Модернизацията на нашето време едва е засегнала естествено изолирания щат Керала в югозападната част на Индия. Затова танцът Катхакали, който е характерен за тази област продължава да процъфтява без никави препятствия и до наши дни. Поради факта, че танцът се изпълнява от векове от селските жители за тяхна забава и духовно просветление, в Керала ние можем да наблюдаваме най-чистото изпълнение отразяващо Ведическият живот и култура. Свещенният танц на Индия се разделя на две категории - енергичен или мъжки и нежен - женски. Катхакали е повече деен и затова е изпълняван от мъже, но съществува и нежна форма, която се нарича Кумми и е танцувана главно от жени. И в двата случая изпълнителите са духовно посветени и възприемат зелената стая, в която се обучават като параклис, а всички уреди с които боравят като принадлежности за служене и почитане на Бога.

Спазвайки правилата на Натя Шастра, Катхакали е развил свой стил залегнал в ръководството за него Хасталакшана Дипика, с което дава своя собствен принос в развитието на свещенния танц в Индия. Танцьорите на Катхакали са високо ценени в Керала. В миналото, водещите семейства в областта са имали свои собствени Катхакали трупи. И до ден днешен висшето общество в Керала с радост е патрон на това изкуство, като не са малко случаите, когато са преодолявани редица трудности свързани с неговото по-нататъшно развитие. Танцьорът на Катхакали никога не стои изправен. Неговата поза е неестествена и прилича по-скоро на тази на йогий , чиито действия са продиктувани от съзнателната сила вътре в него. Острите движения на танцьора, възбудени и мъжествени изграждат ритъмът, който той поддържа с голяма сила.

Гримът и маските използвани в Катхакали разкриват и засилват изразителността на персонажите, облечени в специално приготвени костюми, допълнително подчертаващи тяхната изразителност. Отличителните черти на Катхакали са силата на изразните средства, които използва, религиозният устрем и пантомимамата, като никаде другаде в стила на свещенния индийски танц не се наблюдава толкова разширено използване на изразните средства на лицето. Всичко в Катхакали е свързано със значимите аспекти на живота. Сцената, независимо къде се намира - било то в градината на някой дворец, богато украсен храм или на селския площад е винаги с размери около 16 квадратни метра. Тя изобразява светът, който се е появил след първоначалния акт на творение на Създателя.

С цел да предизвика проявата на мистериите на съществуването, Катхакали никога не се изпълнява на дневна светлина. Обикновено след залеза на Слънцето тишината на нощта се пронизва от силен барабанен звук, с който се оповестява началото на представлението. Това предизвиква приятното усещане на очакване, примесено с повея на чист въздух и трепета за жадувано пътуване скрито от мрака на нощта към живота в нашите сърца. Единствената светлина за представлението се доставя от две кокосови лампи, поставени върху високи сияещи месингови стойки. Тези лампи са пълни с масло, като в едната има голяма връзка от фитили. Тя е разположена по-близо до сцената и изобразява Слънцето, а другата има по-малко фитили, свети по-слабо и е разположена към публиката, като изобразява Луната. Тези лампи представляват различни личностни персонажи играещи роля в драмата.

Те едновремено оживяват и ни покоряват, като този техен ефект не може да бъде постигнат дори от най-съвременните осветителни техники използвани на модерната сцена. Танцът на пламъка на маслената лампа, който понякога избуява, а друг път почти угасва, пулсира като че ли с интелигентна енергия, отразявайки смяната на ритъма и настроенията на артистичната постановка. Духовната и мистична атмосфера на Катхакали е подсилена от лампите и комбинацията, която се получава при смесване на тяхната светлина с естествения декор, на който се разиграва представлението. С първия барабанен ритъм Катхакали ни казва, "Пралая, праяла димурдала". Това оповестява края на космическото заблуждение и началото на "Нова Ера." В Катхакали не съществува сценарий и предварителна постановка, тъй като той изобразява забавленията на Бога и полубоговете, които се намират отвъд времето и пространството.

Преди да бъде разказана главната история, пред очите на зрителите се разиграва прелюдия, която се нарича пуррапад и изобразява живота на земята в цялата му колоритност. В пуррапад се разкриват различните фази и настроения, които наблюдаваме в живота около нас. Звукът от барабаните, песните и танците продължават през цялата нощ чак до зори. Танцовото представление напредва и се развива в образа си на сериозен свещен ритуал продиктуван от някаква мистична сила. Емоциите започват да се надигат подобно на океански вълни. Така понякога от привидно спокойното си състояние, танцът се завихря и поглъща цялото внимание на публиката, като същевремено я грабва и изумява. И подобно на прогресивния театър от наши дни, действието в Катхакали не винаги се развива в очертанията на сцената.

Понякога, когато е по мащабно от нейните ограничения, то излиза извън нея, като например в историята за Шри Кришна и Неговия беден приятел брамин Судама. В началото ние виждаме, как Кришна е заедно с жена си Рукмини, в замъка Му в Дварака. След това изведнъж Кришна става неспокоен, започва да се вглежда настойчиво в далечината и се вмъква в гъсто подредената публика заобикаляща сцената. След това забелязваме, че от задните редове се задава Неговият приятел Судама, облечен в скъсани дрехи. Така след като се срещат сред публиката актьорите отново се завръщат на сцената. Изпитвайки искренна радост от срещата си с Кришна, с когото не се бил виждал от много дълго време, Судама забравя за какво е дошъл - а то е да Го помоли за финансова помощ. Кришна многократно му се покланя и го прегръща, като му предоставя всички удобства с които разполага.

Очарован от добротата на Кришна, Судама напуска двореца удовлетворен от срещата си със своя добър приятел, но с празни джобове. Прибирайки се у дома обаче, той забелязва, че Кришна му е построил дворец и го е обзавел с всичко необходимо за дълъг и охолен живот. Когато хоризонта започне да почервенява, предизвестявайки настъпването на новия ден представлението на Катхакали идва към своя край. Лампите на сцената се загасят, но преживяванията на радост и божествена реализация остават живи в сърцата на актьорите и публиката. Независимо от формата си, свещенният танц на Индия има за цел да донесе все по-високи и по-високи нива на себереализация на тези, които участват в него.

За незапознатият наблюдател представлението, което се разиграва пред очите му може да бъде само едно хубаво вечерно забавление, но трябва да знаем, че тогава това ще бъде виждане продиктувано от ума и тялото. Истинското възприятие на свещенния танц е транседентално - отвъд нашите материални сетива. Така правилното разбиране на вътрешното значение, което има свещенният танц ще помогне на участниците в него да се доближат по-близо до равнището на божествено съзнание посредством медиума на звука, движението и емоциите, които го изграждат.