Полегнала бе на дясната си страна със свити бедра и колене, предлагайки задните си части. Мъжът я държеше за ханша, той мушна крак между нейните и влезе в нея с неудържим тласък, улеснен от твърдостта на пениса си и от влажността на вагината и. Едва след като достигна най-дълбоката точка на влагалището се спря там, за да си поеме дъх от удоволствие, започна да движи напред – назад члена си на големи последователни тласъци. Преодоляла тревожното си състояние, Емануела дишаше тежко – все по-влажна и по-топла при всяко проникване на фалоса. Сякаш се хранеше от нея, членът нарастваше, движенията му придобиваха по-голяма сила и плам. Въздържаше се да се отдаде на оргазма, но това не я изморяваше или потискаше, тъй като се бе научила да удължава удоволствието на очакването.

Тя ценеше по-високо от крайния спазъм нарастващата чувствителност, крайната напрегатост, която чудесно умееше да си доставя сама, когато пръстите и галеха часове наред с лекотата на цигулков лък трептящата струна на клитора й , отказвайки да се поддадат на молбите на собствената и плът, докато най-сетне поривът на чувствеността и така я завладяваше на силни пристъпи, от които Емануела се възраждаше начаса по-жизнена и ведра. Когато от ускорените движения, от по-острото впиване на ръцете, сграбчили задните й части, както и от внезапното уголемяване и пулсиране на члена, който я пробождаше, Емануела разбра, че партньорът й ще еякулира, тя самата се отдаде на страстта.

Шибащите пръски на спермата я доведоха до връхната точка на удоволствието. През цялото време докато се изпразваше членът оставаше дълбока на дъното на влагалището, прилепнал до шийката на матката. Партньорът и завърши оргазма си и Емануела се успокои на свой ред, обзета от щастие, за което допринасяше и най-дребното нещо: плъзгането на отдръпващия се мъж, допирът на завивката, с която той я покриваше, комфортът на кушетката и надигащите се непрогледни и хладни талази на обземащия я сън.