Добре дошли, Гост
Username: Парола: Запомни ме
  • Страница:
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4

ТЕМА: Вяра, религия, отшелничество днес

Отг:Вяра, религия, отшелничество днес 28 Авг 2010 08:26 #1919

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Знам със сигурност за Рилския манастир. В него има монашески килии, които са превърнати в стаи за посетителите. Плаща се подобно на хотел на вечер. Мисля, че има възможност и да се храни човек с автентична манастирска храна, но не съм сигурна за това. Можеш да останеш колкото искаш. Предполагам, че във всеки български манастир се предлага вече такава услуга. Една идея. Пробвай да потърсиш в гугъл например Рилски манастир, Троянски манастир или друг и виж дали ще намериш нещо. Струвами се обаче, че на теб ти се иска да е манастир, който е по-усамотен, все пак споменатите са си туристическа атракция и едва ли ще постигнеш отшелничеството, което желаеш. Но при всички случаи поне за пречистване на духа и душата и тези големи манастири ще свършат работа. Това преспиване дори и за една нощ е стара практика, която често се препоръчва на хора, които се чувстват изтощени, намират се на кръстопът, предстоят им важни решения или просто искат да си починат от суетата на обществото. Аз бих ти препоръчала и една разходка до Черепишкия манастир, преди години беше едно приятно и усамотено място сред красотата на Искърското дефиле, но не знам дали има възможност за преспиване.

Потърсих вместо теб в гугъл и ....ще черпиш. ;)

Черепишки манастир

В близост до манастира се намира и пещерата "Шишмановата дупка", но ако не си пещерняк не те съветвам да се разхождаш из нея. :)

P.S. И ще чакаме снимки от твоето пребиваване в манастира. Може и статия за преживяването, това, което сметнеш, че е подходящо за широката аудитория и не е твърде лично. :)
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг:Вяра, религия, отшелничество днес 28 Авг 2010 22:31 #1921

  • klachiankata
  • klachiankata's Avatar
  • Offline
  • User is blocked
  • Мнения: 69
  • Thank you received: 3
  • Карма: 1
Много ви благодаря :)
Понякога самите ни недостатъци ни помагат неочаквано :)
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг:Вяра, религия, отшелничество днес 17 Ное 2010 12:44 #2042

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Хората се нуждаят от други хора

Един от най-важните резултати на спасението е възстановяването на способността на човешкото сърце за общуване – чувство за принадлежност и служене. В постановката „Смешно момиче“, Барбара Стрейзънд пее песента „Хората се нуждаят от други хора“. Това се превърна в една от нейните емблематични песни. Тя засегна една много по-дълбока истина в човешкото сърце, отколкото можеше да си представи: „Хората, които се нуждаят от други хора, са най-щастливи на света. Ние сме деца и се нуждаем от други деца, но оставяме гордостта на възрастта да скрие вътрешните ни чувства. Държим се детски, вместо просто да бъдем деца“.Тези думи отекват във всяко човешко сърце, защото отразяват една божествена истина, която Творецът отдавна е постановил: „Не е добре за човека да бъде сам. Ще му направя подходящ помощник да бъде с него“ (Битие 2:18). Един от най-важните резултати на спасението е възстановяването на способността на човешкото сърце за общуване – чувство за принадлежност и служене. Когато сме отделени от другите не можем да се развиваме. Не сме създадени да бъдем изолирани и независими. Това са плодове на греховната ни природа. Това е духовно отделяне от Твореца и от хората, които Той е сътворил. Отделени не можем да постигнем пълния си потенциал, защото другите не допринасят в живота ни, а и ние не допринасяме в техния. Приносът за общото благо е основна част от способността да се чувстваме значими и да усещаме, че животът ни има значение. Смислените взаимоотношения са една постоянна нишка, която можем да проследим в Библията. Примирението със сигурност е свързано с това да свържем живота си с Бога, но и да сме в правилни взаимоотношения с другите. Грехът ни отделя от Бога и от другите хора, оставя ни в пустота и разруха отвътре. Описанието на новозаветните вярващи може най-добре да се види чрез разнообразната употреба на фразата „едни други“, която описва живота им заедно: „обичайте се един друг“, „прощавайте си един друг“, „назидавайте се един друг“, „служете си един на друг“, „утешавайте се един друг“, „предпочитайте се един друг“, „носете товарите си един на друг“ и т.н. Ранните вярващи разбираха, че живота им се допълваше от правилните взаимоотношения един с друг, както и от праведното общуване с Бога. Понякога можем да бъдем изкушени да сме сами, но това не е най-доброто (Еклесиаст 4:9-12). Искаме да се предпазим от неизбежни наранявания, като поддържаме емоционална дистанция, но болката от самотата винаги е по-голяма от риска на близостта. Като се замислим, споделянето не може да бъде с неограничен брой хора – няма как да е така. Колкото по-малък е кръга от хора, с които сме готови да споделяме живота си, толкова по-малко значими и разнообразни ще бъдат ползите от трайните и истински приятелства. Ето какъв е контекста на „живота заедно“, който имаха последователите на Христос: „И те постоянстваха в учението на апостолите, в общуването, в разчупването на хляба и в молитвите“ (Деяния на апостолите 2:42). Те се учеха заедно. Смисленият живот заедно започва, продължава и завършва с Христос (Виж Римляни 11:36).

Нека помним, че:".. .аз допълвам другите и те допълват мен"

Източник
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг:Вяра, религия, отшелничество днес 08 Фев 2011 17:58 #2133

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Светият Синод в свое заседание направи окончателен избор за нов игумен на Троянския манастир. Това е Негово преосвещенство Браницки епископ Григорий. В съответствие с установената в последните години практика - епископи да бъдат игумени на ставропигиални манастири, реши, новият игумен на Троянската света обител "Успение на Пресвета Богородица" да бъде Негово преосвещенство Браницки епископ Григорий, един от викариите на Софийския митрополит, считано от днес 8 февруари, съобщава Фокус. Встъпването в длъжност на Преосвещения Браницки епископ Григорий за игумен на светата обител ще бъде извършено от Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил на 20 февруари 2011 г., в празничния неделен ден. Епископ Григорий е духовно чедо на Негово високопреосвещенство Неврокопския митрополит Натанаил. Възпитаник е на образцовата монашеска школа на Дядо Натанаил в манастира "Свети Великомъченик Георги", град Хаджидимово. Духовник с голям авторитет сред православните християни той спечели доверието и лично на Негово светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим, който с благословението и на неговия духовен отец, Високопреосвещени Неврокопски митрополит Наотанаил, първо го направи протосингел, а след това и викарен епископ на Софийска Света митрополия. Като оценка на неговото служение за благото на Българската православна църква и православния народ, Светият Синод го хиротониса преди броени месеци за епископ на Светата ни Църква, именно в Троянския манастир, чието управление поема сега.
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг:Вяра, религия, отшелничество днес 08 Апр 2011 07:21 #2204

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Промених молко заглавието на темата, за да можем към нея да включим и разговори за вярата и религията.

Днес ми попадна текста от по-долу и се замислих, че при мен нещата се получиха точно по начина описан в притчата от Библията, която Петър Дънов ни разяснява. Нека да споделя сд вас, че когато съм се родила и по-късно кръщавките в църква са били забранени от тоталитарния режим. И аз съм останала некръстена. Живях така до 2003 г., когато вече съвсем разумен и съзнателен човек с възможност за собствен, личен избор /нещо, което бебето няма/ избрах Източно православната вяра за своя религия и се кръстих в църква. Горещо препоръчвам на всички некръстени да изберат своя път във вярата и да се кръстят или да изпълнят съответните ритуали по това тайнство в религията, която чувстват близка и скъпа. След това поради голямата ми обич към Природата и Земята и аз също като блудния син от притчита се отклоних от религията си и тръгнах по други пътища. По тях обаче не успях да намеря това, което търся и сърцето и душата ми бяха неспокойни. В крайна сметка с радост един хубав ден се върнах към християнството с ясната мисъл, че любовта към Природата не изключва християнската вяра и обратно. Тоест не е необходимо да бъдеш езичник, но можеш да бъдеш еколог с развити сетива за благото на Природата. Езическите религии са били нещо наистина хчудесно за времето си, но до нас през изминалите 2000 години не е достигнало почти нищо, което да може да послужи като основа за развитие на вярата. Говоря от опит. И тези, които си въобразяват, че могат да практикуват древните практики черпейки знания и мъдрост от глупостите, които се продават по Славейков /ню ейдж, фентъзита и пр. плява/ просто си губят времето.

Моя съвет е - прочетете Библията поне веднъж - Стар и Нов Завет, аз съм я чела два пъти. Ще ви отнеме същото време, което ще изгубите, за да четете измишльотините, наречени езотерика от книжарниците. Ако действително желаете да бъдете човек с различна от Християнската религия потърсете адекватна литература по въпроса и бъдете внимателни.

Ето и притчита...

Чрез притчата за блудния син Христос дава един пример какво трябва да се прави с... онези, които не вървят в правия път. Те трябва да се оставят свободни да научат урока си. Когато научат урока си, тогава те ще се върнат сами при Бога и ще бъдат добри Негови служители. Онзи син, който бил постоянно при Баща си, имал голямо мнение за себе си, мислел, че е праведен. Всъщност блудният син имал по-високо съзнание. Той имал по-голяма любов от първия и когато се върнал при баща си, дошъл с голямо смирение и готовност да работи като един от неговите слуги.

Петър Дънов
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Вяра, религия, отшелничество днес 16 Апр 2011 09:36 #2209

  • klachiankata
  • klachiankata's Avatar
  • Offline
  • User is blocked
  • Мнения: 69
  • Thank you received: 3
  • Карма: 1
Здравейте,
Започвам,а нямам куража да продължа.Всеки път започвам да пиша после решавам,че е глупаво и посредствено и се крия.Искам да споделя,а се страхувам.Защо да ви занимавам с мързела и глупостта си?
В момента си давам сметка,че поведението ми е класически пример на саморазрушение - това което не трябва да правим със живота си - нещо което винаги съм презирала у другите и защото не съм мислела като тях и съм била добре,съм смятала че имам правото да ги гледам от високо.Първоначално сметнах,че е добре да ви пиша - все пак не лошо да знаем какво не трябва да правим - после се сетих,че такива примери има много,но те завършват и с описание на пътя,който е следвал човека,за да излезе от безизходицата.Обикновено краят е оптимистичен и пълен с надежда за другите,които се намират в подобна ситуация.Поуката е "щом успях аз всеки може да успее,просто ако положи малко усилия".В моя случай все още няма път.Нищо не виждам, не мога да мисля,не мога да разбирам - неща,които някога са ми се удавали с лекота и никога не съм смятала,че е необходимо усилие за тях - сега изобщо са извън възможностите ми.
Иначе не мога да се оплача от липса на късмет.Лошото е че го провалям,като че ли Бог ми дава с пълни шепи,а аз неблагодарно съсипвам всичко. Разбира се не нарочно,все пак кой би разрушавал съзнателно живота си?
Накратко- не мога да се насиля да направя нищо за себе си,за подобряване на душевното си състояние,а как ми липсва този вътрешен покой!Слушам мантри,предпочитам на тибетските монаси,слушам класическа музика - терапия,която си предписах:).Усетът за красивото,слава Богу,не ни оставя никога.Или?....Моя приятелка ме съветва да пия антидепресанти - все още отлагам,все още си мисля,че ще се справя и без тях. Вярвам все по-слабо в това - но няма да се откажа,докато не загубя напълно тази вяра.
Не е депресия - класически мързел и високомерие - пороци,които се преодоляват трудно.И пътят на един не е пътят и на друг.
Простете ми неграмотното писане и непоследователната мисъл - никога не съм можела обратното.Старах се да не ви отегчавам с ненужни подробности.
Понякога самите ни недостатъци ни помагат неочаквано :)
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Вяра, религия, отшелничество днес 16 Апр 2011 16:23 #2210

  • Cleman
  • Cleman's Avatar
  • Offline
  • Junior Boarder
  • Мнения: 32
  • Карма: 0
Въобще не виждам нито нещо отегчително, нито нещо срамно или непоследователно! :)
Напротив, това е интересно и не си мисли, че само на теб ти се случва - сигурно всеки има такива моменти в живота си. ;) Въпросът е да се измъкнеш.
Не съм специалист, но това, че имаш приятели, които те подкрепят е изключително важно!
Във всеки случай - желая ти успех и се надявам да се "обърнат" нещата при теб. :)
"Онзи, който не разбира вашето мълчание, вероятно няма да разбере и вашите думи." Елбърт Хюбърт
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Вяра, религия, отшелничество днес 18 Апр 2011 09:47 #2211

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Радвам се, че събра смелост да пишеш и че сподели, моля те продължи да го правиш. До някъде разбирам причините поради, които възниква в нас мисълта: "Защо да ви занимавам с...". Причините са - гордост /уважавам я!/, излишна самокритичност, сила на характера, воля. Приличаме си. Аз обаче разбрах, че трябва да се споделя. Нека да ти припомня едно стихотворение, което е писано за нас, но аз не го препоръчвам като терапия.

"Силните плачат сами.
Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками.
...И не се кланят на никого.
Те овладяват света,
без да си губят душата.
Ала вървят и вървят
само напред и нататък!
Въпреки вечния страх.
Въпреки всяка измама.
Никой не може без тях.

Рамо за силните няма.
Те знаят как да простят,
Как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад
И не говорят ненужно.
Те са внезапни искри
От небесата дарени.
Тяхната воля твори
Нови, незнайни вселени.
Въпреки цялата мъст
И доживотната завист -
още влекат своя кръст
и до безкрай се раздават.
Мъката не ги ломи.
Прави ги по - всемогъщи,
Силните плачат сами.
Но времената обръщат.

Веселина Атанасова"

Всичко това е напълно вярно, но често силните имат нужда от други силни до себе си, пред които да споделят болката, която причинява силата. Да занимаят останалите със себе си. И изведнъж откриват, че около тях има хора със сходни проблеми, с желание да зарежат всичко, да стоварят отговорностите и задачите на друг и да спрат да бъдат силните, водачите, тези, които са на топа на устата. Да зарежеш всичко е невъзможно, но може да откриеш, че наистина има хора, които са готови да те изслушат и да те разберат, защото са преживели или преживяват същото. За антидепресантите вече съм споделяла мнението си. Според Юнг депресията не е болест, а нормално състояние на организма, който е претоварен в пълния смисъл на думата. На тялото просто му се мързелува, спиму се, не му се става от кревата. Самия организъм ни принуждава да намалим темпото и то до степен на пълен покой, отпускане и почивка. Не се бори с депресията и не я подтискай, отпусни се изцяло в нея, приеми я като част от по-висш лечебен процес, който в момента организма провежда с цел собственото си оцеляване и самосъхранение. Телата ни са съвършено изобретение на природата или на Бог, друг е въпроса, че ние рядко се вслушваме в тях и в посланията. Цялостния организъм никога и при никакви обстоятелства не се стреми към саморазрушение. Просто е невъзможно, защото в него по презумпция е заложен обратния принцип - оцеляването и самосъхранението. Това, което е възможно да бъде обхваното от саморазрушителни пориви е съзнанието - всичко това, което съзнателно знаем и разбираме за себе си и за света около нас. Обаче нашето съзнание, съзнавано е една съвсем миниатюрна частичка от целия ни организъм. Това съзнание има голямо его /в което няма нищо лошо/ и нищо повече. Нашето съзнание не управлява почти нищо в цялостния организъм, но обича да си въобразява, че именно от него зависи всичко. В случаите, в които наблюдаваме пълно изключване на съзнанието - организма е успял да приложи основополагащия си принцип за оцеляване и самосъхранение. Съзнанието не функционира правилно /тук възниква въпроса - според кого?/ или изобщо не функционира, но организма е съхранен. Еволюцията, от която ние човеците сме съвсем малка частичка - продължава и ще продължава.

Конкретно за теб klachiankata, в какво ти самата виждаш разрушително поведение? В депресията или има и друго, което ти сама причиняваш на себе си? Алкохол и или други вещества?
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Вяра, религия, отшелничество днес 20 Апр 2011 23:50 #2213

  • klachiankata
  • klachiankata's Avatar
  • Offline
  • User is blocked
  • Мнения: 69
  • Thank you received: 3
  • Карма: 1
Благодаря,Камино! Много красиво стихотворение.
Без излишна самокритичност мога да кажа,че съм ви подвела неволно.Много бих искала да съм силен характер,но уви,не съм.Бих се определила като посредствен човек :).Лесно изпадам в депресии и близките ми са вдигнали ръце от мен,но продължават да ме обичат и приятели,благодаря на Бога имам,които ме подкрепят.Което ме учудва,но и радва.:) Затова споменах,че съм с късмет:).
От години с различна сила ме връхлитат депресивни състояния.В началото не им обръщах внимание и правех всичко възможно,както казват "да се взема в ръце".По някое време установих,че от тези опити полза няма,даже напротив - оставах без сили,а следващата вълна бе по-силна от предишната.
Не можех да се преборя.Отидох на психоаналитик,четох че депресираните са наясно със ситуацията,воля нямат и им е нужна помощ от вън.Човекът ми каза:Никаква депресия нямаш!Хората още със сядането започват да плачат,а ти не.
Благодарих и излязох.Стана ми смешно.Явно трябваше да се докарам до това състояние,за да получа помощ.Разказах историята на приятели,стана виц.
Стигнах до извода,че не трябва да се боря с унинието.А и да исках не можех.Загубих себе си,случваха ми се неприятности,а отвращението у мен растеше.Озлобих се,ненавиждах хората,а от това се чувствах още по-зле.Тогава ви писах за първи път.Питах ви за манастир отдалечен в планината:).
Отидох в Черепишкия манастир.Там е красиво,но диво.Руини и пущинаци- до преди десет или повече години там се е намирала Семинарията.Сградите са разграбени и омърсени.Това ми разказа услужливо някакъв човек,видях руините.Стоях 3 дни,говорих с игумена,търсех да чуя нещо,което да ми послужи за опора :).Разговора беше интересен,човека е начетен и добър.Обясни ми,че всичко зависи от ума на човека,от самовнушението.Без да проявявам неуважение,това го знаех,друго търсех,но и аз не знаех какво.Тук да отбележа,мястото се радва на голяма посещаемост- не става за усамотение :)
Прибрах се у дома - при мама и тати :).Колкото и да се страхувах,че самоконтрола ми никакъв го няма и може да покажа озлоблението си,прибрах се.
Чували ли сте за Анастасия?Тя казва че всеки човек се нуждае от пространство на любовта,за да оцелее.Вярно е.Родителите ми след пенсионирането си заживяха в родното село на майка ми.То е малко и все още е сравнително запазено.Там е нашето пространство на любовта.За около 5 месеца горе-долу успях да си възвърна донякъде душевния мир.
Проблемът ми е че не мога да се пазя от хората,чувствам се физически зле;не мога да не им вярвам,да се чудя къде ще ме халосат или какво лошо замислят.Затова оставих всички опити да предвидя или проумея - аз съм наивница - е, трябва да има някаква причина свише да е така,нали?:)
Злоупотребявам с цигари и храна.От миналата година започнах да се тъпча непрекъснато,увеличих цигарите.Наддадох 10 килограма.И страхът.Този вездесъщ страх - неопределен,не от нещо конкретно , а ей така от нищото.Не съм чела научна литература по въпроса,не бих могла да я разбера.
От няколко години нося навсякъде със себе си книгата на Норбеков "Път към младостта и здравето",дълбоко съм убедена че ще ми помогне.Самодисциплина да започна никаква няма.Класически мързел - споменах го някъде :)
Благодаря ви за любезността,да ме насърчите да споделя.Пътят на всеки е различен и сам трябва да го открие,това най-накрая го проумях :)За мен е много трудно обаче - дебела глава съм,кой знае колко табели съм пропуснала :laugh: .
Желая ви щастие
Понякога самите ни недостатъци ни помагат неочаквано :)
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Вяра, религия, отшелничество днес 21 Апр 2011 15:54 #2214

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
klachiankata написа:
Отидох на психоаналитик,четох че депресираните са наясно със ситуацията,воля нямат и им е нужна помощ от вън. Човекът ми каза:Никаква депресия нямаш! Хората още със сядането започват да плачат,а ти не. Благодарих и излязох. Стана ми смешно. Явно трябваше да се докарам до това състояние,за да получа помощ. Разказах историята на приятели,стана виц.
:laugh:

Психоаналитиците, а и по принцип психотерапевтите са понякога малко грубички, но това е разбираемо. Хората отиват при тях очаквайки да получат в големи дози съжаление или по-точно да си седнат с някой и да добавят към самосъжалението си и чуждо такова. А изведнъж срещу тях се изправя някой, който им съобщава "нищо ви няма, здрав/а сте като камък!" И това е напълно вярно, те са прави. :). Освен това прилагат и малко шилосване с едно дебело шило по начин, по който след излизане от кабинета те кара да летиш, а не да ходиш по земята. Знаеш ли защо хората се отказват от терапията или от анализата? Ще прозвучи малко грубичко разбира се. :P Защото се самосаботират. От години са свикнали със състоянието си, примирили са се, намерили са начини дори да извличат удоволствие от това състояние, то им харесва, те не желаят промяната, защото тя ги плаши, а и ще им отнеме навиците, с които са свикнали. Психотерапията пък и психоанализата изискват ЛИЧНО УСИЛИЕ, за да се изведеш от състоянието в което си. Носенето по течението е по-лесно, не изисква усилия и работа върху и със себе си, но обикновено не води до никъде. И изведнъж се появява един терапевт, който нито съчувства /това не е точно така, просто не го показва/, нито предлага съжаление, нито се учудва от "ужасните" неща, които ни спохождат.

Това е мила, ти просто сама не желаеш да направиш крачка към промените и да положиш усилия да ги осъществиш. Наистина е добре да получиш помощ отвън, защото дългогодишно влачените депресии започват да променят химията в мозъка, определени вещества се изливат свободно в организма и макар и да са естествено произведени от самия организъм ние се пристрастяваме към тях. Тоест започва да ни харесва да получаваме дозата химия произведена от мозъка, дори може умишлено да започнеш да търсиш неща, които причиняват тъгата, апатията, безсилието, плаченето.

Страха, който изпитваш е пряко следствие на депресията, по принцип тя е придружена с тревожност, страхови състояние, панически атаки. А тъпченето с храна? Опит да се преодолее страха, да се намери защита чрез натрупване на излишни килограми, да натрупаш тлъстини, които да те защитават. Ти споделяш, че:

"Проблемът ми е че не мога да се пазя от хората,чувствам се физически зле; не мога да не им вярвам, да се чудя къде ще ме халосат или какво лошо замислят."

Натрупването на излишните килограми те прави естествено непривлекателна и е начин да се защитиш от хората, да сложиш границите между тях и себе си, а от там и да се изолираш. Да няма да те нараняват повече, но няма и да получаваш радостта от общуването с хора.

Не искам да се повтарям, но депресията предствлява натрупан, неосъзнат гняв. Ти си бясна на всичко и всички, но не го осъзнаваш. Появява се депресията, която е гняв с обратен знак и посока. Тоест гнева, който изпитваш към света, към хората, към обстоятелствата в живота ти, ти започваш да обръщаш срещу себе си - саморазрушението, за което споделяш. Ако успееш да осъзнаеш, че си гневна и бясна не на самата себе си, а на живота, който не ти дава това, което ти смяташ че трябва да получиш, ако успееш да се разгневиш и да използваш това мощно динамо ти ще успееш не само да преодолееш депресията, но и да постигнеш абсолютно всичко, което пожелаеш! Именно за това терапията цели да изкара на повърхността твоя гняв, да го извади от подсъзнанието и да го доведе до съзнанието, от където той може да бъде адекватно използван. По тази причина и терапевтите може да се сторят груби и незачитащи чуждите чувства. Това в никакъв случай не е така, напротив именно твоето съхранение и оцеляване е целта на терапията.

Ще се радвам да продължим да си говорим и да споделяш, ако имаш желание. :)
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Вяра, религия, отшелничество днес 21 Апр 2011 18:46 #2215

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Ето една мантра специално за klachiankata, защото тя спомена, че обича да слуша като един вид терапия, а те наистина са терапевтични и това е едно от техните предназначения. Също така има и хубави ярки цветове в клипчето, с които да помогнем малко на енергията в първа чакра да се раздвижи. Това ми напомня да те попитам /ако не е тайна/ какви цветове за дрехи обичаш да носиш? Обикновено хората с депресия започват да се обличат в тъмни цветове, сякаш искат чрез това да изразят болката и страданието си и да обърнат вниманието на хората към себе си. Тоест външния им вид крещи: "Аз страдам, не ме ли забелязвате?" Често и самите те неосъзнават защо ги носят. И така, ако си се изтипосала с някакви черни, сиви и мрачни дрехи, то аз ти ги забранявам! :) Без значение как ти седят и дали килцата са в повечко избери в гардероба си най-ярките, свежи и пъстри дрехи и си ги носи с удоволствие, с вяра в себе си, в Бог и най-вече с вяра, че твоето тяло е съвършено и уникално и всеки ден се грижи за хиляди неща, които те правят жива и здрава!

Сетих се също да добавя, че твоето посещение при аналитика не е останало напразно. Ти каза, че ти е станало смешно и дори се е получило виц, на който с приятели се смеете. И това е част от терапията - смеха, ти си се разсмяла! А човек, който се смее не е депресиран. За да предизвика смях организма автоматично е произвел вещества в мозъка, които са отговорни за нашия смях, с това за кратко се е получило стопиране на другите вещества, чрез които мозъка предизвиква тъгата и унинието. Карането на мозъка по-често да произвежда смях, противодейства по естествен път на депресията.

Моля, не подценявайте работата на аналитици и терапевти, те наистина знаят какво правят! Дори и да се появят пред вас с червен клоунски нос не се съмнявайте, че знаят какво правят. А това, което правят е да спасяват живота ви!

А сега мантрата...

Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Вяра, религия, отшелничество днес 21 Апр 2011 19:17 #2216

  • klachiankata
  • klachiankata's Avatar
  • Offline
  • User is blocked
  • Мнения: 69
  • Thank you received: 3
  • Карма: 1
Здравей,Камино!Искам да кажа много неща наведнъж :)
Пиша,трия - ужасно е :laugh:
Хората се нуждаят от други хора,всички имат нужда от любов.Щастлива съм,че попаднах на вашия сайт,простете ми,че злоупотребявам с вашето внимание,но искам отново да бъда мислеща и активна.Надявам се на вашата помощ за това.
Камино,искам да изляза от това блато,искам отново да знам и да мога,както преди.Но ми трябва малко време,аз се уча - малко трудно и понякога бавно схващам,но не се отказвам :) .
На 40 години съм,никога неженена,никога нераждала,никога не забременявала.Миналата година най-накрая си зададох въпроса "Защо?".Е,отговорите,естествено не ми харесаха :) Това ме смачка.Разбира се и през ум не ми мина да обвиня някой друг - все пак решенията за живота си си ги взимам само аз.Неизбежно беше да не мина през прозрението,че съм доста некачествен човек,за да съм сама;после започнах да правя сравнения,анализи и накрая установих,че ако това е вярно,няма да имам такива приятели - те са добри хора.С две думи - оправдах се :)
"Натрупването на излишните килограми те прави естествено непривлекателна и е начин да се защитиш от хората, да сложиш границите между тях и себе си, а от там и да се изолираш. Да няма да те нараняват повече, но няма и да получаваш радостта от общуването с хора."
Ето това е - винаги съм се изолирала,не съм им давала шанс.
Много глупаво,но факт. :) Все пак до миналата година успявах без да прибягвам до прекаляване с храната. :) Сега ситуацията загрубява.Ясно е ,че умишлено се саботирам,но са единици тези които не си усложняват сами живота.Това е констатация,не се опитвам да се оправдая.
Вярвам,че живота на една жена се осмисля,когато стане майка.Е,добре,на мен това не ми е дадено,значи трябва да намеря начин да го направя пълноценен.
Затова споделям,за да преодолея страха от отхвърляне,да се приема такава,каквато съм,да спра най-сетне да се съдя,а после естествено да спра да съдя и другите,да се обикна... :) И да спра да се самосъжалявам,да изляза от този коловоз,да бъда свободна.
За да мога да бъда полезна и за другите. Какви амбиции,а? :laugh:
А психоаналитика не упреквам,просто оцених хумора в ситуацията, иначе е напълно прав.Хубаво е човек да си поплаква от време на време,така се разтоварва от отрицателните емоции.На мен не ми се удава плачът,преди обръщах всичко на майтап,но с годините чувството ми за хумор лека полека взе да увяхва.Почти го загубих по едно време,сега внимателно го възстановявам.Търпение трябва.И кураж.
Най-важния ми извод до момента е - нищо,ама наистина нищо не става с груба сила.Искам да завърша с един цитат от Лао Дзъ,само да го намеря обаче :) Ето го -
" На този свят няма нищо по-меко и по-слабо от водата. Но да подчини твърдото и неподатливото, тя няма равна на себе си. Всеки знае, че слабото побеждава силното, че непреклонният отстъпва пред добродушието - всеки го знае и все пак никой не се съобразява с това." Лао Дзъ
Понякога самите ни недостатъци ни помагат неочаквано :)
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Вяра, религия, отшелничество днес 21 Апр 2011 19:24 #2217

  • klachiankata
  • klachiankata's Avatar
  • Offline
  • User is blocked
  • Мнения: 69
  • Thank you received: 3
  • Карма: 1
Благодаря за мантрата,мразя черни или тъмни дрехи,но нося тъмни панталони - от практична гледна точка - цапам се на работа :)
Понякога самите ни недостатъци ни помагат неочаквано :)
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Вяра, религия, отшелничество днес 21 Апр 2011 20:37 #2218

  • Cleman
  • Cleman's Avatar
  • Offline
  • Junior Boarder
  • Мнения: 32
  • Карма: 0
Изключително ти благодаря за цитата на Лао Дзъ!
Надявам се Камино да го "изведе" като мъдрост, защото е уникален! Всички го знаем, но го забравяме. :( А ти лично за какво го свързваш със себе си? Не разбрах нещо. :blush:
"Онзи, който не разбира вашето мълчание, вероятно няма да разбере и вашите думи." Елбърт Хюбърт
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Вяра, религия, отшелничество днес 21 Апр 2011 21:20 #2219

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
klachiankata написа:
....но искам отново да бъда мислеща и активна.Надявам се на вашата помощ за това. Камино,искам да изляза от това блато,искам отново да знам и да мога,както преди. Но ми трябва малко време,аз се уча - малко трудно и понякога бавно схващам,но не се отказвам :). На 40 години съм,никога неженена,никога нераждала,никога не забременявала. Миналата година най-накрая си зададох въпроса "Защо?". Е,отговорите,естествено не ми харесаха :) Това ме смачка.Разбира се и през ум не ми мина да обвиня някой друг - все пак решенията за живота си си ги взимам само аз.Неизбежно беше да не мина през прозрението,че съм доста некачествен човек,за да съм сама;после започнах да правя сравнения,анализи и накрая установих,че ако това е вярно,няма да имам такива приятели - те са добри хора.С две думи - оправдах се :)
"Натрупването на излишните килограми те прави естествено непривлекателна и е начин да се защитиш от хората, да сложиш границите между тях и себе си, а от там и да се изолираш. Да няма да те нараняват повече, но няма и да получаваш радостта от общуването с хора." Ето това е - винаги съм се изолирала,не съм им давала шанс.
Много глупаво,но факт. :) Все пак до миналата година успявах без да прибягвам до прекаляване с храната. :) Сега ситуацията загрубява.Ясно е ,че умишлено се саботирам,но са единици тези които не си усложняват сами живота.Това е констатация,не се опитвам да се оправдая. Вярвам,че живота на една жена се осмисля,когато стане майка.Е,добре,на мен това не ми е дадено,значи трябва да намеря начин да го направя пълноценен. Затова споделям,за да преодолея страха от отхвърляне,да се приема такава,каквато съм,да спра най-сетне да се съдя,а после естествено да спра да съдя и другите,да се обикна... :) И да спра да се самосъжалявам,да изляза от този коловоз,да бъда свободна.За да мога да бъда полезна и за другите. Какви амбиции,а?

Ето това е! Амбиции трябват, кураж и вяра! А ти ги имаш. Виж само колко плаха беше в началото, а сега какъв ентусиазъм, чак прелива от твоя отговор. Радвам се! :)

Но да караме едно по едно. По въпроса за майчинството - депресията, която се е появила е съвсем естествена реакция на твоя цялостен организъм. Нали знаеш, че жената си има биологичен часовник, в определен период от живота ни този часовник ни казва, че трябва да станем майки. Преди това е рано, след това е късно. Времето мила, изтича и организма ти и цялото ти женско същество страда, страда с цялата сила на болката, че не е изпълнило най-важната си мисия в живота. Аз плача в момента заедно с теб, защото само една жена може да знае какво преживяваш. Това, което е важно да разбереш, че твоята депресия е най-нормалното нещо на света. Безмислено е да подтискаш една толкова нормална органична реакция с антидепресанти, те ще дайстват докато ги пиеш. След като ги спреш симптомите ще се върнат. Защото твоята депресия не е болест, тя е симптом. Симптом на това, че времето, подходящото и здравословно време за забременяване и раждане изтича. Цялото ти женско същество страда. Приеми нещата, такива каквито са и го направи с любов и с търпение към себе си и към обстоятелствата в живота, които са довели до това забавяне.

Ето една статия, която вярвам ще внесе необходимото спокойствие и правилно разбиране на нещата. Препоръка на ООН: Намалете раждаемостта

Нека да ти обясня как аз разбирам нещата, с две години съм по-малка от теб, но и аз нямам дете. Природата си знае работата и ние трябва да се съобразяваме с нея. От статията, която ти препоръчах ще разбереш, че планетата ни е пренаселена с човеци и тъй като Природата си има собствени механизми за внасяне на равновесие тя лишава някои хора от възможността да имат деца. Упорстването е безмислено, приемането и по-добрия вариант. Приемането на обстоятелства, които са част от по-висшия разум на Природата и който дори и да не разбираме и да ни причинява болка трябва да приемем. Когато вземем броя на хората в световен мащаб, които нямат деца ще разберем, че в това наистина има смисъл. Планетата ни едва диша от безконтролното размножаване на човешкия биологичен вид. По-разумно е да се осиновят вече родени деца, вместо безмислено да се упорства от страна на бездетните двойки да имат свое дете на всяка цена. Аз съм обяснила тези неща в статията. И съм приела нещата в своя живот такива каквито са. Въпреки това си поплаках, защото не е лесно. Природните катаклизми, това, което се случва в Япония е също средство на Природата да прочиства своя организъм от пренаселеност. Както знаеш Тя е жива. Планетата ни също е депресирана и страда и това по-висше разбиране на нещата може би ще измести малко нашите проблеми на по-заден план, ако се замислим.

От тук нататък приемайки нещата от тази гледна точка, с по-висшия си разум, с душите си, а не с обикновеното ни съзнание - депресията няма да изглежда толкова тежка и подтискаща, ще я преживееш пълноценно, защото имаш право да страдаш и тя когато не е подтискана и отхвърляна ще си отиде сама. Ти не си некачествен човек, напротив прекрасен човек си и ще започнеш отново да мислиш, да бъдеш активна и да участваш дейно в живота вече с новото разбиране за по-висшия смисъл на нещата.

Исках да те попитам има ли някакъв вид творчество, което да те привлича? Писане, рисуване, пеене, свирене на някакъв инструмент, плетене, шиене, дърворезба? Ако има нещо, което да обичаш да правиш заеми се с него. Творческия процес е лечебен и терапевтичен. Съгласна съм, че трябва да се обикнеш и да си простиш, защото вината наистина не е в теб. Просто живеем в такива времена, когато страда цялата Планета Земя и ние сме част от това страдание и тъй като сме неразривно свързани с Нея и не сме дебили няма как да не страдаме и ние. Съвсем нормално е, не е болест. Ти си напълно права - любов е нужна и разбиране, вяра и надежда, а също и мъдрост, за да приемем нещата такива каквито са.
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
  • Страница:
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
Time to create page: 0.182 seconds
Създадено с Kunena форум
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature