ne_sam_na_pazara_za_robi.jpg

„Накрая на пазара за роби
те потърсих,
но не те намерих,
любов моя.“ – Жак Превер

Защо това френско стихотворение е толкова важно?
Защо си направих труда да го преведа на испански?
И защо превода има специално посвещение?

Трите въпроса са взаимосвързани с двете понятия – любов и свобода.

Птиците са символи на свободата, а цветята обикновено свързваме с красотата и с любовта.

В този смисъл и лирическият герой в произведението на Жак Превер купува за подарък на своята любима – птици и цветя. Свобода и красота, чрез които да изрази своята любов. Самата тя, любимата, вероятно е много красива и свободолюбива жена, подобно на птица и цвете.

Да дадеш свобода е трудно особено за мъжа, който обича красива жена. И ето, неговата ревност и съмнения са събудени и той се отправя към магазина за окови, за да купи още един подарък. След това героят сякаш е разочарован от себе си. Разбира се той е французин.

Любовта е основен мотив и около нея се върти целия свят, но за френското мислене – ревността не е съвсем естествена спътница на любовта. В името на красивата любов, Франция може и дори счита правилно да попритвори очите си за евентуална невяра. Любов и красота.

Неспокоен и с френско чувство за съвест, за допусната грешка, героят отива на пазара за роби. Със себе си носи, птиците, цветята и…оковите за любимата си. Обикаля пазара, разглежда, спира се вероятно тук-там да поговори с робовладелците, с търговците…

„Накрая на пазара за роби
те потърсих,
но не те намерих,
любов моя.“

Тук можем да кажем: „Francés, muy francés!“, „Френско, много френско!“ на български и на испански, за да преминем по този мост от думи и да продължим с размишленията. Французинът, герой на стихотворението вероятно ще захвърли оковите, подарявайки свободата на своята любима и обхванат от угризения ще падне в краката й, за да поднесе подаръците на свободата и красотата – птиците и цветята.

До захвърлените окови на пазара за роби, може би ще спре някой испанец. Той знае какво е черната и зловеща ревност да разяжда душата и сърцето ти. Испанската ревност може да превърне любимата в робиня. Без угризения и неудобна съвест. В гнева си, страстния испанец може да захвърли птиците и цветята и да побърза като подивял бик с оковите в ръце към жената, която обича.

Разбира се всичко казано до тук е в рамките на литературния анализ и в никакъв случай не претендира да представя две така пъстри и многолики нации като френската и испанската в истинския им облик. Съвсем спокойно французинът може да се окаже Отело, а испанеца, изтънчен Дон Жуан.

И накрая, защо моя испански превод има специално посвещение на „Французина от залива“, взаимствано от романа на Дафни Дьо Морие: „Заливът на французина“, в който се разказва за свободата и независимостта на пиратския, но не до там луксозен живот, противопоставен на лицемерният и прикрит зад много пластове грим и перуки живот във висшето общество.

Това посвещение разбира се е псевдоним, който намирам за романтичен. Зад него седи истинска ЛИЧНОСТ, която по рождение е българин. Защо е това посвещение? На превод?

Защото свободата, робството, магазина за окови и пазара за роби са многозначни понятия, които далеч не се изчерпват само с сексуалната любов между мъжа и жената.

В България, свободата и робството, оковите и тържищата имат много дълбок смисъл и са тема особено чувствителна.

„Накрая на пазара за роби
те потърсих,
но не те намерих,
любов моя.“

Нека да се върнем назад, назад във времето на турското владичество. Това е правилната терминология – „владичество“! Защото наистина българите никога и по никое време не сме били роби на никого!

През 5-те века турско владичество, никога и никоя българска девойка или жена не се е омъжвала доброволно за турчин! Няма такъв случай в историята от онова време. Насилствено, по принуда – да! Но никога, никога, никога – доброволно! 500 години! Нито една българка не е залюбила турчин!

Известна е легендата за 40-тте девойки и Калиакра, които предпочитат смъртта в дълбоките води на Черно море, вместо да попаднат в ръцете на турците. Днес носът на Черно море, от който са скочили, носи името на Калиакра.

Благодарение на българската сила, смелост и мъжество, на българските мъже и на техните непрекъснати опити да постигнат освобождението през всичките тези 500 години…

Аз не мога да бъда намерена на пазара за роби!

В по-новата ни история, в зората на раждането на демокрацията, благодарение на същите тези български мъже, които Я направиха възможна, с цената на самите себе си и с безумната смелост да се противопоставят на тоталитарната машина…

Аз не мога да бъда намерена на пазара за роби!

Робите на тоталитаризма!

В най-новата ни история, за да мога да погледна един истински мъж в очите, с любов и вярност, аз съумях да се реализирам успешно в образованието си, в работата си, в хобитата си, в обществото и в социалните си ангажименти по един честен и достоен начин. Запазвайки името си, съвeстта си и тялото си чисти.

Аз не мога да бъда намерена на пазара за бели робини!

Пазара на проституцията!

Това е смисъла на посвещението.

А защо превода е на испански? 
Аз уча испански. Живея в свободна и демократична държава. Държава член на ЕС и НАТО. В която съм свободна да уча, да пиша и да превеждам това, което пожелая!

Благодарение на теб, любов моя! – Метафорично и буквално.

 

 

23.01.2017

Юлияна Шапкарова

Para ti, mi amor

Desde el mercado 
sobre las aves 
compré las aves
para ti, mi amor.

Desde el mercado 
de las flores
compré flores
para ti, mi amor.
Desde el mercado 
sobre las grilletes
Compré cadenas,
cadenas pesadas
para ti, mi amor.
Por último, 
de el mercado de esclavos
que te buscaba,
pero no te encontraba,
mi amor.

  • Jacques Prévert
    La traducción del búlgaro:
  • Juliana Shapkarova
  • Посвещавам превода на
  • Французина от залива...
  • 21.01.2017 año
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature