Добре дошли, Гост
Username: Парола: Запомни ме
  • Страница:
  • 1
  • 2
  • 3

ТЕМА: Хиперфагия

Хиперфагия 17 Сеп 2010 11:54 #1964

Незнам дори как да започна.....На 26 г.съм ,жена.Страдам от хиперфагия вече повече от 1 г.Започнах пристъпите когато имах много стрес в работата и в тези моменти за успокоение се нахвърлях върху вредна храна:солети,соленки,вафли,шоколад и т.н.Незнам дали можете да си представите как за минути се поглъщат хиляди калории.След време пристъпите настъпваха и когато имам душевен дискомфорт,или еднообразие в ежедневието.А сега защото се чувствам самотна.Имам приятели,но някак отношенията са ни повърхностни с изключение на най-добрия ми приятел с него всичко е чудесно,но не остава време да се виждаме често.От години имам усешане че живея като машина.Ставам по едно и също време,ходя на работа,прибирам се....чат-пат се виждам с приятели,когато имам време ходя до университета на лекции.Но много ми липсва партнъор в живота.Чувствам че вътре в мен съм култивирала толкова много любов и няма на кой да я даря....И пак започнах да се тъпча....дори незнам защо го правя,но желанието толкова силно ,че не мога да устоя и почвам 1 шоколад,следм малко 100 гр курабиики,150 гр солети и така докато не се подуя.За извесно време изпитвам облекчение,а после започва болезненото угризение,вечерта тренирам като обезумяла,на другия ден си правя плодов ден и само след дни всичко се повтаря.Какво пълня с тази храна незнма...лошото е,че кг ги променям с дни и ме е срам от близките ми....Боже незнам как да излезна от този налудничав кошмар....Непрекъснато се улавям,че си мисля как ще ям вкусотии...А съм вече зряла жена,имам добро семейство,хубава работа,образование....как стигнах да съм зависима от храната?Много се надявам да ми помогнете да "намеря себе си".....
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Хиперфагия 17 Сеп 2010 12:27 #1965

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Здравей, приятно ми е да се запознаем. Нека да ти обясня една моя теория за проблемите с храненето. Прекомерното поглъщане на храна е едно от средствата чрез, които тялото търси начини, за да защити себе си и го прави като натрупва килограми, тлъстини, сланинки. И по този начин се чувства защитено от агресивната среда около него. Както ти спомена например стреса в работата, самотата, а също и страха от обвързване, който е породен от страха от нараняване. Виждаш за кратко време колко вида страх изброих и как е възможно всеки един от тях да отключи един хранителен проблем, който да се яви средство за самозащита на целия организъм. В действителност заплаха или заплахи за оцеляването на организма няма, това са просто някои погрешни модели на мисленето, които предизвикват съответни реакции на тялото като отговор. Например желанието за непрекъснато ядене. Забелязала ли си, че това, което си мислим предизвиква реакции в нашето тяло и обратно това, което става с тялото ни влияе и на мислите ни. Ще ти дам пример. Представи си, че разрязваш един лимон на две половини, взимаш едната половина и захапваш...Това е само мисъл но тя предизвика веднага запаметената реакция на гримиса на лицето, тръпки по тялото, отделянето на слюнка и общ дискомфорт от киселия лимон. :) Обратно да си представим, че се чувстваме депресирани, едвам се влачим, прегърбили сме се, влачим си краката, погледа ни е забит в земята и дори на лицето ни е изписано мъка и страдание. Ако съберем малко сили в себе си и изпарвим стойката и главата, вдигнем краката, за да не се влачат, отправиме поглед далеч пред себе си по улицата и дори поставим една лека усмивка (дори и насила) върху устните си, така сякаш се усмихваме с обич на тялото си. Веднага и самите ни мисли ще се поразведрят малко.

В твоя случай мисля, че трябва да приемеш с любов и разбиране към самата теб всичко, което се случва. Не отхвърляй тези мисли за храна и не се опитвай да ги игнорираш. Те няма да изчезнат, но отхвърлянето им и подтискането им може да ги направи още по-натрапчиви. Приеми, че това просто се случва, че тялото ти реагира по някакъв начин на определени страхове. И че тези страхове трябва да бъдат осъзнати и отработени по такъв начин, че да не създават това желание за прекомерно хранене. Ти казваш, че евентуалното започване на връзка ще помогне за овладяване на проблема, това е така имаш право. Но намирането на приятел, гадже няма да запълни празнотата в теб, която ти се опитваш да запълниш чрез храна. Трябва да помислим за нещо друго, нещо безвредно за тялото и същевременно с това активно като занимание. Нямам предвид само спорта, чудесно е, че отделяш време и то всяка вечер за спорт. Разбира се излишното натоварване както знаеш също е вредно. Какво би казала за някакво хоби? Какво обичаш да правиш? Нещо, което би ти доставяло голямо удоволствие, някакъв творчески процес - писане, рисуване или нещо друго?

Не искам да се безпокоиш и да се страхуваш ще се опитаме да решим този проблем и винаги можеш да разчиташ на мен да си поговорим, когато имаш нужда. Но аз горещо те съветвам да се обърнеш и към психотерапевт и да отделиш няколко часа за посещение. Ако имаш желание мога да ти дам координати на добър професионалист.
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Хиперфагия 17 Сеп 2010 13:34 #1966

Благодаря от сърце за бързия отговор Камино .Kamino -camino на испански означава път и ти найстина си "пътечката" която се надявам да ми помогне да се справя с проблема си.Да найстина се опитвам да запълня празнината с храна,но това разбира се е невъзможно.Имам хобита почти всяка вечер гледам хубав филм на компютара,до преди тези емоционални сривове свързани с хран.ми смущения,безсилието да се справя с тях четях и книги.Сега някак съм нервна.Непрекъснато се улавям ,че уж оптимистично ще правя неща които по принцип обичам,но от известно време не успявам.Преди няколко вечери дори нямах желание да си пусна филм,тръгнах да чета -стана ми досадно.Бях с роднини на семейно събиране и адски нетипично за мен дори и с тях не исках да бъда.Плаша се от себе си в такива моменти.Чувствам отчуждение от всичко и всички и имам желание за промяна в живота,някак да преоткрия себе си ,нещо различно и хубаво да ми се случи без аз да трябва да го планирам,но не се получава.Не мога да бъда диригент на съдбата.И дори в момента като се замисля от какво би ми станало по-ведро в душата ми е трудно да преценя.Но идеята да си търся начини да се разсейвам като ,че ме отегчава.Сериозно се замислям за услугите на психотерапевт....от друга страна ме е срам от мен самата-защото съм с бакалаварска степен психология..И би трябвало да знам как да си помогна,объркана съм
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Хиперфагия 17 Сеп 2010 14:06 #1967

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Мила, срама и вината знаеш, че са вредни за здравето. :) От какво те е срам? От това че не си съвършена, не си идеална? В сравнение с кого? Знаеш, че този последен въпрос често може да се чуе от устата на психолози и терапевти, че дори да му втръсне на човек да му го повтарят. Мисля, че летвата, която си поставила по пътя към съвършенството е твърде висока, в следствие на това се появява вината и срама от неуспяването да се постигне този висок идеал. Вината и срама са "дупките", празнотите, които пък трябва да се запълват с все по-големи количества храна. Ето че открихме как "демончетата" работят при теб и в теб. Обичай се, позволи си да бъдеш несъвършена, неидеална, приеми се точно такава - един съвсем обикновен човек със своите празноти, несъвършенства, проблеми, безпокойства. Не измъчвай тялото си, не бъди жестока към него.

Бакалавърската степен по психология ще ти е от голяма полза, а най-успокояващото е че психолози и психотерапевти много често ползват услугите на своите колеги, защото също са хора със своите човешки грижи и проблеми. Да си виждала хирург да оперира сам себе си? Не, отива при колегата си, зъболекаря също. :)

Сега искам да ти препоръчам две книги, които са посветени на Архетипната психология и са писани от съвременни ученички на Карл Густав Юнг. Сигурна съм, че ще ти бъдат от голяма полза. Едната е Бягащата с вълци от Клариса Пинкола Естес, в която авторката предлага чрез приказки и митове няколко архетипни модела, в които всяка жена може да открие себе си, своите правилни и погрешни отговори на ситуациите и преживяванията, в които попада. Втората е Да пробудиш героите в теб. Двенадесет архетипа, които ни помагат да намерим себе си и да пробразим нашия свят. Автора е Каръл Пирсън. Опитай да се зачетеш в тези книжки, като аз ти препоръчвам да започнеш първо с Бягащата с вълци. Поне аз ги чета в този ред.

Ето координати на терапевта - Орлин Баев, но той работи в София. Ако не си от София има възможност и за консултация по телефон или имейл, скайп.

Когнитивно-поведенческа психотерапия

Разгледай неговия сайт. Аз ще се радвам тук на спокойствие да продължим да обсъждаме проблема, не само, защото е полезно за теб, но и защото и други жени в твоето положение ще имат възможност да се възползват от това, което обсъждаме. С една дума ще бъдем полезни.
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Хиперфагия 17 Сеп 2010 15:41 #1968

Непременно ще си взема книгите който ми препоръча.Аз минах на ти,но така някак е по-приятелски комуникацията...надявам се не е неудобно.Благодаря много за подкрепата,найстина оценявам съчувствието и "душевното повдигане" което ми се оказва.С радост и дълбока нужда ще продължа да пиша как се спрявам със състоянието си.Съвестта ми е гузна,защото днес изядох цял шоколад и 100 гр сладки и 150 гр солети,но ще се опитам да не се съдя защото става по-лошо.Още утре ще си взема Бягащата с вълци- надявам се да ми помогне.От София съм,чувала съм за Орлин Баев и то все добри отзиви.Още не съм взела решение да го посетя,може би ми трябва малко кураж .Но редовно ще споделям как се чувствам тук!Така не съм сама в борбата със себе си!
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Хиперфагия 17 Сеп 2010 16:34 #1969

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
dushevno_ravnovesie написа:
Съвестта ми е гузна,защото днес изядох цял шоколад и 100 гр сладки и 150 гр солети,но ще се опитам да не се съдя защото става по-лошо.

Само да попитам това ли ти е яденето за целия ден? На мен не ми се струва никак много. Или това е между яденията? Тогава май идва в повечко. В същност имаш ли режим при който да закусваш, обядваш и вечеряш в горе долу определени часове, хранене с пълноценна и здравословна храна?

Няма проблеми никакви точно на ти и аз предпочитам да си говорим. И да не си сама в това преживяване, ще го преодоляваме някак си заедно. За терапията помисли на спокойствие и прецени как ще постъпиш. Само да уточня нещо :) защо хората отказват да отидат на терапия или просто я прекъсват? Защото е почти сигурно, че ще бъдат излекувани. Тоест проблема ще бъде решен съвместно с терапевта. А на много от нас просто не ни се иска да си решим проблемите и предпочитаме да си живеем с тях по старому. ;) Това е в рамките на доброто чувство за хумор, но е самата истина.
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Хиперфагия 17 Сеп 2010 20:19 #1970

Ами освен това ядох кис.мляко плодове и вечерта краставица с пилешко,знам че е много...По принцип се храня здравословно и даже си правя примерни менюта какви неща да ям. Слагайки си тези граници лишавайки се от калорична храна също много спортувам.Всъшност от това лятото отслабнах.Всички ми казаха че иглеждам много добре,но това с нищо не променя живота ми.Яд ме е,че като че ли цялото вталяване го правя за да съм добре приета в обществото,тайничко надявайки се да ми провърви в любовта и като не случва се нищо,аз след определен период от време някак рухвам психически.Казвам си и за какво да ходя гладна и уморена ,за да ми кажат "браво" ли -това не ми стига. От друга страна ме интересува да не съм дебела...но като че ли най-много ме интересува някой да ме обича такава каквато съм .Но докато намеря партньор в живота ми трябва да се помиря със себе си и да спря с хранителните фурори...
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Хиперфагия 18 Сеп 2010 09:49 #1975

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Засегна любимата ми тема "Обществото". Да ние правим всичко в името на обществото и нищо в свое име. Ние трябва да угодим на тях, но никога на нас. Ние трябва да сме фалшиви като тях и истински, когато сме сами и плачем и страдаме тайно. Защо? За да се впишем, за да се уеднаквим, за да изгубим индивидуалността си, за да позволим да ни промият мозъците. И в крайна сметка да заживеем в едно психично неравновесие причинено от фалш навън и самота вътре. Обществото си прави с отделния индивид каквото си пожелае използвайки много кофти номера - по силата на мнозинството. Обществото е не само в състояние да разболява, но и да унищожава....различните. Мисля, че когато си дадем ясна сметка за това правим стъпката върху пътечката, която води до Свободата. Нашата лична Свобода! Или освободеността от зависимостта кам чужди мнения и нагласи. Колко пъти сме си задавали въпроса: "Какво искам аз?" Малко пъти, не е достатъчно. Всеки път, когато автоматично по силата на навика предприемаме някакво действие, взимаме някакво решение трябва да си задаваме този въпрос. Ако отговора съвпада с това, което иска и обществото и това ни доставя радост - ок правим го. Но ако има разминаване правим това, което искаме ние. Всеки един от нас участво в изграждането на това общество и тези, които имат все пак някакъв ум в главата си виждат, че това общество цикли, че затъва в разлагане и смрад. Отговорността е наша. Ако искаме да видим промяна в обществото, трябва да започнем от промяната в себе си. В този конкретен случай на това коварно заболяване, можем просто да се откажем да следваме модната линия на кльощави анорексички усмихващи се от кориците на списанията и развяващи кокалите си по модните подиуми. Какво ни казват техните фигури? Само едно: "Аз съм крайно зависима!" И нищо повече. Вслушайте се в себе си, в гласа на душата си и нека да не тормозим телата си по този начин. И за съм сигурна, че няма да останем сами със загубена кауза, защото много жени вътрешно се бунтуват срещу тези насилствено наложени стандарти. Просто някой трябва да им каже, че не са сами и че няма нищо страшно да се изправиш такъв какъвто си пред критикита на обществото. Сигурна съм, абсолютно съм сигурно и че мъжете (може би не всички) но учудващо голям процент ще подкрепят тази инициатива. Тези, които няма да я подкрепят са безмозъчните патици, за които ме е срам да си мисля, че са от моя пол. Успокоението ми е, че в този форум и сайт такива няма! На тях можем да благодарим за това, че анорексията, булимията и хиперфагията са придобили епидемично разпространение. Не на мъжете, те нямат нищо общо, макар и да ни е удобно да считаме обратното. Лично аз не мога да си купя ботуши, защото по магазините продават такива за анорексични. Моя прасец не се побира в такъв бутуш и ципа успявам да закопчая до малко над глезена. За сметка на това ми се побира ръката до над лакътя във въпросното средство за придвижване. Може би модната тенденция е към това да се изправим да ходим на ръцете си. Така поставени нещата се вижда колко липса на здрав разум има във всичкото това издевателстване върху тялото и най-вече в подчинението на някакви наложени ни стандарти. Може да предприемете и крайни мерки и да изхвърлите огледалата от вкъщи, заедно с модните списания.
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Хиперфагия 18 Сеп 2010 19:52 #1977

Aбсолютно е така ,съгласна съм.Налагат се едни непосилни стандарти които побъркват жените да сме в постоянно лишение,за да можем да изглеждаме като моделки....
Днес си купих "Бягащата с вълци" и от утре ще започна да я чета.Днес емоционално се чувствам много добре.Починах си,виждах се с приятели,спортувах.Не съм имала хран.пристъп.Ядох нормално и здравослово.Надявам се да продължа така и занапред...:)
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Хиперфагия 19 Сеп 2010 09:40 #1978

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Радвам се, че се чувстваш по-добре. :) Надявам се да успеем да разредим малко тези пристъпи. Но дори и да не стане няма да се упрекваме. Скоро писах една статия за сайта, за необходимостта от профилактика на психичното здраве. Ако искаш прочети я, не е дълга. Казвам това като един вид стимул и успокоение за теб, че е наистина здравословно човек да обръща внимание на себе си и да прави профилактични прегледи и на психиката, освен на физическото тяло. А страха е съвсем нормален, когато отиваме и при личния лекар също има известна доза притеснение и страхове.

Профилактика и психотерапия
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Хиперфагия 20 Сеп 2010 05:52 #1981

Прочетох статията-прекрасна е.Аз самата съм ползвала услугите на психотерапевт в он-лайн връзка.Смятам,че за заети хора или такива от пеовинцията също е добър вариант.Но найстина от дълбините на вътрешнния ни живот излизат много несъзнавани неща...
Моля се да продължавам да съм мобилизирана и да нямам пристъпи...
Запонах да чета Бягащата с вълци- много дълбинна женска книга-има истини като другаде не бях срещала.Тя ме подкрепя:)
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Хиперфагия 21 Сеп 2010 12:13 #1982

Днес имах много натоварен ден от сутринта.И в личен и в професионален план и ето,че отново се сринах.....100 гр вафли,1 шоколад и 150 гр.солети,супа и активия...смятам ги около 2000 калории и мисля до края на деня да не се храня повече и дори като се прибера да тренирам,да стопя поне част от изяденото.Не мога да разбера докато нервно се храня изпитвам адски силно смесено чувство на удоволствие и страх и гузна съвест,сега се чувствам тежка,безволева и сама...Всъшност това е и другия проблем.Работя сама в голям офис.И в напрегнати моменти съм само аз ,компютара,документите и телефонните раговори...това ме натоварва може би ако не бях сама,нямаше да се тъпча,най-малкото от неудобство от други хора,още повече че те биха ме разсеяли.Омагьсабия кръг се завъртя отново....а как да се измъкна?Ще се опитам да се разсея и да си кажа лъжовното- утре няма да е така.... :( :(
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Хиперфагия 21 Сеп 2010 13:11 #1985

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Не си сама, ето тук има хора макар и чрез виртуалното пространство. Да видим, пробвала ли си някаква медитация и дишане? Дишане в смисъл на правилно дишане с коремчето. Не е зле да опиташ тези неща. Когато усетиш, че настъпват пристъпите опитай се да дишаш дълбоко и бавно с корема. Не задържай дъха си просто дишай дълбоко и бавно.

Самообвиненията няма да помогнат, волята и насилието върху себе си да се овладееш с всички средства също. Трябва обич към себе си и търпение.
Смесените чувства на удоволствие, страх и гузна съвест са вината и срама, за които говорихме по-горе, запълването на празнотите причинени от тях. И не на последно място удоволствието, че нарушаваш правилата. Тоест другото, за което говорихме, за порядките и стандартите създадени от обществото за начина по който трябва да изглежда жената по кориците и извън тях. Удоволствието идва от това. Ти в действителност казваш: "Не ми пука за вашите стандарти искам да живея по своите собствени стадарти! Ще наруша правилата, излизам от играта, майната ви!"

Това е езика на тялото ти, на душата ти дори. Те говорят в моменти на пристъпи. Няма да можеш с воля да овладееш това, защото тялото особено в синхрон с душата е по-силно от волята на егото особено, когато мисловния модел на егото е погрешен. Освен медитацията може ли просто да спреш да броиш калориите, да си позволиш да хапнеш между яденетата без вина и чувство за срам и упреци. Просто си кажи: "Нещо в мен има нужда да хапне тези солети (примерно) ще си разреша да изям няколко. Не се нахвърляй на храната, хапни бавно и спокойно, наслаждавай се на всяка хапка, дъвчи бавно, възможно по-бавно.

Не е лоша идея да опиташ и с йога, където ще се научиш да медитираш и да дишаш правилно.

В офиса си самичка вярно е, влизай си тук и в сайта, разгледай някоя и друга статия или тема във форума. Ще си говорим нещо...

Не се самообвинявай повече, нищо фатално не се е случило. А от мен имаш пълна подкрепа, разбиране и обич. Но и ти трябва да си дадеш същото. :)
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Хиперфагия 21 Сеп 2010 17:58 #1988

Благодаря за разбирането и подкрепата.Не съм опитвала техника на дишане,но сега като се замисля не мога да дишам с корема,но предполагам ще мога да се науча,но и дълбоко и бавно дишане се надявам да ми помогне.Опитвам да не се самообвинявам и въпреки че тази вечер тренирах час и поливина до пълно изтощаване и обилно изпотяване реших ,че ще е неразумно 14 и 30 часа да е последното ми хранене за деня и за вечеря си направих салата и хапнах малко риба тон.Броенето на калории найстина е разочароващо...а за порядките и стандартите....се плаша защото аз се притеснявам повече ,че преяждането ще ми се отрази на външния вид.Ако не пълнеех не бих съжалявала така силно и това е много тъжно .Излиза,че на мен не ми пука толкова за това ,че за да имам хиперфагия означава че нещо във вътрешния ми свят не е наред,а мисля как ще ме приемат другите.А винаги ми е било трудно и плашещо да надникна "там". Толкова силно мечтая за любов ,адреналин и бурни емоции които не ми се случват и ги замествам със "семплото" удоволствие от храната.Нямам предвид,да живея безрасъдно-не съм такава жена.Просто имам нужда малко да преоткрия Дивата жена в мен:).И възрастта ми е за по емоционално наситен живот ,а не пасивно-скучно ежедневие.Много дълбок човек съм.Прекалено точно знам какво искам от партньор в живота и вече много дълго го чакам....може би съм се изморила...а мисля и ,че съм влюбена...сигурно о това допринася за кашата във душата ми.Продължавам да чета Бягащата с вълци ,ще започна и с упражнения за медитация...
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Хиперфагия 21 Сеп 2010 19:07 #1989

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
dushevno_ravnovesie написа:
Броенето на калории найстина е разочароващо...а за порядките и стандартите....се плаша защото аз се притеснявам повече ,че преяждането ще ми се отрази на външния вид.Ако не пълнеех не бих съжалявала така силно и това е много тъжно .Излиза,че на мен не ми пука толкова за това ,че за да имам хиперфагия означава че нещо във вътрешния ми свят не е наред,а мисля как ще ме приемат другите....Прекалено точно знам какво искам от партньор в живота и вече много дълго го чакам....може би съм се изморила...а мисля и ,че съм влюбена...сигурно това допринася за кашата във душата ми. Продължавам да чета Бягащата с вълци ,ще започна и с упражнения за медитация...

:) Дивата жена и вълчиците (ако решим да се придължаме към книгата Бягащата с вълци и защо да не го направим) не броят калории и нямат зависимост от чуждото мнение. Ти го каза много добре - предпочиташ дори да си болна, но не и да се откажеш от стандарта и то с ясното съзнание, че този стандарт е погрешен.

Знаеш ли кое ми направи впечатление, това, че: "Прекалено точно знам какво искам от партньор в живота и вече много дълго го чакам....може би съм се изморила...". Какво би казала, ако се случи така, че трябва да промениш из основи очакванията си за партньора? Дали летвата на тези очаквания не е прекалено висока, такава, че да не може да я прескочи почти никой мъж, освен някой супермен. :) Каквито знаем, че няма. Дали летвата не е умишлено поставена високо, за да те пази от връзка? Мисля си, че си човек перфекционист (може и да греша) правя този извод въз основа на твоята самокритичност, която стига до крайност и граничи с издевателстване върху самата теб. Ти считаш, че трябва да бъдеш перфектна и вероятно очакваш ставайки перфектна да срещнеш перфектния герой за партньор. Мисля, че така няма да се получи. Първо ти, аз и въобще хората не сме перфектни и не е необходимо да бъдем. По тази причина те попитах как ще се почувстваш, ако се наложи, а според мен се налага да преразгледаш изцяло критериите си за себе си, а също и тези според които си изградила един образ на очаквания партньор?

Нека се върнем на книгата. Потърсих главата, на която ми се иска да обърнеш по-специално внимание. Направо отвори на 7 глава - Щастливото тяло: дивата плът. Прочети я внимателно и после се върни до там където си стигнала сега. Дивата жена е наистина ДИВА. тя не се интересува от мнението на околните, дори го презира и се надсмива на подобни стандарти. Дивата жена обаче наистина се интересува от любовта, но не си създава перфекционистични образи за него. Това, което я интересува е той да е здрав и силен мъж, който може да изгради здрав и силен дом за нея и потомството и. Тези качества рядко отговарят на стандартите, които са създадени и за мъжете, тоест отново на погрешните образи и модели. Здравия и силен див мъж рядко да не кажа изобщо няма нищо общо с повечето мъже, колеги, приятели, които ни заобикалят. И накрая дивата жена се интересува от това да зачене и роди здраво потомство - вълчета. :) Затова искам да те попитам, с това жестоко отношение към себе си как си представяш, че дори и да се появи точно твоя изграден образ за партньор ще изкараш една бременост и раждане, а след това и гледането на бебето? Отново ще броиш калории, ще спортуваш до припадък, защото: "Ооо ужас аз напълнявам!" Сама виждаш, че начина на живот, който имаш сега просто блокира възможностите да откриеш партньор и да създадеш семейство. Докато Хиперфагията не стане част от твоето минало, период, който е бил част от живота ти, но вече не е аз не мисля, че си готова да влезеш във сериозна връзка с цел семейство. Но можем да използваме тази цел - намирането на подходящ партньор (без предварително поставени изисквания и очаквания) като средство за преодоляване на хранителното разстройство. Или казано иначе - вместо да си причиняваш заболяване, за да намериш партньор и любов, да направиш обратното, да използваш вече създаденото обстоятелство и неговото преодоляване като инструмент да намериш любовта. Защото ти се съгласи с мен, че любовта няма да запълни празнотите, освен това идеални връзки няма, когато стане така (а то ще стане) че партньора не отговари на поставените твои очаквания ще се появи нова дупка за запълване. И отново стария модел на мислене.

Въпреки това се радвам много, че си влюбена, ако правилно съм разбрала. Ща разкажеш ли нещо повече за този господин? :) И как мислиш да подходиш, той знае ли?
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
  • Страница:
  • 1
  • 2
  • 3
Time to create page: 0.145 seconds
Създадено с Kunena форум
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature