Добре дошли, Гост
Username: Парола: Запомни ме
  • Страница:
  • 1
  • 2
  • 3

ТЕМА: Хиперфагия

Хиперфагия 22 Сеп 2010 06:49 #1990

Събудих се в особено настроение.Сънувах много странен сън.Цяла нощ в стаята ми имаше огромно насекомо може би 10 пъти по голямо от пчела.То летеше и непрекъснато ме търсеше ,за да ме ужили,а аз непрекъснато търсех отрова,за да го убия.С какво ли не го пръсках-то не умираше.Накрая дори забърках смес- разтвор за преспиване на кучера.То пак не умря.И накрай се появи Димитър Рачков :) (който не познавам лично) и с една цигара горяща я уби.Аз бях удивена колко лесно той успя,а колко много аз се мъчих.Адски странен сън,който не знам как да тълкувам....?
Днес ще прочета 7-ма глава ба книгата.
Относно партньор в живота имам предвид ,не че искам идеалния,а отговорен мъж на който мога да разчитам да ми е подкрепа морална и материална ,да има мъжката сила да поеме отговорност и да се грижи за мен,да помогне когато се налага и на майка ми.Баща ми в пубертетната ми възраст ни изостави с майка ми,за да си създаде ново семейство и с времето избледнявам от живота му,забравя ме.Винаги ми е липсвал и за това този модел знам ,че ще го пренеса и във връзките ми.Имам нужда да бъда обгрижвана-партньора ми да не е егоист,защото аз съм много добър и отдаден човек.Права си,че искам да съм перфектна,знам че не е възможно,но искам да създам добро семейство което да даде обич на бъдещото ми дете,а не да се случи като с мен...
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Хиперфагия 22 Сеп 2010 07:14 #1991

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Започвам от зад напред. Представи си, че вече имаш семейство и детенце, което е момиченце. В един момент от живота и тя развива Хиперфагия. Моляте да се замислиш много сериозно и да ми кажеш или поне да кажеш на себе си какво би предпиела, за да помогнеш на детето си да преодолее това хранително разтройство. Ако искаш вземи лист и химикалка и набележи плана за действие в 1, 2, 3, 4, 5....точка. Започни първо със сериозния разговор с детето, как ще протече той, какво ще кажеш, ще бъдеш ли нежна или ще проявиш строгост? Разбира се като майка ще използваш и това, което си учила по психология. След разговора премини към списъка с точките, който озаглави: "План за действие". Моля те наистина да направиш това лесно упражнение и да помислиш над него.

За съня е хубаво първо да видим ти как го тълкуваш, какви асоциации правиш, на какви мисли те навежда. После и аз ще кажа моето мнение. Но не искам моето мнение да повлияе на твоето интуитивно тълкуване, което е по-важното. По-скоро обратното твоето интуитивно тълкуване трябва да повлияе върху тълкуването на съня. Защото се водим от твоята душа и тяло. Те искат нещо да ни кажат. И трябва да разберем какво.
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Хиперфагия 22 Сеп 2010 18:29 #1992

Разговора ми с "нея" би бил дълбок ,сериозен и много внимателен.ще започна с това,че аз съм човека който най-добре я разбира защото съм минала през това.Че напълно ще я подкрепя по стъпките на възстановяването ,но че изисквам от нея да ми съдейства като споделя.Първо бих я попитала дали е способна да бъде напълно честна с мен относно хран.разстройство и да споделя всичките си проблеми свързани с него дали чувства силната ми привързаност и обич към нея и дали вярва,че мога да и помогна.Второ ще я попитам от кога са започнали пристъпите,какво събитие ги е отключило,колко чести са ,трето-колко често си мисли за храна,четвърто-чувства ли ме като достатъчна опора в борбата с болестта или би искала да ходи и при професионалист,пето-липсва ли и нещо в материален или душевен план което да я притеснява,седмо-какво чувства преди и след пристъпа,осмо-като за начало има ли силата да контролира ако не количеството на храната поне качетсвото-да кажем вместо със сладко да се натъпче с плодове и мляко да кажем( за да е по-малко гузността после).Девето-да опитаме да и намерим някакво хоби,творчество,изкуство което да я разсеива в такива моменти.Десето-ще се уверя,дали социалния и свят приятелите,обществото са и подкрепа или стресиращ фактор,единайсет-ще и предложа да и купя домашен любимец,дванайсет-ще я попитам има ли неща които трябва да прави в живота ,а и действат отегчаващо,ще и съдействам да не ги прави или ако са наложителни да ги направим заедно.Отделно бих си опреснила знанията по детско-юношеска психология.
Това са нещата които бих направила ако имах момиченце с хиперфагия,незнам доколко са правилни-това ти ще ми кажеш:).
За съня навежда ме на мисълта,че се чувствам застрашена от нещо опасно за мен,но скрито за другите."Противоотровата" която търсех е един вид "ровене в подсъзнанието" за откриване на проблема.Настроението в съня ми беша на страх и ужас-такова е в душата ми и усешането,че никой не ме разбира.Но ми е малко трудно да разбера образа на Димитър Рачков които убива моя "мъчител" така лесно.Може би все пак появата на чаровен мъж в живота ми ще "убие" чудовището което ме мъчи...това е моето тълкувание ,а твоето?
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Хиперфагия 22 Сеп 2010 19:14 #1993

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
:)

Подхода към твоята малка дъщеричка е чудесен, браво! А дали може да го приложиш към малкото дете вътре в теб? Всички имаме едно такова малко момиченце или момченце в нас, което се нуждае от нашата обич, грижи, разбиране и внимание. Ето за това помолих да опиташ това упражнение и после да го приложиш към себе си. Ако искаш напиши си тези точки от въображаемия разговор и отговори от името на малкото твое вътрешно дете. Мисля, че отговорите доста ще се различават от това, което зрелия Аз в теб мисли и би дал като отговори.

Моето мнение за съня е подобно на твоето, само бих добавила, че насекомите обикновено ги свързваме с ужилвания и смучене на кръв. Тоест това хранително разтройство те изсмуква, изпива силите ти. А противоотровите в съня не действат, защото няма да се получи с борба, с агресивно противодействие. Напротив ще стане с приемане и с разбиране и дори с обгрижване, грижа за заболяването и за самата теб. С една дума ще стане с обич, а не с война. Да така е намирането на партньор и връзка вероятно ще тушира проблема поне в началото. Съгласна съм, но това "лекарство" любовта намерена извън теб ще действа временно и после може проблема отново да се появи. Затова мисля, че най-сигурно ще се отървеш от тези пристъпи като първо откриеш обичта към себе си в себе си и си позволиш да се обичаш и то не такава, каквата би трябвало да си, а такава каквато си в момента, сега. Рачков убива насекомото с огън (цигара) точно за любов става дума, за огъня на любовта. Но не само тази любов, която ще дойде от вън, но и огъня на любовта към самата теб, който се намира в теб. Просто разпали огъня на обичта към себе си, обичай се така силно, както би обичала твоя прекрасен любим, който очакваме да се появи. :)
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Хиперфагия 24 Сеп 2010 09:43 #1995

Радвам се за подхода ми,че е добър:),ше опитам да го приложа към себе си .Емоционално се чувствах добре вчера въпреки много напрегнатия ден.Е малко се пресилих като цял ден ядох плодове,кис. мляко и мюсли,вечерта салатка и малко сирене и по никое време към 23 и 15 вече трепереща от глад ядох диетични бисквити.Но това не беше хиперфагичен пристъп,а чист биологичен глад:).Глупаво от моя страна,защото по това време въобще не трябва да се храни човек камо ли с въглехидрати,но ако през деня бях яла по-често и по-хранителни неща това нямаше да ми се случи:).Радвам се,че днес е петък ,ще имам уикенда да си почина.Напоследък сънувам-тази нощ също и предишната.Интересно ми е,че когато имам душевен дискомфорт сънувам много по-често и обикновено неприятни неща.Деня днес започна малко под знака на неприятно събуждане,но имах работа съответно концентриране и сега съм добре.Плодове и мляко с мюсли ядох.Нядавам се остатъка от деня ми да мине нормално ...то до голяма степен( да не кажа изцяло) от мен зависи,но след такива "големи вътрешни разклащания" ми е малко трудно да си вярвам
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Хиперфагия 24 Сеп 2010 10:03 #1996

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Записвай си сънищата, добре е да ги проследяваш и особено тези, които ти правят силно впечатление. А тези, които сметнеш че е подходящо може да ги споделиш и тук. :)

Хубаво си почини събота и неделя. :)
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Хиперфагия 28 Сеп 2010 07:42 #2000

Здравей камино и на всички в форума,ще се радвам и ако други се включат!За жалост събота и неделя не успях да се наспя,но пък намерих време за себе си.Поизмъчиха ме кошмари в който един огромен свиреп лъв ме гонеше ,за да ме изяде и отново както с гигантското насекомо никой не обръщаше внимание аз в каква опасност съм...Сънувах също и ,че млада жена обира къщата ми.Отново страх и безисходица изпитвах.Мисля,че са свързани тези сънища с душевното ми състояние.Вчера имах много работа и съответно прекалих с храната.Днес разбира се съм подпухнала( винаги след преяждане се будя като бухтичка) явно задържам вода.?..Докато съвестта ме гризеше заради прекаляването вчера ми дойде идеята да определя един ден в седмицата в които мога да си позволя каквото си искам като храна.Предвид случая е удобно това да е понеделник.6 дни нормално,здравословно хранене със спорт 3 пъти седмично и един ден "свободен и без хран.задръжки",какво мислиш дали е подходящо?На този етап ми е трудно да се контролирам ,но се надявам че така ще имам волята да отлагам всички пориви за храна за понеделника....???
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Хиперфагия 28 Сеп 2010 08:16 #2001

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Сънищата ти са толкова показателни послания, че аз дори се учудвам на тяхната яснота. Първо за лъва, моето мнение. От една страна той символизира твоя лъвски глад така да го наречем. Глад за обич, за приемане, за разбиране, за споделяне с друго човешко същество на всичко и на радостите и на страданията. Самотата ни прави свирепи, жестоки, "овълчваме се" (въпреки, че този израз е неправилен, защото вълците живеят в глутница, имат отлично изградено общество и често са моногамни). Глада, който човека изпитва за общуване, за близост, за любов и т.н. ние засищаме с бледи заместители, като храна, алкохол и други наркотици. Просто човека е социално животно, той не е създаден, за да бъде сам, да бъде единак. Ако щеш дори и в гените ни е заложено да живеем по двойки и в общности изградени от други двойки. А дори и да успеем да се справим с наследствения материал от сегашните си семейства, по никакъв начин няма да успеем да променим генетичния материал заложен от хилядолетия в нас. От друга страна този твой лъв е символ на самото заболяване, то те преследва и те изяжда от вътре. Ти бягаш и му се криеш или с една дума го отхвърляш. Опитваш се да контролираш нещо, което е неконтролируемо, тези опити правят "лъва" още по-голям, по-силен и свиреп. Знаеш от психологията - това, което отхвърляме придобива огромни размери и се връща да ни тормози непрекъснато. Приеми проблема, обичай болеста, отнасяй се нежно към нея и към себе си, проявявай обич и грижи. Тогава свирепия лъв ще започне лека полека да мърка, ще го опитомиш, но не с сила, а с обич и мекота.

Втория сън за жената, която обира жилището ти. Може да тълкуваме тази жена като символ на модата общо, на обществото, което поставя неизпълними стандарти. Да, тази мода (жена) те ограбва, ограбва здравето ти, ограбва тялото ти, ограбва дома на Душата ти. И твоята Душа няма да се спре пред нищо, за да защити себе си и дома си. И ще продължи да ти изпраща тези сънища под формата на кошмари. Сънищата обаче, колкото и да са страшни или хубави е добре да знаеш, че са преди всичко лечебни. Освен, че са важни послания, те и лекуват това, което ние по един или друг начин разрушаваме с неправилния си начин на живот. Не се плаши от тях, приеми ги като лечебен процес. В интерес на истината те са много по-безвредни в сравнение с това, което ти правиш със себе си през деня в съзнателното си състояние.

За ден в който да се храниш както поискаш прилича на ден, в който диетата изисква да бъде разтоварващ, тоест плодов ден, воден ден...Но в случая е обратното ти ще правиш един натоварващ ден за тялото си. И както каза ще фокусириш живота си в мисли за идването на този ден. Малко съм скептична, че това ще даде резултат, но ако интуитивно чувстваш, че е ще е добре за теб, направи ги. От друга страна този ден може да се разглежда като деня, в който ти си свободна, деня посветен на теб и на обичта към самата теб. Деня, в който ти обичаш храната, защото тя е извор на живот и здраве, а не нещо, което ти пречи и трябва да бъде премахнато. Ако приемеш нещата така може и да деде положителни резултати. Като целта колкото и плашещо да ти звучи ще е такива дни да се увеличат, да станат два, три, четири. :) Разбираш ли, когато си позволиш да се храниш, когато отслабиш желязната хватка на контрола, процеса на хранене ще премине в едни съмсем разумни граници. Няма да се тъпчеш и да преяждаш, просто ще се храниш нормално. С обич към теб и към храната.

За задържането на вода, добре е да отидеш и да си направиш изследвания, които ще назначи доктора, за да се види какво е общото физическо състояние на организма.
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Хиперфагия 29 Сеп 2010 18:47 #2004

Ти си страхотен човек с много дълбоки познания за психичиния живот на хората,на душевните им терзания,благодаря ти за правилния подход-проявяваш съчувствие,разбиране към мен в момент който найстина имам тази нужда и да знаеш ,че ми помагаш.
За жалост емоционално хич не се чувствам добре.Буквално усещам задух в гърдите( но не физиологична болка ,а душевна,напрежение,страх,угнетеност и за това продължават и кошмарите.Заради тях не се наспивам,будя се уморена .Тази нощ помня ,че сънувах как плача обезумяла от мъка,повтарях че съм изгубена,как може само на мен да ми се случват тези нещастия( но помня точно какви),но помня ,че сънувах че баща ми умира-беше много болезнено да изживея смъртта му ( а той е здрав прав и няма здравословни проблеми в реалния живот).Цял ден съм в "сянката" на съня ми . Ядох 2 активия закуска,пържола със салата за обяд,следобяда ядох пакетче бейк ролс и 1 меденка вечерта салата с 2 кюфтета ...май е много...? опитвах да се въздържам,но имах силното желание да "натъпча" тъгата която извира като вулкан от душата ми.Незнам дали вярваш в такива неща,но мисля че и тъмни същества( сили) ме нападат и се чувствам много изтощена и то не толкова физически въпреки че не спя добре колкото психически.Тълкуванията ти за "лъвския сън" и за "жената" са страхотни не бих успяла така да ги тълкувам сама,някакси душевния ми дискомфорт ми пречи.Надявам се както казваш поне да са катарзисни сънищата ми.За понеделника мисля,че си права няма да се получат нещата.Днес опитах един вид да потъна в себе си и да си изясна защо се чувствам така.Осъзнах,че подтискането на любовтта много ме подлудява.Трудно ми е да говоря за това...влюбена съм в най-добрия ми приятел.Познаваме се от деца.До преди 1-2 г.го възприемах като приятел,но вече не е така.Когато сме насаме усещам силно сексуално напрежение между нас което някак и двамата ни смущава.Не е само сексуално защото той не веднъг ми е казвал,че заслужавам да бъда обичана за това което съм -жена с много достойнства,качества и,че съм красива и без да се стремя да бъда слаба,че който е смен ще ме обича каквато съм,като че не някой,а той го изпитва,но не мога да съм 100 % сигурна.Не сме имали нищо интимно,но виждам и чувствам,че това което се случва с мен става и при него.Усещам,че и двамата избягваме да се виждаме насаме защото желанието за близост става неудържимо.Той е човека с който се разбирам идеално само с поглед,не се караме,много говорим и винаги имаме какво да си кажем,но разбираш когато толкова дълги години си бил приятел с един човек и изведнъж осъзнаваш,че го обичаш това плаши.Страх ме е какво би станало ако приятелството ни прерастне във връзка,ако се скараме не искам да губя най-добрия си приятел токова е странно родителите и приятелите ни се познават би било...незнам но от друга страна това въздържане и в емоционален и във физически план много ме изхабява...живота и отношенията са толкова сложни,а да вземеш правилните решение си е направо изкуство...
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Хиперфагия 29 Сеп 2010 19:53 #2005

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Знаеш ли, че има поговорка, в която се казва, че от едно истинско и здраво приятелство като вашето може да се роди най-прекрасната любов. Любовта и връзката са невъзможни без приятелството, то е основата върху която се изграждат здравите и силни отношения между мъжа и жената. Влюбването, както знаеш е временно, в последствие идва обичта, но и тя не е вечна, накрая остава приятелството, то е за винаги! Не отбягвай това момче, а разговаряй с него за това, което чувстваш, за твоята обич. Аз мисля, че няма да се разочаровате взаимно, а напротив ще изградите една здрава и стабилна връзка, а защо не и семейство по-натам. Помисли. Ти си влюбена в този мъж има и сексуално привличане, какво трябва да се случи според теб освен най-нормалното, а то е да споделите обичта си и да бъдете щастливи. Как си представяш другия вариант - влюбена си в него, но насила се опитваш да започнеш връзка с друг? Та това е невъзможно. На твое място аз бих се радвала, че се получило така, бих била щастлива да се наслаждавам на тези първи мигове от зараждането на връзката. Та ти би трябвало да подхвръкваш от радост, а не да страдаш. :) Поне за мен това, което сподели е чудесна новина. А аз си мислех да ти предложа да си правиш регистрация във ФБ, ако нямаш и там да се поогледаш за някое подходящо момче, което поне малко, от малко да помогне за решаването на твоя проблем. Но това е доста по-сложно, защото този партньор ще трябва тепърва да бъде запознат със сериозността на Хиперфагията и от него да очакваме, че ще прояви разбиране, загриженост и всичко, което трябва да направи един мъж в подкрепа на партньорката си в такива моменти. Виждаш сама, че звучи сложно и обременително и няма гаранции, че някой би поел такъв сериозен ангажимент. А твоя приятел проявява и разбиране и състрадание и съпреживява с теб това, което се случва. Съвсем сериозно смятам, че е време просто да се съберете, вече не като приятели, а като влюбени мъж и жена.

Днес си хапнала съвсем нормално не е много и няма от какво да се безпокоиш. Когато си разрешаваш да се храниш ще можеш и по-лесно да преценяваш кога да спреш, за да не се получава преяждането с всичките му последици. Това че изпитваш страх, угнетеност, напрежение е съвсем нормално при създалите се обстоятелства. Помисли целия ти организъм страда и е измъчен, това е неговата нормална реакция на всичко случващо се. Нека да го оставим да си преживее тези неща толкова време, колкото му е нужно. Тялото ни е съвършенно устроено, това, което не е съвършено е начина ни на мислене. Между другото това не е моя теория, а е доказана от редица водещи в областта психолози, които твърдят, че когато имаме депресия, неврози и прочее душевни страдания това е отговора на нашия цялостен организъм на това, което преживяваме, на това което ни се случва. И е желателно всички тези симптоми да се преживеят пълноценно за толкова време, колкото трябва, без да се подтискат с химикали, освен в много тежки случаи. Преживяването трябва разбира се да бъде отново прието с обич и доверие и с разбиране към самия процес. Естествено ти можеш да потърсиш и лекарски съвет, дори ти го препоръчвам и ако искаш да пиеш и лекарства. Това аз не мога да реша вместо теб. Сънищата са лечебни, това е реакцията, отреагирането на организма към това, което се случва с теб и в теб. Ние прекарваме в сън доста голяма част от времето си, тогава контролиращото Его и нашето съзнание нямат контрол и това е най-подходящия момент по-голямата част от нас, да осъществява своето лечение и самовъзтановяване. Ще ти дам пример. Порязваш си пръста, ако оставиш раничката да заздравее от самосебе си организма ще свърши това за няколко дни напълно сам и независещ от теб, от твоя контрол и от егото. Да кажем обаче, че по някава странна причина :) ти решиш да саботираш оздравителния процес и всеки ден си чоплиш раничката и я разкървавяваш отново и отново. Е, тя няма да мине и дори е възможно да се превърне в сериозна инфекция. В общи линии това е, което ние - нашата миниатюрна контролираща част прави с целия организъм. Още със събуждането си от сън ние започваме да си разкървавяваме раничките. Тоест не ние, а тази малка част, която наричаме его, съзнание, начин на мислене, изграден модел на поведение и т.н. и т.н. "Тъмните сили" са част от нашата психика, в нея има не само светли сили, но и тъмни, това са нашите сенки, това, което никак не си харесваме и което успешно забравяме и забравяме, че сме го забравили. Когато организма ни е подложен на стрес, страда, имаме заболяване тогава границата между това, което си харесваме (Персоната) и това, което никак не ни е приятно да знаем за себе си (Сянката) е твърде размите и съвсем естествено започват да изплуват някои неща, които сме се стремили да забравим и да изтласкаме някъде в дебрите на несъзнаваното. Този процес, макар и плашещ и причиняваш страдание също е оздравителен и полезен. Това е начина да разбереш себе си, да приемеш себе си, да обикнеш себе си - такава каквато си със своите сенки и персони, а не такава каквато би трябвало да си. Това е начина да станеш цялостна и пълноценна личност с положителните и отрицателните си страни. Не е странно, че ние сме с така промити мозъци, чи никак не се плашим от листовките в опаковката на лекарствата, в които страничните ефекти превишават многократно 2-3-те изречения, за които се предписва лекарството. И наистина е странно, че изобщо не се доверяваме на собствения си организъм, когато въпреки нас и без наше знание (знание = съзнание; виждаш колко си приличат двете думи, само пред едната има "съ") извършва своите лечебни процеси. Е, не е ли нормално и тук също да имаме по някои и друг "страничен ефект" при все, че и той е полезен.

Написах доста неща в този късен час, когато и двете сме уморени. Прочети ги внимателно на спокойствие през деня и помисли.

Лека и лечебна нощ ти пожелавам. :)
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Хиперфагия 03 Окт 2010 08:57 #2009

Благодаря ти за мъдрите послания които си ми написала.Съжалявам,че чак сега отговарям,но последните няколко дни бяха кошмарно заангажирани както от служебни така и от лични дела ,едва днес сядам през компютъра на спокойствие.
За поговорката не знаех,но съм сигурна че от такива истински приятелски отношения като нашите се ражда красива любов. Вътрешно ми играят пеперудки в стомаха,но външно страдам защото любовтта ми не се реализира .Но проблема е,че на този етап на мен не ми стиска да му призная,аз съм притеснителен човек,особено пък когато трябва да говоря за чувтсвата си,той пък е горд и не е от хората които правят първата крачка ,въпреки че все пак е по-смел от мен защото ми е правел намеци от типа "ние с теб след 10 г"..този срам адски много ми пречи..Той не е запознат с проблема си с хиперфагията,може би това е единствената ми тайна от него( е втората де като добавим и любовтта ми),всичко друго го споделям.Знае,че все спазвам диети и че се ядосвам когато напълнея,но винаги ми казва че съм красива заради това което съм като човек и,че се тревожа за глупости като спазвам диети.Права си,че не мога ,а и не искам да започна връзка с друг-той ми е и в мислите и в сърцето.Надявам се съдбата да е благосклонна и някак да имаме удобен случай да "разгърнем" чувтсвата си.Знам ,че един вид бягам от отговорност като оставям на съдбата,но дори ме е страх и срам да си представя как би протекъл един такъв разговор...Мисля,че се тревожа от реакцията му.
Информацията за лечебната сила на сънищата е много интересна,не бях запозната така добре.Все пак се радвам,че последните няколко нощи не съм имала кошмари,въобще не помня и какво съм сънувала.Дано възстановителния процес да е завършил и скоро да нямам нужда от тези лечебни сънища:).В интерес на истината от много ангажименти съм се разсеяла от пристъпите и мислите за храна.Не съм преяждала тези дни но разбира се това нищо не означава .Имам още много да работя за себе си,за изграждане на качества на задълбочаване във вътрешния ми живот и споделяне ,за да се справя и излекувам.И твоя безспорен принос за това с оказвана подкрепа,"разсейваш" много от мъглите и терзанията в душата ми !
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Хиперфагия 03 Окт 2010 12:09 #2010

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
И аз се вълнувам от предстоящия разговор с твоя приятел. :) И чакам с нетърпение да го проведеш, но предвид тревогите и притесненията ти ще се опитам да бъда търпелива. Просто бъди честна и откровена за двете "тайни" мисля, че това е най-правилния подход, особено между приятели.

А как върви четенето на Бягащата с вълци? Искаш ли да обсъдим нещо по книгата, нещо което ти е направило впечатление или те е зарадвало или подразнило? В категорията "Психология" в сайта сме правили няколко анализа на част от приказките. Ако ти е интересно да ги прочетеш.

Ето линк
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Хиперфагия 11 Окт 2010 10:32 #2016

Здравей:).Не съм писала скоро защото не се справям никак добре с пристъпите на компулсивно хранене.Знам,че срама няма да ми помогне,но все пак го изпитвам.Вчера прочетох главата за Манауи,подейства ми много позитивно.Споделих го в страницата където се обсъжда тази глава.Някак ми олекна да разбера вътрешната си природа.Осъзнавам че "озаптяването" и "цензурирането и" ми коства много психична енергия,че сънзтелно съм един човек,но другото ми Аз му се живее по-дръзко и освободено,но за сега съзнателното ми Аз надделява.Разбрах,че "кокала" за мен буквално е мислите за храната,че именно те ме ограбват и ми пречат да върва по пъта си ,че с тях подхранвам корените на болката като спирам да уча от живота.Тези мисли ме ограбват от възможността да живея пълноценно и да позволя на живота да ми предложи красивите си алтернативи....продължавам напред ,трябва да се мотивирам ,да отворя сърцето си и разума си ,да приема къде бъркам и да се справя....
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Хиперфагия 12 Окт 2010 09:14 #2018

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Няма значение, че не се справяш, пиши и споделяй. Тук никой няма да те критикува или да ти се скара. Пиши за всичко, което ти идва на ум и което те измъчва или радва. Според мен се справяш отлично, но самокритичността идва свръх. :)
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Хиперфагия 30 Дек 2011 10:58 #2681

  • keepgoing
  • keepgoing's Avatar
  • Offline
  • Fresh Boarder
  • Мнения: 2
  • Карма: 0
Днес, съвсем случайно, най-накрая научих името на моята диагноза!

Не знаех дори, че е болестно състояние, мислех че съм слабоволева и сама съм си виновна за всичко. В част от времето съм на режим, храня се здравословно, тренирам, докато не получа пристъп - омитам всичко което намеря вкъщи или си купувам само джънк, ям докато не мога да поема повече физически - докато корема ми така се издуе, че ме боли и едвам дишам и ходя.
След това се мразя и си обещавам, че повече няма да правя така.
Чуствам се (и съм) дебела и виновна.
Иска ми се да повърна и съм го правила, но ми е трудно - ако можех поне всеки път след това да повръщам щях да се чуствам много по-добре.
Най-дългия период в който нямах преяждане е около 20 дни.
Всичко се откючи преди около 7 месеца - споделена, но разочароваща любов от дълго разстояние, проблеми в семейството и работата - и от момиче в супер форма с железен режим на хранене и спорт, се превърнах в това, което мразя - човек, които мрази и обича и живее заради храната.
Бях и на психолог и психиатър, никой не спомена думата "хиперфагия" - нервен срив, лека депресия и булимия. Изписаха ми кзанакс и бифлокс.
Въпреки бифлокса тези пристъпи останаха неконтролируеми. Пробвах какви ли не фитнес добавки за сваляне, за намаляване на апетита, но не ми помогнаха.
Не мога да се понасям заради това, че не мога да си контролирам храненето.
Страх ме е, че пише че това е болест, която не се лекува, може само да се овладее.
Как може 30 години да не съм чувала за подобно нещо и изведнъж така да ме сполети.

Искам да комуникирам с хора с такъв проблем и взаимно да се подкрепяме, защото реално покрепа нямам.
Когато съм се опитвала да споделя с някой как не мога да се контролирам получавам само упреци колко ям, защо ям толкова - всички обвинения са насочени към мен и знам, че аз съм си виновна, но не мога да го спра.
Понякога се крия когато ям, защото ме е срам от количествата които поглъщам.
Упреци от типа: ама защо ядеш, нали сега вечеряхме, още повече ме тласкат към преяждане.

Не знам какво да правя?
Има ли в България групи за взаимопомощ?
Вече нямам доверие на психолози и психиатри, защото не можаха да ми помогнат, а само ме накраха да се чуствам още по-ненормална.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
  • Страница:
  • 1
  • 2
  • 3
Time to create page: 0.160 seconds
Създадено с Kunena форум
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature