pesenta_na_salzite.jpg

Когато Духовете на войната и смъртта, на тоталитаризма и страха тропат с грозните си ботуши по паважа, намери нещо красиво, което да запомниш. Намери нещо или някой,  които да обичаш. Вярвай, че някъде  има нещо или някой, които те обичат.

Надявай се да срещнеш тези, които обичаш и тези, които те обичат. Изненадай се, ако се окажат едни и същи. Бъди благодарен, ако са различни.

Когато Духовете на войната и смъртта, на тоталитаризма и страха

почукат на вратата ти…

Пиши стихове

или разкази,

рисувай,

пей и танцувай,

прави любов,

научи нови думи на чужд език,

които означават: красота, вяра, надежда, щастие, молитва…секс

Когато Духовете влязат през вратата ти…

Посрещни ги с най-красивата си усмивка, защото винаги трябва да знаеш, че Духовете на творчеството и на създиданието може да се маскират, като Духове на ужаса и на унищожението. За да видят дали си достатъчно силен.

Обратното е невъзможно. 

Духовете на злото не се маскират…

Те тропат с грозните си ботуши по паважа…

Понякога отминават твоята врата, но се спират пред друга. Не си отдъхвай с облекчение.

Пиши стихове

или разкази,

рисувай,

пей и танцувай,

прави любов,

научи нови думи на чужд език,

които означават: красота, вяра, надежда, щастие, молитва…секс…

Ако някой ден спрат пред твоята врата, бъди сигурен, че някой друг пише, пее, танцува и прави любов…

Всичко това научих от моята баба, да почива душата й в мир! Тя ме научи да бъда оптимист, не с личния си пример и не защото самата тя е била оптимист.

Напротив! Духовете на войната и смъртта, на тоталитаризма и страха я бяхя направили краен песимист. А и по онова време нямаше нищо красиво за гледане или щастливо за правене.

Да правиш щастие е нещо, което научих много по-късно. Защото някой някъде без дори да ме попита бе направил нещастие навсякъде.  И ме бе поставил в центъра на пъкленото си дело. И още много други като мен.

Моята баба беше най-големия песимист, който познавах.

Но!

Тя пееше. И пееше красиво.  Запомнила съм една песен…

 

Сладуно моме

Сладуно моме, Сладуно,

Сладуно, сладка ябълко,

 тебе те майка продаде,

за една шепа жълтици,

за една шепа жълтици,

за един наниз пендари.

 Сладуно моме, Сладуно,

Сладуно, сладка ябълко,

от хубост ненагледана,

от сладост ненаядена.

Проклета да е майка ти,

че тя ни двама раздели

и те на турци продаде

за една шепа жълтици.

 

Това е Песента на сълзите.  Както казаха по онова време нямаше нищо щастливо за правене. А сега стига със сълзите…

Погледнете някоя от моите снимки.

Аз нямам снимка без усмивка. 

 

 

Юлияна Шапкарова

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature