на успеха, но ме промени, това което пишеше отвъд романа, това което мислеше и прилагаше като го пишеше. Някой хора четат просто редовете аз чета и м/у тях. Виждате ли, аз знам,че мисля и го осъзнавам, но само това. Осъзнатостта ми няма нищо общо с действието. Няма да казвам имена и възраст, защото не искам. Но осъзнавам, моето поколение, че не е осъзнато. Трябва да го приема и физически, но не искам да се откажа и проваля.Знам, че от провалите ми и действията довели негативизъм в моя живот съм изградил мнение, което сега ми помага, но не и на практика. Практиката както се вика на жаргон ми куца. :) Това което съм осъзнал, явно не съм, че мога да го приема. Само тогава, когато осъзная, че мога да го приема, ще намеря истинската същност. Виждате ли? Това мнение, не е повлияно от никой, освен от мен. Просто е съпоставено с примери. Искам да кажа,че книга или не, няма значение какво е то го има. Но не се приема. И аз съм един от тях. Чуствам се, като човек, който знае как да започне работа, учил е доста за тази работа и вече е специалист по нея. Но няма практика... Е аз не съм никакъв специалист, аз знам, че специалистът за мен, съм аз и само аз мога да го практикувам така, както изисква един човек, да практикува, това което е учил с любов и бистър ум, без да е повлиян от чужд фактор. Но не я практикува пречи му нещо. Знаеш как да изкараш изпит успешно, но не го изкарваш, защото не си бил там. Знаеш че ще успееш, но не си там, за да успееш. Не правиш нищо, да си там където искаш, но знаеш, че там трябва да бъдеш, защото това е твоето място. Искам да осъзная, че мода да бъда това, което искам АЗ и да го правя. Се едно като да избираш филм или книга, по обложката, а не от мисълта, която има в нея. Мисля, че това е пак от някакво външно влияние, което ми пречи да практикува, след като вече го знам.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Друга гледна точка?! 16 Ян 2012 14:54 #2708

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Искам да ви попитам какъв е смисъла?

Разяснихте ми вашето последно изречение от темата ви, сега да видим първото ви изречение. :)

Смисълът, такъв какъвто е за мен, едва ли ще е същия за вас. И точно това му е хубавото на смислите. ;)

Според мен ние нямаме гледни точки. По точно нямаме собствени гледни точки. Нашите гл.точки са изградени още малко след раждането ни от гледните точки на родителите, по-късно, когато се научаваме да четем от гледните точки на авторите, които четем, от учители, други авторитети и т.н. и т.н. В това няма нищо лошо, но на мен ми се струва, че по правилно би било да кажем: "Това е гледната точка на еди кой си, която аз споделям", отколкото да казваме: "Това е моята гледна точка." "Ние имаме карти на територията /реалността/, но не познаваме действителната територия /реалност/". Това е гл.точка на един мой любим автор - Кен Уилбър, който пък я взаимства от Юнг и други авторитети, дори и малко от Дон Хуан /Кастанеда/.

Не казвайте имена и възраст щом не желаете, не е и необходимо. Но ще ми бъде много интересно да потвърдите или опровергаете едно мое предположение, също, ако желаете. Изграждането на т.нар. "ваша гл.точка" било ли е повлияно от творбите на Кастанеда или е било провокирано от тях? Имате един такъв особен, кастанедиански изказ и начин на писане, който е предизвикателство за мисленето и оформянето на гледни точки. :) Поправете ме ако греша за Карлос.

А Джеймс Лио Хърлихи е написал книгата "Среднощен каубой", с която не съм запозната, но тя очевидно е важна вас и можете да разкажете още за нея и за автора и.

Темата ви е интересна, най-вече начина по който я структурите и по който пишете.
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
Time to create page: 0.108 seconds
Създадено с Kunena форум
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature