Джон Ленън беше казал: "Живота е това, което ни се случва, докато си правим други планове." Сгрешил е!
"Смъртта е това, което ни се случва, докато си правим други планове." Самият край на Джон Ленън доказва, че моят вариант е по-правилен. Вчера си мислех още от сутринта за Йони. Мислех си, че трябва да го питам какво стана с онази статия за Леонардо Давинчи, която беше започнал да пише преди месец може би. Мислех си за общите ни възгледи по отношение на Екологията и на Деня на Земята. И написах статията:
22 април - ден за прошка и разкаяние
Няма как да не намеся и психологията, защото благодарение на нея ще преживеем тази трагедия - смъртта на Йони по начин без да рухнем. Не толкова аз, но неговите най-добри приятели, които са и мои приятели. Етапите на преживяването са: шок; ужас и страх от случилото се (от Смъртта); гняв и болка; страдание и болка; приемане, разбиране и примирение с неизбежността. Това са етапите, когато загубата на близък човек е напълно неочаквана. Няма заболяване, няма подготовка, всичко се случва за секунди. През изброените етапи човек трябва да премине и да ги изживее в цялата им пълнота и интензивност, без да потиска нито едно от тези състояния. И най-важното като не затъва в нито едно от тях за време по-дълго от това, което е необходимо на цялостния психосоматичен организъм, за да се справи със създалата се ситуация. Не случайно времето за траур в повечето култури е определено на 1 или 2 години. Вероятно това, кото казвам звучи някак студено и безчувствено при създалите се обстотелства. Така е, за да може да помогне, психолога, психотерапевта, консултанта, съветника, трябва да прояви известна доза дисцанцираност от ситуацията. Или поне на пръв поглед да запази своята кондиция, адекватност и яснота на съзнанието. Като хирурга, който оперира без чувства и емоции и с пълно самообладание, в противен случай последствията са непредвидими. Този коментар ще го публикувам и във форума на подходящо място, защото е важно да се говори и споделя по темата. Макар, че снощи, когато говорихме с Мастър Го съвсем по човешки реагирах, че ще заключа темата, която посветих на сбогуването с Йони.
Просто да се замислиш 
