Викингите не отговарят на нито една от нашите традиционни представи за възход и упадък на една “култура” или “развита цивилизация”. Те били народ от пирати, които смятали за най – високо достойнство верността към рода – клана. Използвайки превъзходни кораби и въоръжени с отлични оръжия, те кръстосвали морета, океани и реки – на запад до Америка, на юг до Сицилия, на изток по цялото течение на Волга. Където стъпвал техния крак, горели градове, леела се кръв и пътят им бил осеян с трупове. Още тогава подвизите им се превърнали в легенди, разказвани столетия наред край домашните огнища на Северна Европа, докато накрая били записани в онази форма, която днес наричаме саги. От тях научаваме, че викингите в Исландия приемали да бъдат кръщавани само в горещите извори, защото те – тъкмо викингите – “ненавиждали студената вода”.

Или пък четем, че когато Ейрик Рижия се завърнал в Исландия от новооткрит остров, който имал намерение през следващите години да засели със свои хора, той съобщил, че е открил Greenland – Зелена земя и че дал това наименование на острова, почти изцяло покрит с ледове, за да го направи по – привлекателен за бъдещите заселници – трик, който и в наши дни усърдно се прилага от посредниците при продажба на недвижими имоти. За нас най – голям интерес представляват “ Сагата на гренландеца” и “Сага на Ейрик Рижия”, защото в тях са описани откриването на Америка и първия контакт на викингите с местните жители, или както е казано в самите саги, откриването, на Vinland – “Земята на виното”. Важно е да знаем, че за разлика от Колумбовото, това откриване на Америка станало на последователни скокове.

Отправната точка била Норвегия, а поредните скокове отвели изследователите до Фарерските острови, Исландия и Гренландия. Първия викинг, който съзрял Гренландия, бил вероятно Гумбрьон, когото лошото време отклонило на запад от курса му. Първият, който се заселил в Гренландия, бил Ейрик Рижия. Той избрал един залив, известен днес под името Ейриксфиорд, а неговото имение там се казвало Браталид. Ейрик Рижия бил принуден да се засели в Гренландия, тъй като бил изгонен от Исландия заради няколко убийства. Неговия син Лейф Ейриксон, прекарал младежките си години в Норвегия и се завърнал в Гренландия с кралски указ за покръстване на заселниците.

За съществуването на тези гренландски поселища разполагаме с археологически проверени данни – останки от църква и скелети намерени там. Няма съмнение, че това са скелети на някои от същите онези викинги, които са живели там и са се отправили от Гренландия, за да открият Америка. Единият от скелетите вероятно е на Лейф Ейриксон – първият пътешественик до американския континент. През хилядната година Лейф потеглил на запад по море заедно с тридесет и пет човека, между които и един “южняк” – навярно немец на име Тюркир. Най – напред той стигнал до един каменист бряг и затова нарекъл страната Хелюланд – Земя на каменните плочи, днешната Бафинланд. След това продължил на юг и достигнал друг бряг, този път обрасъл с богати гори и нарекъл страната Маркланд – Горска земя, сегашния Лабрадор.

Още по на юг викингите доплували до трета по ред страна, тя им се видяла така хубава и плодородна, че решили да останат там, построили си къщи и скоро тръгнали да изследват навътре сушата. Един ден Тюркир изчезнал. Лейф тръгнал да го търси. Не минало много време и той срещнал Тюркир, който вървял залитайки насреща му, правел гримаси, държал се като смахнат, с една дума правел впечатление на пиян. Когато го запитали за причината за това му поведение той им съобщил удивителна новина – намерил грозде. И се възмутил страшно, когато неговите другари се усъмнили в думите му. В края на краищата – казал той – родил се е в южна страна и знае какво е лозя и грозде. Тогава Лейф нарекъл тази страна Винланд. Все едно дали бил намерил грозде или не, Тюркир трябва да е бил голям шегаджия, защото никой още не е успял да се напие от ядене на грозде.

СКРЕЛИНГИ – МЕСТНИТЕ ЖИТЕЛИ НА ВИНЛАНД

Какво всъщност са ни разказали за местното население на Винланд тези дръзки мореплаватели – викингите и първи европейски заселници в Америка? Извънредно малко. Те им дали странното наименование “скрелинги”, а това което съобщават, е донякъде неясно и не звучи много приятно. След Лейф в Америка дошли Турвалд Ейриксон, Турфин Карлсефне и една демонична жена на име Фрьойдис, дъщеря на Ейрик Рижия. Една експедиция предприета от Турвалд Ейриксон, завършила с неуспех. Братът на Лейф, Турвалд, отплавал на неговия кораб за Нюфаундленд, презимувал в неговите къщи и предприел няколко разузнавателни експедиции. Веднъж на морския бряг викингите намерили три обърнати лодки, под които се криели деветима от местните жители. Викингите веднага се нахвърлили върху тях и ги избили. Сами един успял да избяга.

Това несмислено деяние може да бъде обяснено единствено като проява на техния характер. За него няма никакво разумно основание и както може да се очаква, то донесло горчиви плодове. "Безбройна флота от кожени лодки" нападнала викингите и ги обсипала с град от стрели. Една от тях се забила в гърдите на Турвалд. Това е почти всичко, което знаем за първата среща на викингите с местните жители, а също и за странното име – скрелинги, което пришълците дали на завареното население. Кои са били тези скрелинги? Въпросът е съвсем прост, но представлява голям интерес за антрополозите и етнографите. Какви са били тези скрелинги – индианци или ескимоси? В сагата за Ейрик Рижия те са описани така: “Това бяха дребни хора и коварни на вид. Имаха големи очи, скулести лица и твърда, гъста коса.”

По време на едно от пътуванията си на север Карлсефне попаднал на петима спящи скрелинги и съгласно обичая на викингите веднага ги убил. Край тях намерил дървени съдове, пълни със смес от костен мозък и кръв. Това се смята сред ескимосите за деликатес, но Ингстад пише, че е срещал същото ястие и сред индианците от Северна Канада. Стрелите, с които били нападнати викингите, свидетелстват повече в полза на индианците. Най – просто е да предположим, че викингите не са правили никаква разлика между индианци и ескимоси и са наричали скрелинг всеки срещнат местен жител.

Сега може да бъде казано само – слизанията на викингите на американския бряг представляват интерес в много отношения, но те не са внесли никакви промени нито в представата за света, нито в икономическите условия на живот на хората от Европа. Това е сторил Колумб, това са сторили едва испанците, завоювали от юг северноамериканския континент. И може би братът та Лейф, Турвалд, наистина е бил ясновидец, когато, след като извадил стрелата от смъртоносната си рана, изрекъл последните свои думи: “Виждам, че доста съм затлъстял. Намерихме ние плодородна страна, но тя няма да ни донесе щастие.”