Не знам вие какво мислите, но според мен тази музика може да вдигне мъртвец ог гробищата, та какво да говорим за жив човек, който е просто болен от нещо. Уникално е! Нашата модерна музика изобщо няма терапевтичен ефект и като че ли е повече вредна, макар и да е приятна. След като слушах тези ритми започвам да се съмнявам дали и в медитативната музика има някакъв лечебен ефект освен като един вид релаксация и почивка. Разбира се в това не включвам пеенето на тибетските монаси, което лично аз усещам с корема и гърдите, а не толкова със слуха и в него също има лечебен ефект.

Всъщност вдигането на мъртвец от гробищата си е съществена част от Вуду. Така че нищо странно

Горда собственица на първото ми джембе.




1.Произхода и употреба: Джембето е африкански инструмент, Тарамбуката-арабски, единия се употребява в музиката на Южна Африка и в популярните напоследък в Америка дръм-съркъл, а другия в ориенталската музика/арабска, турска вкл. българския фолклор и тн/.

2.Тембърът и звукът: При Джембето баса /или този удар който е в центъра/ е по нисък в сравнение с този на Тарамбуката, самия звук е по дълбок и по мек.

3.Материалите и изработката: Тарамбуките най-често са с метален корпус или керамичен, Джембетата са от дърво или пласмаса.

4.Начина на настройване и диаметъра на кожата.

5.Техниките на звукоизвличане: Има разлика между ударите които се използват както при Джембето така и при Тарамбуката.