Първото, което забелязвате, когато четете свитъците от Мъртво море, са множеството аналогии на християнството в тях. Всички го забелязват още в самото начало. Това е причината свитъците да са толкова сензационни. Имаме група евреи, живели по времето на Исус и учениците му само на няколко километра от Йерусалим, които правят същите неща- те също имали свещено блюдо от хляб и младо вино, практикували са кръщение, имали обща собственост, очаквали са Страшния съд, очаквали са идването на месии, дори се наричали със същите имена. Името "Пътят" се появява в свитъците като име за членовете, а от "Изход" знаем, че ранните християни са се наричали "Сектата на пътя".

Думата "църква" се появява в свитъците, а ръководителите им са били епископи, наричащи себе си "синове на светлината". Повечето от тези неща се появяват в Новия завет. Двете общества изглеждат еднакви като организация и структура. И все пак, комуната в Кумран със сигурност не е християнска. Там не се споменава Исус и не изглежда да са християни. Съществуват и много големи разлики между тях.

Обществото на Кумран стриктно спазвало Моисеевите закони, а знаем, че при християните не е било така. Освен това, обществото на Кумран е било духовническо. Те вярвали, че свещениците са по-висши и миряните трябвало да им се подчиняват. Но не могат да се пренебрегнат и приликите. След 20-годишни проучвания ми се струва, че изследователите на Кумран не отсъждат справедливо, те отказват да приемат приликите, както и да изследват разликите.

Това е нещо като неприкосновена територия за тях- не се осмеляват да пристъпят към нещо, което засяга християнството. Те наистина избягваха проблема или го възприемаха като сензация, която не може да се разглежда сериозно. След като сте разгледали проблема, осъзнавате, че той не вреди на християнството. Наистина се твърди, че това унищожава уникалността на християнството. Но когато прочетете целия текст, чувствате облекчение. Може да се окаже, че сме открили откъде всъщност е тръгнало християнството.

Имаме един съвсем нов поглед върху него, освободен от вълшебства, приказки за деца и всичко, натрупано през вековете. Очевидно има само едно обективно доказателство, което може да се противопостави на това преразглеждане. Преразглеждането зависи от внимателно вглеждане във всичко, казано в текста. Но палеографските преценки изискват датиране на учителя преди 100г. пр.хр. Палеографията е наука за датиране на ръкописи, които нямат друго датиране според степента на еволюция, достигната от ръкописа.

Датирането в зависимост от това обезсмисля моето преразглеждане. И така, спорът зависи основно от това, какво може да ни каже науката за датиране на ръкописи според начина на изписване на буквите. Например, ако в една книга буквата "s" е изписана като "f", можем да сме категорични, че е отпечатана през XVII век и не може да е съвременна книга. Еврейските букви са се развили по подобен начин.

Във формално писмо или, както е известно- книгопис, е възможно да се каже дали текстът е писан рано, например 100г. пр.хр., или по-късно, например след началото на новото летоброене. Някои учени отхвърлят новата времева рамка на д-р Тиъринг, твърдо придържайки се към началното датиране. Всички тези предположения за мен са несъстоятелни поради палеографското датиране на текстове, отнасящи се за порочния проповедник или учителя на справедливостта.

Все пак, ясно е, че са писани 50-70 години по-рано- около 60г. пр.хр. Това елиминира предположенията за Исус и Йоан Кръстител. Исус е роден около 4-та г. пр.хр., Йоан- горе-долу по същото време. Проповядвал е между 27 и 30 г. сл.хр. За мен и повечето учени проблемът е, че текстове, писани през I век пр.хр., не може да се отнасят за събития, състояли се през I век сл.хр.- години по-късно- това е основният проблем. Ако можеше да се докаже, че документите са писани през 50-60-та г. сл.хр., тогава би било възможно да се отнасят за проповядването на Исус и Йоан Кръстител.

Възможно, но доколко вероятно? Докато по-старите изследователи са се вкопчили в първите си теории и датиране, новодошлите в тази област като д-р Джордж Брук от Манчестърския университет и д-р Филип Дейвис от Шефилдския университет са доста по-разкрепостени.

Ако имате два документа, които можете да датирате с някаква точност, и имате други документи, които не можете да датирате, но формата и шрифта на буквите попадат между първата и последната дата, тогава с някаква степен на сигурност можете да заключите, че въпросният текст попада между тези две дати.

Струва ми се, че някои изследователи на Кумран са били прекалено прецизни при датирането на свитъците въз основа на почерка. Струва ми се неприемливо да датирате който и да е почерк с приблизителност от 25 години, както предлагат някои учени, просто защото един стар писар би писал по същото време с един млад писар и трябва да предвидим развитието на почерка през годините.

Така че, различните видове почерк биха могли да съществуват едновременно. Смятам, че прекалено много се разчита на палеографията. Най-общо можем да кажем, че ръкописите са от ерата между II век пр.хр. и I век сл.хр. Това е важно, за да сме сигурни, че не са средновековни фалшификати. Опасно е да ги използваме като сигурно доказателство, когато свеждаме периода само до 20-25 години.

Допустимата грешка е в рамките на +/- 25 години. Статистически се получават 50 години в двете посоки. Това няма особена стойност- отклонението е толкова голямо, че палеографията не бива да се използва като основен аргумент при датирането. Тя може да се използва като контролно или подкрепящо доказателство