Добре дошли, Гост
Username: Парола: Запомни ме
  • Страница:
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4

ТЕМА: Вяра, религия, отшелничество днес

Отг: Вяра, религия, отшелничество днес 25 Май 2011 17:47 #2267

  • klachiankata
  • klachiankata's Avatar
  • Offline
  • User is blocked
  • Мнения: 69
  • Thank you received: 3
  • Карма: 1
Красиво :)
Понякога самите ни недостатъци ни помагат неочаквано :)
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Вяра, религия, отшелничество днес 26 Май 2011 18:30 #2269

  • klachiankata
  • klachiankata's Avatar
  • Offline
  • User is blocked
  • Мнения: 69
  • Thank you received: 3
  • Карма: 1
Здравейте,добри хора!Анастасия казва,че хората трябва да творят,а не да се трепят от работа :laugh: ,за това са били създадени от Бог.
Напоследък се трепя от работа и хич не ми остава време за четене и някак се затворих :) .Натиках страха,съмнението и несигурността някъде дълбоко и Егото изскочи на предната линия,за да се справя както си знае.Това никак не ми харесва,пак съм в стария коловоз.Движението напред спря.
Една от колежките ми е испанка.Казах и че една от мечтите ми е да извървя пътя Камино.Тя се запали,оказа се,че това е и нейна мечта :) .Някой ден,решихме ние,ще го извървим.Така че се поинтересувахме какви средства ще са ни нужни.За билети до началната точка,после да си изберем маршрут,защото не е само един;за легло се плаща от 3Е до 5Е,има много хотели за поклонници по пътя,храната също е евтина - средно на ден разхода може да се ограничи до 10-30Е,зависи от човека и нуждите му - грубо ги сметнах около 2000Е необходими да покрият разходите за билети отиване и връщане и самият път.Ако нещата не се променят към по-лошо,ми трябват може би 2-3 години,за да ги събера.Нека да са 4.
Чудесно :)
Ще си поотгледам малко мечтата,после ще я оставя в килера и ще се откажа от нея,защото сигурно ще има други,по-важни неща за вършене.Тя обаче ще съществува там някъде и ще чака.... :) :)
Понякога самите ни недостатъци ни помагат неочаквано :)
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Вяра, религия, отшелничество днес 26 Май 2011 19:07 #2270

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Мечтата ти е виртуално сбъдната. :) Преди години си избрах този псевдоним като символ на поемането по Пътя... Аз не съм Пътя /чак такова самочувствие нямам/ :laugh: , но исках сайта да бъде Път. Тоест виртуален Камино. Не знам доколко успях да пресъздам тези 800 км. За мен те бяха няколко пъти по 800. Запознавах се с най-различни хора и винаги обменяхме мисли, спомени, надежди и подаръци за из път. Разделяхме залъка и водата, спяхме под открито небе или в скъп хотел. Вървяхме...Вървим...

Стигах края на Пътя и се връщах обратно, събирам изгубени души и ги взимам със себе си, да повървим просто ей така, да поплачем, да се посмеем, да си подарим нещо за спомен преди раздялата на следващия кръстопът. Някои решават да вървим заедно по-дълго, други казват "завинаги заедно по Пътя". Аз знам, че "завинаги" няма, че всичко, което започва, трябва и да свърши. Но не мисля за края на Пътя, макар и често да мисля за началото, когато направих първата крачка. От тогава вървя, вече не се спъвам и не падам, стъпалата и дланите ми не кървят. Не се плаша от нощните сенки, когато слънцето залязва и се изгубва зад планините отсреща. Полумрака е времето, когато срещам себе си. Не съм сама, понякога срещам вълк или пък птица запява в далечината. Тук съчка изпуква, там замръкнал пътешественик моли за огънче. Запалваме по цигара, наливаме кафе от термоса и мълчим. Всяко ново запознанство започва с мълчание, по същия начин и приключва - с тишина. В тишината и в мълчанието се казват много неща. Една въздишка може да разкаже за цял един живот, една усмивка да топли години напред, една сълза да остави рана в сърцето за цял живот. Път...Понякога сух и каменист, друг път изпъстрен с цветя и треви, пърхат пеперуди. Мъдър Път, Вечен Път, Единствения Път, Моя Път, Твоя Път. 800 км. под Млечния Път. Вървим с вяра и с безверие, с благослов и с цинизъм. Можем да срещнем любим и да правим любов... Можем да обикнем и да вървим заедно през следващите 100 години или да се разминем за следващите 200-та. Всичко може да се случи по Пътя. Просто 800 км., трябва да ги вървиш със сърцето и с душата, те вървят по Пътя, а тялото е само превозното средство...

Да продължим...

Благодаря ти, klachiankata, че спомена за Пътя Камино, прочела си ми мислите. Имах намерение за петата годишнина на сайта, за 10 юли да напиша статия за избора ми на псевдоним и за Виртуалния Път Камино, получи се спонтанно по-рано от колкото мислех.
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Вяра, религия, отшелничество днес 27 Май 2011 21:41 #2274

  • klachiankata
  • klachiankata's Avatar
  • Offline
  • User is blocked
  • Мнения: 69
  • Thank you received: 3
  • Карма: 1
Силно съм впечатлена от навързването на случайностите :),но - нали няма нищо случайно? :)
Понякога самите ни недостатъци ни помагат неочаквано :)
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Вяра, религия, отшелничество днес 31 Май 2011 21:09 #2275

  • klachiankata
  • klachiankata's Avatar
  • Offline
  • User is blocked
  • Мнения: 69
  • Thank you received: 3
  • Карма: 1
Тия дни след един разговор с мъдра дама установих,че нямам ясна престава що е то силен дух и голямо его - с две думи не правя разлика между двете.Другите две неща които бъркам са примирение и смирение -отново не правя разлика.Може ли човек с голямо его да има силен дух - винаги съм смятала,че тия двете не се връзват много.
И каква все пак е разликата между смирение и примирение?Може да ви се струва очевидна,но за мен не е.Смирението,научавам,не изключва противодействие от наша страна(когато сме изправени пред някакво изпитание) - тогава какво значи да се смириш?
Да се примириш,значи да приемеш,нали?Без да се бориш,защото поради някаква причина битката е невъзможна или безрезултатна.Обаче като се смиряваме,борбата не става ли излишна?
Вие наясно ли сте кога се примирявате и кога се смирявате?Аз,за себе си- не.
Първите християни,които са били избивани на римските арени,смирявали ли са се пред близката гибел или са се примирявали с нея?Както ги описва Сенкевич в Кво вадис,те не са се съпротивлявали,отивали са на заколение с вярата за вечен живот.Нашите прародители са отивали или към фесовете или към дръвника,както е в онази силна сцена от филма Време разделно,оставайки верни на религията си.Кой избор е бил смирението и кой примирението?
Християнството ни учи на смирение - да бъдем богобоязливи,да дадем едната риза на ближния,да постим,да се молим за прошка,щото сме много грешни,да бъдем милосърдни,състрадателни,да си обърнем другата буза,да прощаваме "не три пъти,а седемдесет пъти по седем" и т.н.- как обаче се проявява това в живота,който живеем?
Успеха си кога дължим на духа и кога на егото?
Ако сте наясно,моля, обяснете ми :)
Понякога самите ни недостатъци ни помагат неочаквано :)
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Вяра, религия, отшелничество днес 01 Юни 2011 06:55 #2276

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Радвам се, че зададе тези въпроси, защото ми прави впечатление, че ти имаш неправилна представа за егото и тя е изградена въз основа на духовните книжки, които четеш и в които се обяснява, че егото е нещо лошо и трябва да бъде премахнато. Сякаш човек изобщо може да премахне нещо от себе си било от психиката си, било от тялото си, било от душата си.

Има съществена разлика между голямо его и здраво его! Голямото его е това, което пречи, а здравото его е това, което ни прави пълноценни хора. Чрез егото ние живеем в обществото и общуваме, бориме се, постигаме успехи или се проваляме. Душата и егото не са две отделни неща, а са взаимно свързани. Душата изразява себе си в живота на човека чрез егото. Тя няма как по-друг начин да общува и да се изразява. Здравото его представлява правилна съвкупност между персоната и сянката на човека. Персоната е това, което ти знаеш за себе си, а сянката е това, което не харесваш в себе си и отхвърляш, пращайки всичките си несимпатични черти и качества в несъзнаваното. Голямо его или нездраво его се получава тогава, когато има неправилна интеграция на сянката или когато интеграция изобщо не е осъществявана. Човека със здраво его знае, че всичко, което го дразни /подчертавам дразни, ядосва/ в другите хора, в света, в обществото са негови лични качества и именно за това те се явяват дразнещи, защото просто не си ги харесваме и ги отхвърляме, с което ги прикачваме на околните.

Силния дух не може да съществува в човек с болно /голямо/ его. Несъвместими са. Силен дух имат само хората със здраво его. Не без его /това е невъзможно/, а със здраво его.

Смирението обикновено е термин използван в духовен, религиозен аспект. Смирение пред силата и величието на Природата, на Бога, на Богинята, на Боговете, изобщо смирение в духовен смисъл. Но забележи смирението е изцяло подчинено на по-висшите сили и то наистина не означава примирение. Много смирени пред вярата и религията свети хора, са едновременно били и са непримирими борци за идеали - било религиозни или обществени та чак до непримирими защитници на Природа и околна среда. Примирението не трябва да се разглежда като нещо лошо, но и не трябва да се зацикля в него, защото тогава имаме примиренчество, което спира развитието както на личността, а от там и на цялото общество. Примирението трябва да бъде стъпка към смирението, но не и основа, върху която или около която да изграждаш живота си. Примерите, които даваш за първите християни от книгата "Quo vadis?" и Време разделно не е нито смирение, нито примирение. Това е борбеност и силен дух във висша степен. Не е задължително да извадиш меча или копието и да поведеш непримирима битка с нещо. Понякога именно такива на пръв поглед "бездейни" /без действие/ постъпки са израз на силен и непримирим, борбен дух. Смъртта на Исус на кръстта е също израз на неговия непобедим дух.

На последния ти въпрос за успехите. Тях дължим също на здравото и силно его, чрез, което се проявяват здравите и силни дух и душа. Има два варианта да постигнеш това проявление. 1. Да изградиш здравото си его, тоест да научиш всичко за себе си и доброто и лошото и да ги приемеш изцяло, като с това ще приемеш и хората с техните недостатъци и положителни черти и ще ги обичаш такива каквито са. 2. Чрез силния си дух да излекуваш болното и страдащо его.

Хайде и някой друг да си каже мнението ще е интересно...
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Вяра, религия, отшелничество днес 01 Юни 2011 11:52 #2277

  • Merichka
  • Merichka's Avatar
  • Offline
  • Expert Boarder
  • Когато в дълбокото намериш бисер, изведи го с длан
  • Мнения: 140
  • Thank you received: 5
  • Карма: 1
Смея да споделя, че съвсем спонтанни мисли създадоха у мен и двата коментара.
На първо място ние трябва да имаме сетива, позволяващи оценка и да приемем измеренията на нашата Сянка, което ще ни позволи обективно да работим за засилване на егото си.
И на второ място чрез усиленото и по този начин изградено его - да се връщаме в "проекциите" на сянката. То е като "Единство и борба на противоположностите".Една еволюционна спирала на собственото ни познание за Егото и Аз-а. Ако задълбоча още разсъжденията си - не е случайно, че живата Природа ползва за структуриране на организмите и проявлението им като форма в пространството ДНК - спиралите. Но пък обмена на енергия и информация се извършва в познатия ни континиум по начина, по който действат описаните по-горе сетива.
И така освен форма и плът има родоначална енергия, която да я подържа, освен ин има и ян, освен Его има и Сянка.
Le passй n\'existe plus, le futur ne t\'appartient pas, aujourd\'hui est un cadeau et c\'est pourquoi on le nomme Prйsent!!!
Администраторите са забранили публикуването за гости.
  • Страница:
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
Time to create page: 0.146 seconds
Създадено с Kunena форум
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature