Историите от Новия завет стигат до нас чрез мирогледа от I век сл.хр. Според този мироглед Земята била плоска, Вселената била трислойна- с ад отдолу, плоска Земя и рай над нея. Затова историята за възнесението на Христос се разказва по този начин. Той се е възнесъл в небесата, защото те са били горният слой. Това е пустошта днес, много подобна на тази преди 2000 години. Няколко съвременни пътища и израелска предавателна станция, села и градчета тук-таме и постоянен туристически поток.

Този красив манастир в Масаба би могъл да е бил един от мрежата центрове, формиращи част от пустинята на еврейските монаси, преди да се превърне в християнски манастир Разположен на средата на пътя между Йерусалим и Кумран, той осигурявал удобна междинна спирка за пътници между двата религиозни центъра. Местността е била обитавана и от много отшелници, живеещи в малки скални пещери Думата hermit (отшелник) ида от гръцкото herimos, означаващо "пустиня".

Свитъците от Мъртво море, дошли от тези еврейски монаси и отшелници, хвърлят пленителна нова светлина върху някои познати текстове от евангелията. Например, когато Светото писание казва, че е по-лесно камила да премине през иглено ухо, отколкото богаташ да влезе в Божието царство, дали това е просто една образна метафора или има някакъв скрит подтекст? Те използвали буквите от еврейската азбука, за да разграничат хората на a, b, c или d- на еврейски това са ал-еф, бейт, ги-мъл и даа-лет.

Последният клас се бележел с буквата кхаф, чието значение е иглено ухо. Тълкувам израза за камилата, преминаваща през иглено ухо, по следния начин: те не само използвали буквите за класовете, но използвали първите четири букви за разширените рангове- еквивалента на а, b, c и d. Ал-еф или а бележела свещениците, бейт или b бележела левитите. Третата буква в еврейската азбука била ги-мъл и се отнасяла за монасите. А значението на ги-мъл е камила.

И така, когато камила премине през иглено ухо, означавало, че член с ранг ги-мъл е повишен в кхаф. Значението било, че монахът е повишен в ранг. Той идвал тук и се провеждала церемония. Така ставал пълноправен писар- можел да пише и копира текстовете на Кумран. Колко от нас приемат библейското учение в чистия му вид, без да се питаме какво точно означават тези поетични и непознати метафори?

Свитъците от Мъртво море разкриват нов начин за разбиране на евангелията чрез метода, известен като "техниката пейша". Откриваме, че в Кумран има много необичайно определение за свето писание. Според тях светото писание се състои от две нива. На повърхността то има общо, морално и духовно значение. Например, в псалмите се казва, че праведният ще пребъде, а порочният ще страда.

Това очевидно се отнася за всички праведници и всички грешници. Но за един тълкувател от Кумран, пишещ една специална категория книги, наречени "пейшер", това е еврейска дума, означаваща тълкувание, открива специално историческо значение в светото писание на Вехтия завет, значение, засягащо действителни факти. Той го постига чрез техника, при която дава точни значения на неща, които изглеждат общи. Така от универсалното се достига до конкретното.

За него, когато се казва "праведния" това означава "праведния учител”, а когато се казва "порочният", това означава "порочният проповедник" Така в едни псалм той вижда предсказание, че учителят ще пребъде, а порочният проповедник ще страда. В Новия завет има подобен възглед за писанията от Вехтия завет- че на повърхността изглежда, че се говори за неща в миналото или се изказват общи твърдения, но всъщност се разказва подробно какво се е случило с Исус и учениците му.

Има много твърдения, че в Стария завет са предсказани подробно събития, осъществени от Исус. Ние правим още една крачка и създаваме хипотеза, че ако група с подобни възгледи за едно писание се заеме с писането на ново писание, възможно е те да са му придали същата структура- на повърхността се говори за едно нещо- общи, морални, духовни твърдения, истории, параболи, чудеса.

Но за онези, които имат особени познания и разполагат със специална информация, и търсят конкретно значение, търсят "пейшер", това би довело до нещо друго. Повърхностното значение няма да е невалидно, но ще има и допълнително значение, история, отнасяща се до конкретни фигури, хора или групи. Самият Исус намеква за това намерение. Той казал на учениците си, търсещи вътрешния смисъл на нещата, "Вие сте посветени в тайните на Божието царство, но за онези отвън всичко е в параболи."