Обикновено думата “мумия” извиква представа за добре запазените тела в древноегипетските ковчези и саркофази. Със същия термин се означават и телата, открити в европейските катакомби, в манастирите на капуцините в Палермо на остров Сицилия или в оловните подземния на катедралата “Св.Петър” в Бремен. Енциклопедията Брокхаус дава следното определение на понятието мумия : “Труп запазен от разлагане чрез естествено изсушаване или изкуствена обработка.” От тук следва, че няма никакво основание да наричаме по друг начин и телата на хора от предколумбовата епоха, открити главно в Югозапада на Съединените щати, които благодарение на извънредно благоприятния климат и почвени условия са се запазили в такова състояние, че могат да бъдат различени индивидуалните черти на лицето, косите и кожата.

При някои племена тези грижливо извършени погребения са били свързани с вярата в задгробен живот. Иначе би било съвършено безсмислено наличието на богати гробни дарове, като оръжия, украшения и други предмети. Намерени са дори мумии на кучета, от чийто грижлив начин на погребение личи ясно, че те не са просто хвърлени и зарити в земята. Формите на погребение у индианците от предколумбовата епоха, дори само в Югозапада на Съединените щати, са така разнообразни както трябва да са били и техните религиозни представи. Какво обаче може да си помисли археологът, когато намери например гробове пълни с черепи – само черепи, без никакви следи от принадлежащите към тях скелети? А на съвсем друго място открие само скелети и нито един череп – като между находките на двете места няма никаква връзка? И как трябва да изтълкуваме случая с намереното тяло на мъж, което, очевидно след смъртта му, било разрязано точно през кръста на две половини и след това отново внимателно съшито?

Какво необикновено събитие е довело до “ погребението на ръце”, открито от Ърл Х. Морис в пещерата Циахатсо, недалеч от “Пещерата на мумиите”. Ето как описва тази находка неговата съпруга: “На дъното на гробната яма, върху чиста постелка от трева, лежаха две ръце на възрастен човек, отрязани до лактите. Костите се държаха все още заедно от изсъхнали сухожилия, дланите бяха обърнати нагоре. Това беше единствената част, която ни се отдаде да намерим от човешкото тяло. Отрязаните лакти докосваха стената на гробницата. Имаше и погребален инвентар и тъкмо тук излезе наяве нелепата страна на цялата история. Защото на тези самотни ръце бяха придадени два чифта от най – хубавите тъкани сандали, украсени с червен и черен орнамент, които някога са излизали изпод земята на Югозапада. Не ръкавици, а сандали!

Върху сандалите се намираха три огърлици, две от които имаха висулки от черупки на мекотелото морско ухо, докато третата представляваше уникално произведение на изкуството. Тя се състоеше от осемнадесет пръстена, направени от бели раковини, всеки с диаметър около 7,5 см и така закрепен на връвта, че та се застъпва малко със следващия. Украшението беше много красиво и ефектно – но все пак беше огърлица, а не гривна за ръка. Имаше и една кошница пълна с продълговати перли във форма на полумесец, още една по – голяма кошница, която прикриваше всички останали предмети и накрая – грамадна каменна лула. Сандали без крака, огърлици, за които няма шия и лула без уста да я захапе – наистина метафизически триумф над физическото битие. Липсващите части на тялото не могли да бъдат намерени. В това отношение много по – голямо удовлетворение донасяли находки като онази, която Морис направил в Ацтек.

Под пода в една от стаите той открил грижливо погребано тяло на възрастен мъж. Тази находка той нарекъл “Гробът на воина”. Тялото било обвито в покривало от пера, а после в рогозка от тръстика. Заедно с многобройните по – дребни предмети имало и извънредно богато украсен щит с размери 92 на 79 см, който прикривал по – голямата част от тялото. Щитът бил плътно изплетен, външният му ръб напоен със смола и осеян с мънички парченца селенит към центърът оцветен в тъмночервено, а по краищата в синьо - зелено. Истински шедьовър. До него се намирали брадви, несъмнено оръжия, а не сечива, една от които било изработена от хематит в особено изящна форма. Имало и един дълъг нож от червен кварцит. Воинът се отличавал с необикновено едро и здраво телосложение, а разкошното му погребение показвало, че приживе е заемал високо положение.