Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Възползвайте се от удобната онлайн консултация

Запишете си час днес! 

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Основни черти на добрия консултант

Профилактика и терапия

Мотивация и нейното място в успешната терапия

   

predi_noshta_na_karnavala.jpg

Очевидно този разказ макар и написан изцяло като еротика, без нито един завой към „другия“ жанр не се харесва на моите читатели. Аз разбирам много добре причините и ще разсея недоумението, което вероятно той събужда.

Този разказ не е „слаб“ разказ на фона на всичките следващи мои разкази и стихове. Този разказ е ПЪРВИЯТ мой еротичен разказ. И аз много, много го обичам. Той ми е много скъп и ценен. Какво означава първи еротичен разказ за едно момиче, жена, която се е родила и пораснала в тоталитарното общество между 1972 – 1990 година?

Това означава един талант за писане открит още в трети клас от моята класна – другарката Костова и който трябваше да влезе в рамките на тоталитарното „творчество“. Разбира се в трети клас аз пишех красиви преразкази по скучни картинки и гледах със страх портретите на Ленин и други „другари“, които „красяха“ стените на училището.

Когато на същата крехка възраст трети-четвърти клас, 9-10 годишни ни заведоха в катакомбите на Мавзолея, за да разгледаме ужасяващата мъртва мумия на Вожда Георги Димитров и крехкия талант за красиви преразкази по скучни картинки бе задушен.

Лично аз преживях много тежко това посещение на Мавзолея, а трупа на Димитров бе първият мъртъв човек, който видях в живота си. (Само като психологическа вметка – никак не е желателно деца до 10-12 годишна възраст да бъдат водени на погребения, по гробища и т.н.)

Аз не само спрях да пиша, но и драстично влоших успеха си по български език и литература. Своеобразен, детски бунт, който завърши в рамките на доброто, без намаляване на поведението или други ексцесии върху детския ми живот.

Поезията е еротиката се появиха доста по-късно в моето въображение, но аз разумно ги погребах дълбоко в себе си и когато отново ги открих те бяха почти мъртви. Да пишеш еротика по онова време бе равносилно на самоубийство. Мисля, че едно изключване от училище щеше да е най-малкия проблем.

Дълго време след 1990 година аз не разбирах, че вече съм свободна да пиша всичко, което пожелая. И дори продължавах да се страхувам до смърт, че ще ми се случи нещо страшно, ако пиша за такива неща. Кошмарите с трупа на Георги Димитров, портретите на Ленин дълго навестяваха моите нощи.

През 2006-та година започнах да правя моя сайт за сексология и психология. Преминах първо през науките за любовта и секса, което някак си се превърна в лечебен процес за нараненото ми и умъртвено творческо въображение. И чак през 2011-та година се появи този първи разказ, в който еротиката за първи път си проправи път, плахо и неуверено.

Еротичното въображение, така като и самата човешка сексуалност е много деликатен механизъм. Особено, когато е в рамките на общоприетите „стандарти“ за нормална сексуалност. При тоталитаризма, такива фини структури не само че не виреят, но те биват умишлено унищожавани още в зародиш.

Комунистическото и социалистическото „творчество“ , „култура“ и „изкуство“ е грозно, отблъскващо и създадено, за да държи хората в страх и подчинение. А не, за да има дава криле, свобода да имат въображение и да пишат за любов и секс. 
В така промития и пригоден, приспособен (ужасна дума) мой ум еротичното творчество бе мъртво.

Така че този разказ: „Нощта на карнавала“ не е слаб разказ, безинтересен и будещ недоумение. Той е ПЪРВИЯТ мой еротичен разказ. Написан много години след 1990г., тогава, когато аз разбрах, че мога да пиша свободно за любовта и за начините й на изразяване чрез секса. Страха и неувереността личат в този разказ, аз ги откривам и усещам. Премазаното въображение, сковано и промито също.

„Нощта на карнавала“ се опита да се противопостави на безкрайните, кошмарни нощи на тоталитаризма с неговите манифестации, символи, портрети, грозно изкуство и архитектура, ТВУ-та, лагери, смърт, безследно изчезнали хора. 

„Нощта на карнавала“ е едно кокиче, което показа главичката си дълги години след 1990 година.

Свободата (отново психологическа вметка) не идва, тогава, когато рухват, реално – истинските, физически стени – Берлинската, разрушения Мавзолей – изравнен със земята. Свободата идва, тогава, когато рухнат СТЕНИТЕ ВЪТРЕ В ТЕБ. Когато се осмелиш да се изправиш срещу кошмарите на тези стени вътре в себе си и понечиш да премахнеш първата тухла от тях.

От онези стени вътре…

Някои хора никога не успяват да видят своите кокичетата, поради страха.

А други нямаха страх и именно за това не доживяха да видят своите първи кокичета. Или въпреки страха.

В мен също още има стени и кошмари, но около тях поникват цветя...

 

 


8.02.2017г. 

Юлияна Шапкарова

 

Вижте още:

Нощта на карнавала

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature