- Това как той изглежда е само в моята глава, в моите мисли, в моите предстви за "красив мъж с арабски черти". Тя е смутена от неговото присъствие. Дали онези двамата бизнес мъже на бара, забили погледи в портативните си компютри са мислили някога за това. Страст. Той излъчва страстен огън, който я привлича и всяка една клетка и напомня за това по свой начин.

- Той е поне 10г. по млад от мен - това никак не я притесни. За миг се сети, че всяка вечер мечтаеше за духовна връзка, химия между двама души, пътувания в други вселени. Та той е една вселена, която е в моя ум, но все пак вселена, която желая да опозная. Започна да прави всичко възможно, за да не покаже интересът си към него, но с това   желанието все повече се надигна в нея.

- Те взимали част от спермата на мъжете, за да правят някакви магии. Това беше един от двамата делови мъже, забил поглед в екрана на компютърът си той четеше с равен отегчен тон.

Още един мъж седна на бара. Под дясното око имаше белег от нараняване и това синьо петно комико- драматичен ефект. Още двама мъже с професионални фотоапарати окачени на вратовете седнаха през една маса от нея. Това никак не я обезпокои. Почувства се обаче странно самотна. Тя пак го погледна, но този път не и се стори толкова пленяващ. Дори скуката се прокрадна между две мисли насочени към неговата вселена. Той и донесе втора чаша кафе.

- Извинете ни за забавянето ... тя не чу нищо повече. Търсеше с поглед меките му черни очи. Искаше да потъне в тях. Преправи гласът си и нежни звуци се понесехо като коледни звънчета.

- Не се притеснявай. Бадемовите и очи го погалиха нежно. Той кимна с глава и остана хладнокръвен към плахия заинтересован поглед.

Погледа и бе привлечен от средно висок мъж на около 40 години с оплешивяваща глава. Това беше шефът. Тялото му е покрито с дрехи, които той прецизно е избрал и скъпо заплатил. Имаше силно изразена долна челюст и поглед на провинциален мошеник. Долната част на ноздрите му бяха леко разширени, което я навя на мисълта, че вероятно взима кокаин. Переше се като петел кацнал на счупен селски стобор.

Утайката в малката чашка кафе беше гъста като течен шоколад. Разнасяше се силен аромат на кардамон. Мислите и запрепускаха едновременно към няколко вселени. Момчето с арабски поглед излъчваше нежност и неосъзната страст. Това меко я приканваше да се отпусне и да му се отдаде. Шефът обикаляше напред назад, размахвайки шарените си пера.

Тя мислеше че е назабелязана. Това беше нейната вселена. Гледаше от камбанария си, а понякога използваше лупа и далекоглед, за да проучи обстойно обекта на наблюдение. Понякога играеше рола на детектив - следовател.

Лицето й изтръпна от силната доза кафе. Вселената и се разширяваше. Нещата се раздвижиха и тя напрягаше ума си да проследява внимателно всичко. Не искаше нищо да пропусне. Тя дори не забеляза от къде се появи слаб мъж, извади картонена кутия на която пишеше " Инструменти, маркери, тиксо, тебешири" и започна да ремонтира счупената брава на тоалетната която се намираше точно срещу нейната маса.

Чак сега беше вдигнала глава и опипваше с поглед границите на пространството, в което се намираше. Може би всичко това определяше ходът на мислите и. А може би беше кафето с кардамон или пък разговорът с Паула от Тенерифе я беше повел в тази посока. Идеите се разгръщаха светкавично в съзнанието и. На масата където бяха двамата мъже с фотоапарати се бяха настанили млада жена и мъж на средна възраст, които разговаряха за пазара на недвижими имоти във Франция. Темата и се стори скучна до момента, в който дамата не се разгорещи заради някаква издателска къща, челото и се сбръчка, ръцете и нервно се вдигнаха и като че ли извън нейният контрол се отправиха към събеседника и.

- Трябва да си поставиш цел - каза остро тя. В следващите десет мига тя позволи на гнева да я дестабилизира, но постепенно тялото и се отпусна, а ръцете и омекнаха. С елегантни движения тя пое чашата със зелен чай в ръцете си.

Скуката веднага нахлу в пространството. Ума и търсеше силна емоция, нещо солидно което да накара тялото и да пуслира. Затвори дневника, нави червения шал небрежно около врата и се отправи към бара да плати. Там беше мъжът с арабски очи. Той я погледна с нежен и страстен поглед. Тя отпусна нажажения си взор в неговия. Всичко изчезна, за миг тя се потопи в мътната утайка на очите му и можеше да остане така вечно, ако опияняващия му парфюм на неопитен любовник не беше задействал сигналния бутон. Тя бързо отмести поглед, набута нервно рестото в малкото джобче на портмонето и отвори вратата към свободното пространство, далеч от неговата вселена.      

Катина Аврамова