Автор: Магдалена Исаева

Знаем стила на изкуството на ацтеките, на толтеките, на сапотеките, на тотоноките и, разбира се, на маите. В преданията на тия народи се споменава за един висококултурен народ — олмеките, живели в древността в Тлашкала, но изместени впоследствие във Веракрус и Табаско. . . Олмеките се славели със своите изделия от нефрит и тюркоаз и се смятали за главни потребители на каучука. Географското положение на този народ съвпада с областта, в която са разпространени нефритовите статуетки с образите на ягуар. Това са думи на Джордж Клап Вайън, човекът, който през 1932 г. лансира пред научния свят хипотезата, че олмеките са създателите на високоразвитата цивилизация в блатистите щати на Мексико.

Двата полеви сезона са изключително богати за археолозите. Разкопават знаменитата „глава на дявола". Тя се оказала с внушителни размери — висока 1,8 м, тежка 10 тона. После се изяснило, че „главата" не е сама. . . Стърлинг изровил в Трес-Сапотес три гигантски глави, високи от 1,5 до 3 м и тежки от 5 до 40 тона. Стърлинг открил и една от най-сензационните находки — гигантска каменна стела, известна в научния свят като „Стела „С" от Трес-Сапотес". Надписът на стелата сочел датата 4 ноември 31 г. пр. н. е. Стърлинг не можел да повярва на очите си. Излиза, че всесилните жреци на маите са заимствували своя поразително точен календар от съседите си — олмеките, непризнатите от науката олмеки. Нима най-сетне е открита „културата мадре", основата на всички древни цивилизации на Новия свят?

Тази примамлива идея бързо завладява много разпалени умове. Известни учени като Алфонсо Касо и Мигел Каварубиас са категорични: „Културата на олмеките, която в много аспекти е достигнала високо развитие, наистина е много древна и наистина може да се смята за основа, дала живот на такива високи култури като цивилизацията на маите, сапотеките, толтеките и тотонаките." Неуморимият Метю Стърлинг тръгва към Ла Вента. В самия център на малка площ — 800 на 180 м археолозите откриват гробница, изградена от огромни, по 2—3 тона всяка, базалтови колони, още няколко гигантски глави, много маски и характерните нефритови статуетки на обожествявания цар на джунглата — ягуара.

Факти, факти. . . Единодушно било мнението, че е време да се свика конференция, на която олмекската проблема да получи някакво разрешение. Конференцията била открита през 1941 г. в Тустла-Гутиерес. Още в първите минути след откриването залата се превърнала в арена на остри спорове, на оживени дискусии. Но в този спор олмекската култура получила паспорт в науката. Тогава най-неочаквано мек иканският историк Хименес Морено се качил на трибуната и хвърлил най-голямата бомба, която някога е била хвърляна на подобни конференции.

— Моля ви се — заявил Морено, — за какви олмеки става дума? И как може да се споменават олмеките, когато се говори за паметници от типа на Ла Вента и Трес-Сапотес. Та нали според древните хроники и предания олмеките са се появили на историческата сцена не по- рано от IX век от н. е., а народът, сътворил гигантските каменни паметници в джунглите на Веракрус и Табаско, е живял само хиляда години преди това. Фактите на Морено били убедителни. Но терминът олмеки се оказал по-жилав. Той просто се наложил и сред широката публика и сред специалистите, въпреки всички убедителни доказателства.