ese_erotika.jpg

Много обичам този разказ.  Той не е мой, а на Дж. Д. Мънро. И съдейки по името дори не мога да предположа дали автора е мъж или жена. Но съдейки по написаното той/тя е или самата авторка на еротика или нейния съпруг. За добро или за зло в този жанр авторите често пишат с псевдоними.

Аз не харесвам псевдоними и не използвам. Мисля си, че ако искаш да напишеш нещо, то не би трябвало да се срамуваш от написаното. Ако в него намираш нещо срамно, тогава не го пиши или изчакай времето да трансформира срама и го напиши по-натам....

Разбира се всеки автор е в правото си да избира под какво име да пише, имайки причини да го прави по един или друг повод.

Еротиката е особен жанр на литературата и твърде критикуван дори и днес в 21-ви век, след сексуалната революция, падането на Берлинската стена и края на тоталитаризма. Някои автори са прекрасни писатели на еротика, но имат семейства, деца, родители...

И не биха искали тези специални за тях хора да научават за еротичното им творчество. Това не е свобода, на която еротиката би трябвало да се радва, но е крачка към свободата да пишеш еротика. В някои държави от арабския свят, дори Турция, толкова близо до Европа, жена да пише еротика е абсолютно недопустимо.

Когато говоря за еротиката винаги отбелязвам факта, че това е един от най-трудните литературни жанрове. И подчертавам - ЛИТЕРАТУРНИ! Защото тук е най-лесно да направиш грешки и да опростачиш цялото си творчество.

Да го вкараш в някаква порнографска крайност и да разочароваш еротоманите. А те са много взискателни! И прекрасно знаят разликата между еротиката и порнографията, като изкуства. И когато искат еротика, те знаят какво искат! Да им предложите порнография е проява на крайно лош вкус и те няма да си спестят критиките.

От друга страна влизайки в дълбоките води на еротиката, пишейки след това неща в друг жанр, рискувате много отново да бъдете подложени на безпощадна критика от например писателите-фантасти. Аз имам един фантастичен разказ, за това се спрях на този пример. Които биха ви пратили по дяволите със съвета:

"Ти защо не си пишеш за секса и не оставиш сериозната литература в лицето на научната фантастика, с "натъртване" на "научна", на спокойствие?!" 

Моят фантастичен разказ не бе подложен на критика, напротив! Но го използвах за целите на примера.

Та в крайна сметка - еротичния жанр е опасен жанр. Не сам по себе си и за себе си. Но за своите автори. 

В този смисъл "Съпругът на авторката на еротика" е един забавен и малко преувеличен израз на реалностите в живота на авторите на еротика и техните близки.

 Наистина аз казвам това с намигване, защото ежедневието на авторите на еротика по нищо не се различава от това на всички останали хора. Нашето ежедневие доста често е скучно, досадно, прозаично.

Друг път истерично, ревниво и всякакво друго, но не и еротично. Една авторка на еротика с висока температура и грип е всичко друго, но не и еротична. Въображението на читателите обаче...!!!

Ах, какви картини рисува...

Приятно четене!

Съпругът на авторката на еротика

 

 

Юлияна Шапкарова

 

 

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature