Стридите, морските раковини, охлювът, перлата са свързани както с водните космологии, така и със сексуалната символика. Всички те действително участват в свещената мощ, концентрирана във Водите, в Луната, в Жената; освен това, по различни причини, те са се превърнали в емблеми на тези сили: прилика между морската раковина и женските гениталии, отношения, свързващи стридите, водите и луната и, накрая, гинекологична и ембриологична символика на перлата, образувана в мидата. Вярването в магическите свойства на стридите и на раковините е разпространено в целия свят, от праисторически времена до наши дни.

Много е вероятно символиката, намираща се в основата на подобни схващания да произтича от някой дълбок пласт на „примитивната" мисловност. Но тя е била предмет на „актуализации" и на различни тълкувания: забелязва се присъствието на стридите и на раковините в земеделските, брачните и погребалните ритуали, в украсата на дрехите или в някои декоративни мотиви, макар техните магическо-религиозни значения често да изглеждат полузабравени или изродени.

При някои народи раковините продължават да служат като декоративни мотиви, но от магическото им значение не е останал вече дори спомен. Перлата, която някога е била емблема на съзидателната сила или символ на трансцеденталната действителност, е съхранила на Запад само качеството си на „скъпоценен камък". Непрекъснатият упадък на символиката ще проличи по-ясно в края на изложението ни.

Иконографската група Вода-миди е почти вездесъща в предколумбийска Америка. Tula relief в Мелинч Хил изобразява божество, обгърнато от Водите, в които плават миди, спирали, двойни кръгове. В Codex Nuttall преобладава монографският комплекс Вода-Риба-Змия-Рак-Мида. Codex Dresdensis изобразява Водата ту като изтичаща от черупки на миди, ту като изпълваща съдове във формата на свити на кълбо змии.

Мексиканският бог на бурята носел златна верига, по която висели малки морски раковини; голям морски охлюв бил символът на бога на луната. В древен Китай символиката на мидата е още по-добре съхранена: там раковините са част от свещеността на Луната и същевременно засилват водното могъщество. В трактата Lu shï ch'un ts'iu (III век пр. Хр.) може да се прочете следното: „Луната е коренът на всичко, което е yin; при пълнолуние мидите pang и ko са пълни и всички неща yin стават изобилни; когато луната се затъмни (през последната нощ от лунния цикъл), мидите са празни и всички неща yin започват да липсват".

След като отбелязва, че бисерната мида pang се появява без мъжко участие, Мо-дзъ (V в. пр. Хр.) добавя: „Следователно, ако pang може да има такъв плод като перлата, то е защото тя съсредоточава цялата си сила yin". „Луната, пише Лю Нган (II в. пр. Хр.) е родоначалникът на yin. Ето защо мозъците на рибите намаляват, когато луната е празна и черупките на спираловидните едночерупчести не са пълни с месести части, когато луната е мъртва."

Същият автор добавя в друга глава: „Двучерупчестите раковини, раците, бисерите и костенурките нарастват и се смаляват с луната". Между другото, Yin представлява женската, лунна, „влажна" космическа енергия. Ето защо излишъкът от активен yin в определен район възбужда женския сексуален инстинкт и подтиква „сластолюбивите жени да развращават мъжете" (I Chou shu, гл. 54, цитиран от Карлгрен, пак там, стр. 38).

Съществува наистина някаква мистична връзка между двата принципа yin и yang и човешкото общество. Колесницата на царя е била украсена с нефрит (богат на yang), а тази на царицата – с паунови пера и с раковини, емблеми на yin. Ритмите на космическия живот следват своя нормален ход, докато движението на двата противоположни и взаимно допълващи се принципа продължава без спънки.

Сун-дзъ пише: „Ако нефритът е в планината, дърветата на планината ще имат плод; ако дълбоките води произвеждат перли, растителността на брега няма да изсъхне". По-нататък ще видим, че същата символична полярност нефрит-перла се появява отново, но вече в китайските погребални обичаи. Засягайки въпроса за влиянието на лунните фази върху стридите, бихме желали да подчертаем, че аналогични идеи са били свойствени и на античния свят.

Римският поет Луцилий е казал: Luna alit ostrea et implet echinos, muribus fîbras et jecur addit, „Луната храни стридите, напълва морските таралежи, дава сила и якост на мидите". Плиний Стари (Естествена история, II, 41, 3), Авъл Гелий (Атически нощи, XX, 8) и много други автори твърдели, че са забелязали подобни явления. Тази паранаучна традиция, наследена от древната символика, чийто смисъл и функции вече никой не разбирал, е продължила да властва в Европа чак до XVIII век.

Символика на плодовитостта

Приликата на стридите и морските раковини с вулвата навярно много повече от водния произход и лунната символика е допринесла за толкова широкото разпространение на вярата в техните магически свойства. Впрочем, понякога аналогията е вписана в самите термини, обозначаващи някои двучерупчести мекотели: свидетелство за това е старото датско наименование на стридата – kudefisk (kude = вулва). Голямата прилика на черупката с женските генитали е отбелязана и в Япония. По този начин морската раковина и стридите участват в магическата мощ на матката.

В нея присъстват и изпълняват своите функции съзидателните сили, избликващи като от непресъхващ извор от съвкупната емблема на женския принцип. Ето защо, носени като амулет или украса не върху дрехите, а на голо, стридите, морските раковини и перлите зареждат жената с енергия, която благоприятства нейната плодовитост и същевременно я предпазва от пакостните сили и от злата съдба.

Жените от племето Акамба се опасват с украсени с черупки от стриди колани, които свалят едва след раждането на първото си дете. Впрочем, стридите са най-подходящият сватбен подарък. В Южна Индия девойките носят огърлици от морски раковини и съвременната индуска терапевтика използва праха от бисери, заради неговите подсилващи и възбуждащи свойства: ето още едно „научно" приложение, конкретно, непосредствено, на архаична символика, чийто смисъл е вече полуразбираем.

Космологическата функция и магическата стойност на перлата са били познати още от ведическите времена. Един химн от Atharva Veda (IV, 10) я възхвалява така: „Родена от вятъра, от въздуха, от мълнията, от светлината, дано родената от златото раковина и перлата да могат да ни защитават от страха!

С раковината, родена от океана, първата от всички сияйни неща, ние убиваме демоните (raksas) и побеждаваме всепоглъщащите (демони). С раковината (надмогваме) болестта, бедността... Раковината е нашият универсален лек; перлата ни предпазва от страха. Родена от небето, родена от морето, донесена от Синдху, тази раковина, родена от златото, е за нас скъпоценността (mani), която удължава живота.

Родена от морето скъпоценност, слънце, родено от облака, нека тя ни закриля от всички страни от стрелите на Боговете и от Асура. Ти си едно от златата („перлата" е едно от имената на златото), ти си родена от Луната (Sôma), ти украсяваш колесницата, ти блестиш на колчана за стрели.

Удължи живота ни! Костта на боговете се е превърнала в перла; тя (костта) се ражда и се движи сред водите. Привързвам те за живота, за якостта и силата, за дългия живот, живота от сто есени. Нека перлата да те пази!"

От своя страна, китайската медицина смята перлата за великолепно лекарство заради оплодотворителните и и гинекологични свойства. Според едно японско поверие, някои миди помагат при раждането, откъдето произтича и наименованието им: „миди-лесно раждане" 

В Китай препоръчват да не се дава на бременните жени един вид стрида, която има свойството да ускори раждането.  Стридите, съдържащи изключително принципа yin улесняват раждането, но понякога прекалено го ускоряват. Впрочем, китайските автори са отбелязали приликата между развилата се в мидата перла и зародиша. В Pei ya (XI в.) се казва за стридата pang, че „бременна с перлата, тя е като (жената), носеща плода в корема си и затова pang се нарича „корема на перлата" 

При гърците перлата е била символ на любовта и на задомяването. Впрочем, още от времето на предшествениците на древните елини раковините били тясно свързвани с Великите Богини. Те били принасяни в дар на Афродита в Кипър, където богинята била заведена след раждането си от морската пяна. Митът за родената от морска раковина Афродита бил вероятно разпространен във всички средиземноморски земи. Големият поет Плавт, който превежда един стих от своя гръцки колега Дифил, е познавал преданието за нея:Tе eх concha natam esse autumnant.

B Сирия богинята била наричана „Дамата с перлите", в Антиохия – Маргарито. Освен това, съчетанието Афродита-раковини е потвърдено от множество гравюри на раковини. Уподобяването на морската раковина на женските гениталии несъмнено е било познато и на гърците. Раждането на Афродита в раковина е илюстрирало тази мистична връзка между богинята и нейния принцип. Точно тази символика на раждането и на възраждането вдъхновявала ритуалната функция на раковините.

Раковините са заели място сред погребалните ритуали благодарение на съзидателната си сила – като емблеми на всемирната матка. Подобна символика на възраждането не се премахва лесно: символизиращите възкресението раковини, открити в много римски погребални паметници, ще преминат и в християнското изкуство. 

Впрочем, мъртвата често е отъждествявана с Венера: тя е изобразена на саркофага с голи гърди и с кацнал в краката й гълъб; чрез това отъждествяване с първообраза на постоянно възраждащия се живот, мъртвата осигурява своето възкресение. Морската раковина, перлите, охлювът съставляват навсякъде част от емблемите на любовта и на брака.

Статуята на Камадева е украсена с раковини. В Индия брачната церемония започва под силните звуци на голяма морска раковина, която жрецът или специално упълномощено от него лице надува. Същата раковина (Turbinella pyrum) е и един от двата основни символа на Вишну. Една молитва много красноречиво отразява религиозните й свойства:

„В устата на тази раковина се намира богът на Луната, от двете й страни стои Варуна, на гърба й Праджапати, на върха й Ганг, Сарасвати и всички останали свещени реки в трите свята, където, според божията заповед на Васудева, се правят умиванията.

Главата на брахманите е в тази раковина. Ето защо обожаваме тази свята раковина. Слава на теб, свещена раковино, бъди благословена от всички богове, о ти, родената от морето и която Вишну държи в ръката си. Ние обожаваме свещената раковина, медитираме върху всичко свързано с нея. Да се превъзнесем в радостта!"

При ацтеките охлювът обичайно символизирал зачеването, бременността, раждането. При проучването на дъска XXVI от Codex Vaticanus, Кингсбъроу дешифрира обяснението на местните жители за свързването на мекотелото (sea-snail) c раждането по следния начин: „... както това морско животно излиза от черупката си, така и човекът се ражда от корема на майка си". Същото местно тълкуване се дава и на дъска XI от Codex Telleriano-Remensis. 

Мирча Елиаде