- Тия жени объркаха всичко... - чувам след много време гласа на Ралф. - ...Жената е необуздана в стремежите си и непредсказуема в поведението. - Също като мъжа - произнасям с глас, който аз самият едва долавям. - Съвсем не. У мъжа има система, можеш да я дешифрираш...Това ти дава чувство за сигурност: има система, има за какво да се заловиш. Жената е друго... Вие сам казахте одеве, че Флора ви е връхлетяла като тайфун. И дори не забелязахте какво сте казал. А това е самата истина: жената е стихия, ураган. И съвсем не е случайно, че тайфуните винаги носят женски имена - Клео, Фифи, Флора...Тая Флора!... Тайфуни с нежни имена... Нахлуват и обръщат всичко наопаки...

Богомил Райнов