Мариан се усмихна неопределено. Излязоха на терасата, върху която хвърляше сянка тентът на жълти и бели райета. Свеж бриз се носеше от близката река. Мариан възкликна: Какъв късмет имаш! Няма друга къща в Банкок с такова разположение. Каква великолепна глетка. Чудесно е у вас! За миг тя остана неподвижна, загледана в кокосовите палми и ярките цветя отсреща. После с естествен жест разкопча високия колан от лико, пристегнал талията и, и го метна върху един от плетените кресла. Без да се бави, дръпна ципа на пъстрата си пола и тя се смъкна в краката и. Прескочи кръга, очертан от свалената дреха. Блузата и стигаше до ханша, малко под страничната извивка на слипа, така че отпред и отзад от него се виждаше само тясна тъмночервена ивица плат, поръбена с дантела.

– Не разбира се. Гостенката потъна в четене. Отворената книга скриваше лицето и. Но тя не остана дълго време неподвижна. Ето че тялото и конвулсивно потръпна като подплашен кон. Тя повдигна коляно и лявото си бедро, изоставяйки предишната си поза с прибраните крака, и морно се отпусна на облегалката. Емануела се опита да надзърне под слипа. Едната ръка на Мариан остави книгата и се спусна уверено между разтворените и крака, отмести ивицата плат и затърси много ниско някаква точка, която изглежда намери и за миг се задържа там.

После се заизкачва нагоре по браздата между устните. Погали възвишението, изопващо плата, после заслиза надолу, плъзна се под полукълбата и отново се върна по същия път. Но сега обърнат надолу беше само средния път, а останалите, повдигнати грациозно, го обграждаха като разперени крила на насекомо: той докосна нежната плът, а китката с рязко движение се отпусна. Емануела чувстваше как сърцето и бие толкова силно, че се боеше да не би да се чува. Върхът на езика и се показваше от полуотворените и устни. Мариан продължи играта си.

Големият пръст навлезе по-дълбоко, ратваряйки плътта. После отново спря, описа кръг, поколеба се, потупа и почти невидимо затрептя. Емануела неволно изстена. Мариан остави книгата и и се усмихна. – Ти не си ли галиш? – учуди се тя. И с лукав поглед наклони глава. – Аз винаги се галя, когато чета. Емануела кимна с глава, неспособна да говори. Мариан се изви в кръста, сложи ръце на ханша и чевръсто смъкна червения си слип до средата на бедрата.

Размаха крака във въздуха, за да се освободи от слипа, след това се отпусна, притвори очи и с два пръста разтвори розовите устни. – На това място е много хубаво – каза тя. – Не мислиш ли? Емануела отново кимна с глава. Мариан продължи с банален тон: - Затова почти не докосвам горната част. По-добре е да движиш напред-назад пръста в прореза. Действията и онагледяваха казаното. Накрая пръстът и очерта дъга и Мариан тихо простена. – Ох – каза тя, - не мога повече да се сдържам!

Пърстът и подскачаше върху клитора като водно конче. Стонът и премина във вик, бедрата и се разтвориха рязко и се затвориха изведнъж, притискайки пленената ръка между тях. Мариан извика продължително, сякаш я разкъсваха, и накрая се отпусна задъхана. След малко, поела дъх, отвори очи. – Прекрасно е наистина – измърка тя. И отново, наклони глава, вкара внимателно и нежно средния пръст във влагалището си. Емауела си хапеше устните. Когато пръстът потъна до край, Мариан въздъхна продължително. Цялата излъчваше здраве, чиста съвест и удовлетворение от изпълнен дълг.

– Погали се и ти – окуражи я тя. – Емануела се поколеба, сякаш търсеше изход. Но объркването и не трая дълго. Изправи се рязко, разкопча късите си панталонки и те се смъкнаха надолу. Под тях не носеше нищо. Великолепният и тъмен триъгълник изпъкваше на фона на оранжевата и блуза. Когато Емануела се излегна отново, Мариан седна в краката и на плюшената табуретка. Сега и двете бяха в еднакво положение – с покрит бюст и разголени корем и задник. Мариан наблюдаваше съвсем отблизо органа на приятелката си.

– Как обичаш да се галиш? – попита тя. – Както всички – каза Емануела, която се смущаваше от дъха на Мариан до самите и бедра. Ако ръката на момичето я докоснеше, това щеше да я освободи от напрежението и стеснението. Но Мариан не я докосваше. Само каза: - Покажи ми как го правиш! Мастурбацията донесе на Емануела бързо облекчение. Струваше и се, че между нея и света се спуска завеса и колкото повече пръстите и вършеха познатото си дело между краката, толкова повече я обземаше спокойствие. Този път тя не пожела да удължава насладата.

Имаше нужда бързо да намери опора, да стъпи на твърда почва. А не познаваше нищо по-добро от ослепителния пристан на оргазма. – Как си се научила да се наслаждаваш, Емануела? – попита Мариан, когато приятелката и дойде на себе си. – Съвсем сама. Ръцете ми сами откриха всичко – каза през смях Емануела. Тя се чувстваше в добро настроение и вече беше готова да си побъбри. – Знаеше ли да го правиш на тринадесет години? – усъмни се Мариан. – Разбира се. А ти? Мариан се въздържа от отговор и продължи разследването си. – И на кое място предпочиташ да се галиш?

– О, на много места. Усещането е различно в горния край, по средата или в основата: ето тук. Не е ли и с теб така? Мариан отново избягна въпроса и каза: - Само клитора ли галиш? – Не, що за хрумване! Съвсем малкото отворче точно под него – уретрата, е също много чувствително. Достатъчно е да го докосна с крайчеца на пръстите, за да изпитам веднага наслада. – Какво още правиш? – Обичам да се галя по вътрешната страна на устните, където е най-влажно. – С пръст ли?

– Също и с банани (в гласа на Емануела прозвуча гордост). Вкарвам го докрай. Най-напред го обелвам. Не трябва да са зрели, а зелени и дълги, каквито могат да се намерят тук на пазара – разкошно е. При спомена за това сладостно усещане чувстваше, че отмалява. Беше до такава степен запленена от мисълта за самотните си наслаждения, че почти забрави за чуждото присъствие. Пръстите мачкаха органа и. Как би желала в този миг нещо да проникне в нея. Тя се обърна към Мариан с притворени очи, широко разкрачила крака. Нужна и беше нова наслада.

С широки, бързи и равномерни движения на събраните си пръсти милваше устните отвътре известно време, докато изпита удовлетворение. – Виждаш ли, мога да се галя по много пъти. – Често ли го правиш? – Да. – Колко пъти на ден? – Зависи. Разбираш ли в Париж повечето време бях навън: във факултета или по магазините. Почти никога не можех да си доставям тази наслада повече от един-два пъти сутрин – преди да стана и докато се къпя. И още два три пъти вечер – преди да заспя. После и през ноща, ако се събудя.

Но когато съм във ваканция, нямам какво друго да правя и мога да се галя много повече. А тук ще съм в безкрайна ваканция! След тези думи те замълчаха, наслаждавайки се на близостта и приятелството, родени в откровения им разговор. Емануела беше щастлива, че е заговорила по тези въпроси, че е преодоляла свенливостта си. Още по-щастлива се чувстваше, макар и да не си го признаваше напълно, че беше се самозадоволила пред това момиче, което обичаше да гледа и знаеше да изпитва наслада.

Еманюел Арсан

Още публикации по темата:

Емануела

Копнеж

Кадифе

Страст