Човекът е завладял огъня въпреки волята на боговете, гласят много легенди. Наистина за така безпомощния човек във враждебната среда огънят е бил ценен небесен дар (под формата на светкавица) или дар от дълбините на Земята. Защото този първи овладян от човека към 400 000 г. пр. Хр. енергиен източник ще преобрази завинаги живота му. Преди да овладее огъня, човекът без съмнение се научава да не се бои от него. Естествените пожари, предизвикани от светкавиците или вулканични иригвания  го ужасявт и понякога прогонват от жилището. Но привлечен от светкавицата и топлината, той накрая се осмелява да се доближи до огъня.

Човекът събира пламтящи въглени и грижливо поддържа ценния камък, за да не загасне. Изглежда, че огънят е постижение на Homo erectur (изправения човек) в една епоха, когато Европа е в оковите на голямо заледяване. Наистина останките от най-старите огнища са намерени в Унгария, Франция, Италия и Испания. Огънят е овладян малко по-късно в Китай: пещерата Жъкъдуан до Пекин разкрива 4 слоя пепел, като единият на места достина 6 метра дебелина. Макар че липсват доказателства, специалистите смятат, че има два метода: бързо триене на дърво върху по-меко дърво или удар върху парче кремък. Загряването в първия случай или искрите във втория подпалват сухи треви, мъх или гъби.

Огънят се поддържа и пази в издълбани в почвата кухини с каменни стенички. Когато липсва дърво, се горят сухи кости. Животът се организира около огнищата, разположени в колиби, на открито или в пещери. В големия дневен студ и през ледените нощи пламъците дават топлината, необходима за оцеляване и завладяване на нови територии. Огънят позволява да се удължи денят и да се изследват пещерите. Осветявайки пътя си с лампи, в които гори разтопена животинска мас, хората пипнешком изледват тези тайнствени места, които техните наследници ще нашарят с рисунки хиляди години по-късно.

При ловът огънят става оръжие. Копията са по-здрави, когато върхът им е обгорен на огън. Огънят също служи за насочване на дивеча към клопките, а пращенето и миризмата му отдалечават от пещерите скитащите лъвове, мечки и вълци. Готвенето на храната е може би най-важната последица от използването на огъня. Месото, става по-вкусно и смилаемо. Изпеченото месо може да се запази няколко дни. По-крехко от суровото, то прави ненужни здравите дъвкателни мускули и огромните челюсти. Черепите, които пелеонтолозите откриват, показват, че с течение на хилядолетията размерът на челюстите намалява в полза на черепната кутия, т.е. мозъка! Появата на нова дейност, готвенето, променя взаимоотношенията в общостта. Тя предполага един от членовете да посвети част от времето си на готвене, а храненето да става общо. Така огънят сближава хората. Той играе важна роля в развитието на обществата от праисторическите времена.

Гастрономия от праисторията 

Месото се пече на шиш или на жарава. Към 65 000 г. пр Хр. неандерталците правят нововъведение с плоски камъни. Те се поставят над пламъците, които ги нажежават. Тогава отгоре им се слага дивечът, за да се изпече. А как да се загрее вода, в която да  къкрят месо и растения, за да се получи вкусен бульон? Като се напълни с вода една дупка и в нея се пуснат нажежени в огнището камъни. А Кроманьонците към 20 000 г. пр. Хр. са използвали мехове от еленова кожа, поставени на триножници. Това е прабабата на днешната супа!