Смятам, че когато ги четем по метода пейша, евангелията ни казват, че този символ на духовната смърт бил приеман толкова насериозно, че когато някой бивал отлъчен, го обличали в погребалните му дрехи, и го отнасяли на носилка в гробницата му. Там го оставяли няколко дни, все едно че е погребан, а след изтичането на този период, го изгонвали във външния свят.

От гледна точка на комуната той бил духовно мъртъв. Ако някой бил възкресяван от мъртвите в смисъла на тази метафора, отлъчването му било отменяно, той бил опрощаван и можел да се завърне. В едно от евангелията се разказва за Лазар, който бил възкресен от Исус. На тази необикновена история е отделена цяла глава в Евангелието от Йоана. Тя не се споменава в никое от другите евангелия, нито където и да е другаде.

Според Евангелието от Йоана това било огромно събитие и впоследствие евреите организирали заговор срещу Исус и Лазар. Това би имало много по-голям смисъл, ако не се разглежда като буквално чудо, а като факта, че Исус и Лазар участвали заедно в политическа партия или движение и Лазар е бил отлъчен заради симпатиите си към мирогледа на Исус. Той трябва да е бил някакъв лидер и е бил оставен в погребална пещера.

Тогава дошъл Исус и отменил отлъчването му. Това, разбира се, е една доста различна интерпретация на чудото, но тя е напълно смислена и е съвместима с подхода към евангелията като към прикрита политическа история, което е и моята теза. Може би двете най-съществени събития в историята на християнството са разпването и възкресението. Тук поне е символът на божественото и вечния живот, оцеляването на духа след страданието и смъртта на плътта.

Точното естество на разпването и доказателствата за възкресението, разбира се, често са били подлагани на съмнение. Но техниката пейша за четене на евангелията може да осигури нови факти и възможности, които досега не са били взети предвид. Разпъването на кръст бил изключително жесток метод за екзекуция. Жертвата умирала след дни, а понякога дори седмици. Пилат, след като му казали, че Исус е мъртъв само след няколко часа на кръста, изразил голяма изненада.

Според Евангелието от Матея, когато Исус бил разпънат на кръста, му била предложена отрова- вино, смесено с отровна отвара. Но Исус не я приел. В 15:00 часа му предложили гъба, напоена с оцет. Според две по-късни християнски писания това била отрова с оцет. В този случай смисълът на псалм "Нахраниха ме с отрова и ме напоиха с оцет" предполага тази допълнителна съставка.

Исус само казал "Жаден съм." Смисълът бил, че е готов за отровата. В елинистичния свят самоубийството било благороден метод за прекратяване на непоносимо страдание. Сократ пил бучиниш, а в Матсада през 74г. сл.хр. зелотите извършили масово самоубийство, за да не попаднат под римско робство. След шест часа на кръста, в отчаяние, с вика "Боже мой, защо ме изостави?" Исус бил готов да прекрати страданието си.

Той изпил оцета и после според гърците, предал духа си. Точният смисъл на това е, че той изгубил присъщия си дух и бил опетнен, изгубил чистотата си. Всъщност, това не означава нищо повече от това, че е изгубил съзнание. Крадците, разпънати от двете страни на Исус, всъщност, били зелоти. Наричали ги крадци заради начина, по който събирали пари за въстание. Римляните не екзекутирали хора само заради кражба.

Исус бил обвинен и в зелотство- че е военният лидер на евреите. Той бил предаден от собствените си хора. Тъй като следващият ден бил Сабат, според обичая, не можело телата да бъдат оставени на кръста през нощта. Затова те били свалени и краката на двамата зелоти били пречупени, за да не избягат от гробницата, където били погребани живи. Изглеждало, че Исус вече бил мъртъв. Той бил обвит в погребални одежди и оставен в гробницата с другите двама. Но погълнатата от него отрова само го накарала да изгуби съзнание.

Приятелите му, които знаели какво се е случило, в заговор със зелотите, успели да пъхнат в одеждите му силен пургатив, смесен с мирта за успокояване на вътрешното възпаление. През нощта един от мъжете, погребани с него, изцедил отварата в устата на Исус. Отровата била изхвърлена и Исус започнал да се съвзема. Тримата успели да отместят камъка достатъчно, за да дадат знак на Мария Магдалена, която чакала отвън. Тя довела Петър и още няколко апостола, които заедно измъкнали Исус и го отнесли.

В деянията на апостолите има много случаи, когато Исус им се явявал- на Петър и особено на Павел. В Коринт, например, една нощ той се явил на Павел и казал: "Не бой се, имам много хора в този град." В Цезарея се явил на Павел и казал: "Бъди смел, Павеле, защото трябва да отидеш в Рим." Това са реални явявания на истинския Исус. Той останал с приятелите си и те можели да се срещат с него за напътствия и съвети.

Казва се, че той се възнесъл в небесата, а точният смисъл на това е, че отишъл в светилището на храма и бил пазен там. Наречено било "небеса", защото свещениците и левитите били считани за богове и ангели. В тях се вселявали небесни духове и говорели чрез тях. Според новооткритото евангелие на Филип, онези, които вярват, че Исус първо умрял и после отново възкръснал, грешат, защото той първо е възкръснал, а после е умрял.

Предполага се, че е останал в Рим и е умрял в напреднала възраст. Тази история не е измислена, тя не е някаква спекулация. Тя е прочетена в евангелията и деянията на апостолите чрез прилагане на техниката пейша, която ни показва какво се внушава в свитъците. Читателят, който го знае, очаква вътрешна информация и точно познава смисъла на понятията. Той очаква абсолютна точност, за да е исторически последователна, но не очаква нещо свръхестествено.

Исус е накаран да страда поради религиозни фантазии, двусмислици и омраза в името на светостта. Някои от тези фантазии продължават до днес, прикривайки посланието, което Исус и последователите му опитали да предадат преди 2000 години. Може би след години всички ние ще научим истинския смисъл на християнството, без тези детски истории за чудеса.

Възможно е да сме достигнали момента, в който не можем да се върнем назад към езика от елинистичния период. Може би вече сме преминали отвъд него. Във всеки случай, с откриването на свитъците от Мъртво море, вече наистина можем за пръв път да открием историческия Исус, който през цялото време е бил в Новия завет. Но дръзките аргументи и щателни проучвания на Барбара Тиъринг може би няма да бъдат приети лесно нито от членовете на Църквата, нито от сегашните учени.

Все още има огромно количество непубликувани свитъци от Мъртво море. Не знаем какво се съдържа в тях и всичките ни теории, дори моята, трябва да се оградят от въпросителни, докато не разполагаме с всички необходими доказателства. Тази част от изследванията на свитъците е свързана с идентифицирането на хора и събития. Това е като минно поле, изпълнено с експлодиращи теории.

Всъщност, датирането и идентифицирането на учителя е като академична топка, подритвана от една на друга дата през последните 40 години. Никой учен не е съгласен с друг за детайлите в историята на Кумран. Може само да се предполага, че е съществувал учител на справедливостта, който може да е бил преследван по някое време. Барбара Тиъринг е и в неизгодна позиция, че е в Австралия. Това не й е от полза.

Проучванията на Кумран мигрират между Израел и Америка, като Европа е разположена между тях. Ако имаш достъп, чудесно, но ако си в Австралия, става доста трудно. Учените нямат възможността да обсъждат теориите си с нея, освен в писмена форма. Въпросът е трябва ли тези открития да се отхвърлят като деструктивни и неуместни? Или ни помагат да разберем християнството по новому и по-добре? Това е въпрос, на който само лично можете да си отговорите. Това е загадката на свитъците от Мъртво море.