По-хард еротиката отива към порно литература /например Емануела/, макар и да не се нарича по този начин жанра и той да не съществува като такъв в литературата.

Не съм чела тези книги, но щом казваш, че са по-натурални едва ли ще ми харесат.

Писането на еротичен роман всъщност е доста трудна задача, защото трябва да се внимава да не се навлезе в порното и в натурализма, вулгаризма, което да направи от романа нещо отблъскващо за естетите. Аз имам някой и друг еротичен разказ и определено се изпотявам доста /не от сексуална възбуда/ докато пиша, но от стремеж да постигна красотата и финеса в изказа. Иначе естета просто хвърля написаното с погнуса.

Еротичната поезия пък е още по-голямо предизвикателст во и трудност.

На мен най-много ми харесват еротичните романи, в които героите са индианци. Защото в тях освен еротиката има и интересни исторически факти за живота на различни племена. Много съм възмутена от подигравките с еротичния роман и неговото охулване. Искам да попитам - може би предпочитате вулгарното порно, в което няма кой знае каква естетика, любов и романтика? И което е по-лошо то /порното/ създава погрешна представа за протичането на сексуалните отношения между мъжа и жената.

Не съм критик на порното, аз също мога да гледам порно, не е нещо, с което да имам проблем, отричане, изтласкване и прочее. Просто съм на мнение, че от един еротичен роман може да се научи повече и да се обогати сексуалната култура, отколкото от порно филма.

Най-лошото е, че и жени, които в желанието си да подражават на мъжете се обръщат срещу еротиката в кинигите, с което постигат обратния ефект - студен цинизъм и безчувственост, характерни за феминистките, които отблъскват мъжете, точно защото са уеднаквяват с тях.