По време на сутрешните часове се провежда демонстрация на военни изкуства и се извършват множество брачни церемонии. Хиляди преданоотдадени двойки идват тук от цяла южна Индия, вярвайки, че да се ожениш в Гуруваюр е голяма благословия. Вечер в открития двор на храма се изпълняват различни класически индийски танци, като бхарат-натям и катхакали. Актьорите комбинират музиката, танцът и драмата, за да разкажат за безбройните чудеса правени от дейтито. За това говори и една история, в която се разказва за Манджула, която била дъщеря на метач. Тези хора, заедно с техните семейства се считат от определена част от индийското общество за много низши. Така общото отношение към тях е, че те дори не трябва да бъдат докосвани. Въпреки тази очевидна социална безизходица, в която се намирала, Манджула изобщо не била обезкуражена в преданната си обич към Вишну. На всеки две седмици, тя се отправяла от своето село на поклонение към Гуруваюр. Тя редовно нижела гирлянди от цветя отгледани в нейната градина, като специален подарък за дейтито.

Един ден, поради лошото време, Манджула закъсняла и когато стигнала до храма неговите врати вече били затворени за през нощта. Манджула била много притеснена за това, че не могла да предложи гирляндата си от цветя на дейтито и след като не й оставало нищо друго, тя седнала пред храма и започнала да плаче. Изневиделица пред нея се появил един брамин и я попитял защо плаче. Манджула му разказала за лошия си късмет, че идвайки от толкова далече е намерила вратите на храма затворени. Тогава браминът и казал:”Вишну със сигурност ще приеме твоя подарък, затова Манджула, моля те закачи гирляндата си от цветя на вратата на храма.” След това браминът си отишъл, за да прекара нощта другаде. В 3 часа сутринта, много поклонници се събрали пред храмовите врати в очакване свещенниците да ги отворят. Манджула също била сред тях, но не виждала гирляндата, която била оставила предната нощ. След като отключили и всички влезли в Божията обител, изумлението било голямо като съзрели гирляндата от свежи цветя около врата на дейтито.

Всеки започнал да се чуди, как е възможно това, при положение, че храмът е бил заключен отвън и никой не е можел да влезе вътре и да му сложи гирляндата. Манджула почти припаднала – дейтито носело нейната гирлянда, която тя лично закачила на вратите на храма през изминалата нощ. След това, в продължение на един месец, дейтито носело гирляндата от цветя, които останали през цялото това време свежи и благоуханни.. С настъпването на вечерта започват и основните събития за деня – процесия, при която дейтито се носи от украсени със злато и скъпоценности слонове. В действителност процесията от слонове в Гуруваюр е известна в цяла Индия. Преди шествието да започне хората се събират пред храма, за да наблюдават слоновете, които със сигурност ще изнесат великолепно представление пред очите на всички. Независимо, че слонът е най-популярната гледка в Индия, той никога не губи своето очарование и магическа загадъчност.

Затова всеки се забавлява да наблюдава, как слонът величествено се поклаща докато пристъпва, люлеейки своя хобот в съвършена хармония с могъщата си походка. Процесията се води от три слона, избрани да бъдат и нейната главна атракция. Преди да започне всичко, те са хранени с голямо количество сладък деликатес направен от гоур (субстанция приличаща на кафява захар и меласа) , смесен с готвен ориз и оформен във вид на големи баскетболни топки, преглъщани от слоновете без усилие. Всеки един от тези сърдечни исполини поглъща поне по половин дузина от тези деликатеси преди да се насити. След това слоновете са украсявани с ярко оцветени копринени дрехи и наглавници декорирани със злато и други скъпоцени материали. По времето, когато тълпата започва да се сгъстява, един брамин пристъпва напред и надува три пъти раковина, с което оповестява идването на дейтито.

След това от параклиса в храма излиза свещенникът, който носи на главата си махотсава-мурти (златна миниатюра на дейтито) и бързо се качва на гърба на централния слон. Едновремено с това, други брамини носещи празнично украсени чадъри, ветрила от паунови пера, знамена и флагчета се качват върху гърбовете на другите два слона. Веднага започват да бият барабани, засвирват шанай (духов инструмент), гонгове и цимбали. Празничната процесия започва. Процесията се движи по посока на часовниковата стрелка и обикаля три пъти около храма. Още преди да е привършила първата обиколка се запалват 10 000 светилника по външната страна на храмовата стена с цел да осветяват пътя на празничното шествие. Това става бързо с помощта на стотиците участници в процесията..

Под звуците на музиката и светлината на маслените лампи, слоновете грациозно обикалят три пъти около храма. Спирайки на интервали, те тромпетират с хоботите си, възпявайки славата на Бога. Всички участници в това трансцедентално шествие изпитват духовно щастие от тази кулминация на събитията за деня. “Ако дейтито е доволно” казва един брамин, “тогава всички ние автоматично изпадаме в екстаз.” “Безспорно е така,” отвърщам аз, след като съм пометен от окен от трансцедентално щастие. Тъй като процесията с участието на слонове се провежда всяка вечер през цялата година, с допълнителни шествия на празнични дни, храмът Гуруваюр разполага с 46 слона, тренирани да изпълняват специалните за целта церемониални функции. Един от най-известните слонове е бил Кешава, който е познат и под името Гаджараджан – “царят на слоновете.”