Хирам бил запленен от мисълта за Вилкабамба, мечтата на търсачите на съкровища. Неочаквано той съзрял фантастичната авантюристична възможност, разкрила се пред него: той ще открие Вилкабамба, изгубения град на инките, и ще намери скритите съкровища. Хирам се върнал в САЩ и се втурнал да подготвя изследователска експедиция за търсене на Вилкабамба. Събрал и изчел внимателно карти и хроники на конкистадорите.

Сега всичко, което му оставало, било да събере пари за експедицията. Бил твърде горд да приеме изцяло финансиране от семейството на жена си. Отишъл в Йейл клуба в Ню Йорк и произнесъл реч. Доста хора се събрали да го чуят. Когато видели снимките от предишните му пътувания те остнали много впечатлени. "Последната вечер един съученик, когото бях виждал твърде рядко, дойде да говори с мен. Когато му разказах за плановете си и колко ми трябват 1800 долара, за да платя на топограф, той се усмихна и каза, “Хиляда и осемстотин долара?'' Аз ще ти ги дам. Сигурно съм извикал от радост." 

Пристанището на Ню Йорк, 08 юни 19 Хирам Бингам стои на кърмата на парахода, сбогувайки се отново с жена си. Този път е по-тежко. Току що им се бил родил още един син, Хирам ІV. "Никога няма да забравя, как стоеше на кея с Хари толкова смела и решителна и в същото време така малка и трогателно привлекателна. Сигурно съм бил твърде жесток да ви оставя сами." Но скоро той се върнал обратно в Перу да прави това, което обичал най-много. През юли 1911 се отправил на север от Куско, на дълго пътешествие към Еспириту Пампа. Отново в свои води, Хирам бил извън себе си от радост и се чувствал невероятно щастлив.

След по-малко от три седмици лек преход по продължение на новооткрит път, местен фермер им разказал за някакви стари каменни тераси, намиращи се в планината наблизо. Хирам го попитал как се казва мястото и небрежно надраскал името му в бележника си, Мачу Пикчу. Решил да хвърли бърз поглед на следващия ден. Индианско момче ги завело до едно плато отдалечено на няколко часа път."Тъкмо бяхме заобиколили една издатина, когато пред нас се откри неочаквана гледка: огромна стъпаловидна постройка от прекрасно конструирани каменни тераси, може би стотици. Едва можех да вярвам на сетивата си. Би ли си представил някой, какво съм открил? За щастие имах добър фотоапарат."

Той знаел, че е открил руини от постройка на инките с изключителна красота, но вероятно поради липсата си на опит, не е могъл напълно да оцени, колко уникално е откритието му. Това бил цял град, който се простирал пред тях недокоснат, откакто инките го напуснали преди почти 400 години. Не преценявайки точно какво е открил, Хирам оставил двама души от екипа си да започнат разчистване и картографиране на мястото, докато той бързал към истинската си цел - Вилкабамба. Напредвал на север, подтиквайки екипа си да бърза през заплетената джунгла и опасни дефилета, сигурен, че се е насочил към велико откритие, легендарния изгубен град с храмове и дворци, които ще надминат по красота и величие всички останали руини от инките.

Накрая, след седмици на мъчителен преход, той достигнал мястото, където според него трябвало да се намира Вилкабамба. Дни наред хората му бавно и трудно напредвали, сечейки гъстата увивна растителност и за тяхно голямо изумление не открили нищо. Еспириту Пампа било пусто високопланинско плато, само с няколко невпечатляващи каменни фундамента и джунгла наоколо. Твърде различно от величествения град, който Бингам си представял. Той бил разочарован и объркан. Може ли това да е Вилкабамба? Или изчисленията му били погрешни?

Смутен и озадачен Хирам повел експедицията обратно. Хората му били изтощени, а запасите им привършвали. Екипът му бавно и мъчително се връщал към цивилизацията, а Хирам започнал да изпитва морални угризения. "Често се чудех, защо изобщо започнах кариера, която ме принуждава да прекарам толкова много от времето си, далеч от скъпите ми хора. Бъдещето не е ясно пред мен." Когато Хирам се насочил обратно към САЩ и Алфреда, меланхолия и неувереност тегнели над целия проект. В САЩ духът му отново се оживил, и се възродили мечтите му за Вилкабамба. Той проверил отново изчисленията си за местоположението на града. Ако не е Еспириту Пампа, може ли това да е Мачу Пикчу?

Но мястото на Мачу Пикчу все пак му се струвало погрeшно. Той решил на следващата година да се върне в Перу и по-подробно да изследва открието си. Когато пристигнал отново в Мачу Пикчу през лятото на 1912 г., открил, че това което работниците разчистили, било просто зашеметяващо. Със сигурност находката била град, чиито грандиозни мащаби и пищност, чиито величествени терасовидни постройки, го определяли като кралско владение. Само крал можел да заповяда да изградят трегерите на портите от солидни гранитни блокове, всеки тежащ 3 тона.

Каква огромна работа с чудовищно усърдие и търпение е трябвало да бъде извършена. Изпълнен с възхищение, Хирам веднага започнал да обмисля възможността, че това вероятно е последното убежище на инкските крале. Дори местоположението да е погрешно, всичко останало било съвсем точно. Тук в това смайващо укритие, владетелите на инките скрили на безопасно място последните реликви от своя свят. Хирам се посветил на невероятното си откритие Мачу Пикчу. Това бил неговият входен билет към световната слава.

Публикували специално издание на списанието Нешънъл Джиографик, описващо работата на Бингам в Перу. В един момент всички вече знаели за Мачу Пикчу и за човека, който го открил. На специална вечеря, дадена от дружеството Нешънъл Джиографик, той бил почетен наред със световно признатите откриватели на северния и южния полюс. Най-после Хирам постигнал славата, за която винаги е мечтал. Но кариерата му на археолог нямало да продължи дълго. Той се върнал в Перу през 1915 г., но попаднал в сложна ситуация на бурни спорове и дискусии. За много перуанци очевидната липса на драматично златно съкровище сред находките на Бингам била силно подозрителна.

Плъзнали слухове, че Бингам е намерил златото и контрабандно го изнесъл от страната. Страхувайки се от арест, Хирам си опаковал нещата и напуснал Перу. Завръщайки се в САЩ, той решил да се откаже от разкопките. Първата Световна война вече бушувала. Той се записал като авиатор. Тази война му предлагала удобен начин за измъкване от трудната ситуация, която се получила в Перу. Съвсем честно можел да каже, че светът се нуждае от него, да се включи във военните действия, нещо което като патриот той трябвало да направи.

След известно време на служба в Европа, Бингам имал перфектната квалификация за политическа кариера, възпитаник на Йейл, световно известен изследовател и сега военен герой. С малки трудности той бил избран за сенатор през 1924 г. Политическата му кариера процъфтяла през двадесетте години, но скандал за корупция както и Голямата Депресия бързо я прекратили. Ходът на политическите течения се обърнал срещу него и безскрупулния му, авантюристичен стил. Той загубил сенаторското си кресло през 1932 г. След време напуснал също и Алфреда, като взел със себе си голяма част от семейните пари.

След повторен брак, нетърпелив да поправи грешките си от миналото, той се върнал към единствената си репутация, която му давала увереност, откривател на Мачу Пикчу. Вярвал до последните си дни, че Мачу Пикчу е Вилкабамба. Но впоследствие се разбрало, че с това също е сгрешил. По-късни открития изяснили, че истинската Вилкабамба се намира точно на мястото, където сочели първите изчисления на Хирам, а именно Еспириту Пампа. Малко по-долу сред гъстата, непроходима джунгла на Еспириту Пампа, обрасла с буйна растителност, се намирали останките на Вилкабамба, отдалечени само на няколкостотин ярда от мястото, където търсел Хирам.

Прогонвайки всякакви съмнения, че Мачу Пикчу не е последното убежище на инките, Хирам посветил много години от живота си, чак до смъртта си през 1956 г., на проучванията за Вилкабамба и нейното падане. В изследванията си се връщал назад чак до 16 век, към кървавата и бурна епоха на конкистадорите и към поразителната личност на един, сега отдавна забравен човек, който променил историята на Перу, Франциско де Толедо, гениален администратор, страстен поддръжник на закона, разрушител на Вилкабамба, убиец на последния крал на инките.

Франциско де Толедо бил роден през 1515г. в благородническо семейство в град Оропеса. През 16 в. не би могъл да имаш по-големи привилегии от тези. По това време Испания била най-богатата и най-мощната нация на света. Нейнити внушителни армии покорили мюсюлманите от Близкия Изток и протестантите в северна Европа. Испания била център на изключителна власт и влияние. Скорошните изумителни открития на цял един континент обещавали неизчерпаеми източници на богатства и всичко това принадлежало на Испания.

Самоувереност, агресивност и благосъстояние, това били отличителните белези на обществото, където се родил Франциско. Но независимо от общественото положение на семейството му, ранният му живот не бил лесен. Майка му починала при раждане и младият Франциско бил отгледан от монахини. Той израстнал, изолиран в свят на аскетичен католицизъм и пламенна набожност. Младият Франциско възприел много религиозни ценности, които оформили характера му. Той станал упорит, твърд, дисциплиниран, и страстен привърженик на християнското правосъдие.

Семейството му винаги било лоялно към испанската корона и на 15 г. Франциско станал паж в кралския палат. През 1532 г., едва от две години в двореца, Франциско вече бил чул потресаващо интересни истории за завладяването на Перу и за невероятния откуп в злато, даден от краля на инките, Атахуалпа. Това били известия, дошли извън познатия тогава свят. Въображението му било завладяно от далечното кралство Перу и неговите изумителни богатства. Франциско се присъединил към религиозен военен орден, в предните редици на испанската експанзия. Той дал тържествен обет и посветил живота си на Христос, Испания и правото.

Толедо бил смятан за хуманист. Имал сериозни познания в правото, можел да чете латински. Той бил образован човек, днес бихме го сравнили с харвардски или йейлски възпитаник, обучен да управлява. Франциско бързо израстнал в йерархията. През 1558г. станал постоянен и изключително влиятелен член на кралския двор. Той бил един от няколкото избрани, на които разрешили да присъстват до леглото на умиращия крал Чарлз V. Франциско се подготвил да служи на следващия крал на Испания, Филип 11, който сядайки на трона, изненадващо се сблъскал с неочакваното и съкрушително разкритие, че империята е разорена.

Свръхразширена в Европа, десетилетия наред Испания финансирала завоевателни походи за изследване и покоряване на Южна и Северна Америка. Много малко от инвестициите се връщали обратно. Всичкото злато на инките и ацтеките бавно се стопило, изчезнало като капка в океана. Истинското богатство на колониите се намирало в ръцете на така наречените енкомендерос, новите испански заселници, благородници, които разделили помежду си собствеността върху земите и върху местното население - индианците.

Обзети от нестихваща, безумна страст да заграбят богатствата на новооткритата земя, тези нови едри земевладелци създали свой по-ранен испански вариант на Дивия Запад, където управлявали беззаконието и силата на меча. Заети да умножават богатствата си те не плащали дължимите данъци на короната. Филип разбрал, че отчаяно се нуждае от някого, който може да наложи ред в колонията в Перу и да насочи печалбите обратно към Испания. Кралят решил този мъж да бъде Франциско де Толедо.

Обработка на текста: Мария Петрова