Любовта и Войната си приличат. Сестри - близначки са. Много силни и смели мъже са печелили големи войни или страшни битки. Но...са губили позорно в любовта. Жените обичат победителите, но се отнасят с презрение към лошите любовници. От друга страна добрия любовник, може и да не е голям воин, но уменията му да люби компенсират другото. Тези неща са важни, защото войните - малки или големи са се водили и се водят заради жени. Разбира се никой не казва това направо, освен Аристотел Онасис:

„Ако ги нямаше жените, всички пари на този свят не биха означавали нищо!”

Аристо може да си позволи да казва каквото пожелае и останалите мъже да му го простят. Те от своя страна казват, че водят войни или битки - за територия, за слава и за други неща, но зад всичките тези други неща седят....парите. Което отново ни връща към жените. Това не говори много добре за нас, тъй като жените претендираме да сме миролюбиви, твърдим че сме майки, съпруги, дъщери и сестри и мразим войните, които погубват нашите мъже.

Но тези войни се водят заради нас. Егото ми е толкова голямо, та се надявам и аз като Аристо да мога да казвам, каквото пожелая и останалите жени да ми прощават. Интересен е въпроса, защо жените в миналото са пищяли и припадали по дуели? Ще си позволя малко ирония. Защото единият от двамата е трябвало да умре. Не е имало начин дамата да запази и двамата.

В една война или просто битка е важно воина да бъде силен, смел, устойчив, решителен, безжалостен и още много други качества. В любовта той трябва да притежава същите качества, които го обуславят като голям победител, плюс още няколко. Умението да накара една жена да го пожелае, умението да я направи своя и умението да я задържи. Липсата на тези умения е гаранция за загубване на войната. Нещо повече, воина може да се прости и с живота си. Защото често края на войните се решава от жени, с и чрез жени и то не на бойното поле, а в спалните покои.

Джон Ленън перифразира крилатата фраза: „Зад всеки силен мъж седи по една силна жена.” И казва:

„Зад всеки един идиот седи по една силна жена.”

Аз бих добавила – и преди всичко спи в кревата му. И силният мъж или идиота трябва да я задържи там, защото от това зависят 80 % от победите му. На слабите воини и на победените воини, леглата им са празни и студени.

От това следва извода, че победителите, ако желаят да бъдат такива, трябва отлично да владеят изкуството на любовта. Мъж, който не владее това изкуство е слаб воин и обикновено бива поставен сред губещите.

Четейки и наблюдавайки взаимовръзките между Любовта и Войната в човешката история, бих казала, че Любовта е по – опасната от двете сестри. Много воини са изгубвали битките си именно на полето на любовта, макар и да са били победители на бойното поле.

Тук си спомням красивата, но и страшна легенда за Шочикетцал*.

Шочикетцал е ацтекската богиня на красотата и насладата. Следвала воините на бойното поле и правела любов с тях в мига на смъртта им - с пеперуда в устата си. По този начин им давала кураж [Сила], а ако воините умрели, било нещо като гаранция, че след смъртта си ще отидат в тайната и градина, високо в планините.

Този митологичен образ на Богинята и любовния акт, който тя извършва с ранените воини показва колко е важно за боеца да има умения в любовното изкуство. Почитането на Уитсилопочтли* (богът-слънце), почитан още и като бог на войната е важно! Но не по-малко важно, дори повече е да бъде почитана Шочикетцал. Защото нейния гняв е страшен, а съдбата на воините лишени от нейното покровителство е безславна и трагична.

*Използвам Шочикетцал и Уитсилопочтли като архетипен пример и персонификация на всички Богове на Войната и Богини на Любовта в различните митологични системи на човечеството.

Юлияна Шапкарова