В своя предговор към изданието от 1965 г на “ Картата на Винланд” Вайтър пише: “Тя представлява най – ранното известно досега и достоверно картографско изображение на всички части на двете Америки и включва очертанията на Гренландия, нанесени с такава удивителна точност, че това би могло да бъде направено само въз основа на собствени наблюдения. Ако тази част от картата е била съставена на север, вероятно в Исландия, тя представлява единственият запазен, средновековен образец от староскандинавската картография. Приемем ли тези изводи това ще има необозрими последици за историята на картографията и на мореплаванията на викингите.” “Приемем ли тези изводи…” Нима след осем годишно проучване на картата все още би могло да има съмнения?

Учените имат сериозни основания да се отнасят с крайна предпазливост към всичко, свързано с историята на викингите. Макар фактът, че викингите са открили Северна Америка преди Колумб, да е бил известен тази теза е почивала единствено на сведенията от староскандинавските саги, предавани от уста на уста и записвани едва през 13 век. Затова наистина стана сензация, когато съдържанието на тези саги беше подкрепено от нов документ, от едно буквално “каменно” свидетелство, че норманите дълго преди Колумб са били на северноамериканския континент. Към края на 1898 г един шведски преселник, фермерът Олаф Оман, намерил недалеч от Кенсингтън, щата Минесота, под корените на една трепетлика голям издялан камък. Той бил висок приблизително 75 см. широк 40 см и дебел 15 см и напомнял надгробна плоча.

Десетгодишният син на фермера пръв забелязал, че върху камъка са издълбани странни писмени знаци. Поканил съседа да го огледа и от тогава започнала дискусията за Кенсингтънския камък. Надписът на камъка се оказал скандинавско руническо писмо. Той гласял: “ 8 шведи и 22 норвежци на изследователско пътешествие от Винланд на запад. Слязохме на суша при две скалисти островчета на един ден път северно от този камък. Излязохме в морето и ловихме цял ден риба. Когато се върнахме, намерихме 10 от нашите хора червени от кръв от мъртви. AVM /вероятно съкращение на ‘ Ave Virgo Maria’/ спаси ни от зло. Имаме десет човека при морето да пазят корабите, на 14 дни път от този остров. 1362 г.” Още от самото начало мненията се разделили рязко и непримиримо.

Едната страна категорично заявявала, че камъкът е фалшификат. Другата с не по – малка категоричност го провъзгласявала за автентичен. Дискусията предизвикала порой от най – различни истории за плаванията на викингите. Няма да разглеждаме дискусията с подробности, само ще отбележим че по – голяма част от изследователите смятат Кенсингтънския камък за фалшификат. Те вярват, че той датира не от 1362 г а от края на 19 век. Аргументите им са солени и убедителни. Но те се базират единствено на косвени улики. Например никой не успява да отговори на въпросите, кой именно е фалшифицирал камъка и защо? С помощта на археологията ние имаме възможността да пратим този спор в архива. Чрез археологически методи можем да докажем, че викингите са стигнали до Северна Америка и са се установили там преди Колумб и Кабот.