Не желая нищо вече

Уморих се от мечти

Не желая да говоря

И без друго все боли

Уморих се от живота

Толкоз празен, черен и суров

Уморих се от тъгата

И от думата „любов”

А що любов е аз не зная

Сигурно и тя така горчи

Що е радост нямам и представа

Може би да не боли

Да продължа аз вече не желая

Ала избор нямам знам сега

Животът ми отново продължава

Но защо ли? – питам се това

Да мечтая и желая

Да се обрека на мъки означава

Всичко само сън е Невъзможен блян

Тъй душата ми жадува Да заспи сега...