Имало едно време, в една далечна земя на изток, неземно красива принцеса, наречена Арджуманд Бано Бегум, дъщеря на Мирза Гияс Бег. Родила се на 6-ти април през 1593 г. и в жилите й течала истинска персийка кръв. Красотата наследила от баща си, на когото приличала неимоверно. Мирза Бег се погрижил Арджуманд да получи светско образование и обноски и така тя израснала като красива млада дама, достойна за кралското семейство. Когато достигнала пълнолетие, красивата девойка привлякла вниманието на младия принц Куррам и между двамата пламнала неистова любов от пръв поглед.

От този ден нататък били неизменно заедно. През 1628 г. принц Куррам заема иператорския престол пот името Шах Джахан ( господар на света). В двореца нарекли новата императрица Арджуманд – “Мумтаз Махал”, което значело “ възвишената в двореца”. Мумтаз придружавала съпруга си навсякъде в неговите походи, дори на бойното поле.

Ражда му 14 деца, но умира при раждане на последното им дете Гаухар Ара Бегум, през 1631 година, на 39-годишна възраст. Последното желание на приказната принцеса било към нейният любим и император, да построй над гроба й красив и единствен по рода си монумент, който да говори на света за тяхната любов.

Самият император не се съвзема от смъртта на Мумтаз до края на дните си. Построяването на храма и довършването на целият комплекс отнема почти 22 години. Привлечени са майстори и най-прочути архитекти от цял свят. За строежа на самият храм е използван висококачествен бял марбал, докаран от Макрана, добре познато място в Раджастан.

Червеният камък, от който са израдени високите оградни стени, е от Дхолпур и Фатехпур Сикри. Жълият и черен марбъл, използвани във вътрешността на храма, са доставени от Нарбадс и Чаркох. Вградени са множество скъпоценни камъни, докарани от цял свят, за да придадат на “вечния дом”на любимата жена неземна красота, изящество и звезден блясък. Легендата говори, че след завършване на строителсвото на Тадж Махал, майсторите бивали ослепявани или убивани, за да не могат никога и никъде отново да пресъздадат седмото чудо на света.

Храмът е една своеобразна илюминация от краски и нюанси, променящи се в зависимост от часовете на деня, от времето, звездите и луната. Преминава от пупурно сиво при изгрева, през млечно кадифено в средата на деня и заспива със слънцето, потънал в нежно розово сияние. Това е Тадж Махал, перфектно съчетание от индус и персийски стил архитектура, едно великолепие на десния бряг на река Ямуна. Повече видение, отколкото реалност.