На езика на мохиканите думата „чекан”, означава -Любов. Археолозите откриват глинени плочки, изработени от мохиканите, на които изобразяват отношението към половете си. Тази своеобразна керамика на мохиканите безспорно представлява върха на еротичното изкуство древна Америка. Никаква друга перуанска култура, никаква друга древноамериканска култура никога не е показвала нещо подобно. Също така и носителите на културите, дошли след мохиканите, са значително по-въздържани в разкритията на своя сексуален живот. Мохиканите просто показват поразителна откровеност. Археолозите са намерили еротична мохиканска керамика и в гробовете на древноперуанските индианци. 

Мохиканите са имали свои морални и нравствени норми, свои норми за половия живот. А пък онзи който прекрачва границите на това, което обществото одобрява, което смятало за нормално, той трябвало да изтърпява строго и понякога твърде жестоко наказание. За особено тежко накърняване на нормите на любовните отношения виновният е трябвало да очаква смърт, чрез убиване с камъни. За други сексуални провинения, виновният е бил жигосван със стъпаловиден знак през лицето.

Мохиканите не са били „анархисти в любовта”. Те са имали като всяко цивилизовано общество своите морални норми. Те се различавали в зависимост от схващанията им и в любовния живот, добро и лошо. И това което според представителите им за любовния живот било отрицателно, него чисто и просто не позволявали, забранявали го. Който въпреки това нарушавал нормите, той бил наказвам. Следователно всичко, което е показано върху еротичната керамика на мохиканите, отговаряло на нравите им. Любовният живот, на който мохиканите са се отдавали с такова удоволствие, така често и в толкова различни положения, са го съхранили върху глината. И така грънчарските им произведения- изобразява на всичко което е радвало и възмущавало тези индианци, в отношенията мъж-жена.

Това, което ни дава керамиката за сексуалния живот на мохиканите е също тъй открито, тъй искрено, тъй непосредствено, както всички останали сведения, които са предавани чрез глината. Чрез тях добиваме представа за техните радости и удоволствия, за техния начин на живот. Мохиканите създателите на тази любовна хроника, отдавна не съществуват. Любовта обаче остава и ще живее, докато свят светува. Освен глинените предания за любовния живот на древноамериканските индианци са запазени и песни и стихове, изразяващи щастието, непосредствено следколумбово време. От тези поетични произведения не говори за секс, а лъха чувството, човешкото сърце, биещо в индианците също така, както във всеки друг човек на планетата ни.

ВАЙНЬЮ

Като любещи всякога заедно живяхме,

Как съумя да напуснеш мъжа, когото обичаше ти?

Нима за това, гълъбице моя,

Искрена любов ти дадох, та ти, без да знаех защо,

предания оставяше?

Еднажди само в колибата

при мен да се върнеш ти,

побързал бих да кажа:

без вече да се разделяме,

живота с теб споделяме.

Не бе ли ни щастлив животът

тук горе, на баира?

Сама сега ти бродиш замина безцелно. 

Къде, къде ли се загуби?

Веднъж само още изслушай

да питам със сълзи в очите,

защото ти ме остави-

нивга не вярвай, че страдаш,

защото аз ти желаех това.

Аз те обичах красиво цвете,

от слънцето съгрято, топло,

тъй дружно си живяхме-

как изведнъж нехаеш,

че аз съм сам!

Кажи как стана тъй?

Ще трябва да приема аз съдбата,

но нивга никой да ми каже,

че ти блуждаеш търсещо от ствол на ствол

 в мъка и самота.

 Вие, хора, които обичате,

с широко сърце в гърди!

О, чуйте що ще ви кажа:

за нищо на света да не попадне

 тя жертва на хищна птица!