Представата ни за алхимията и алхимиците е свързана с мистицизъм, суеверие и лъженаука. Исторически погледнато обаче, това са едни от характерните черти на средновековието, които са формирали психологията и мирогледа на хората тогава. Едно тълкуване на легендарния текст с неустановен произход, известен под името “Изумрудената скрижала”, продължава да е предмет на дискусии сред специалистите. Според легендата тринадесетте заповеди в скрижалата са написани от древноегипетския бог Тот. В тях той влага висшите познания за строежа на материята и вселената. Ето един интересен откъс от тях: “… Отдели земята от огъня, тънкото от грубото, внимателно, с голямо изкуство. Това вещество се вдига от земята към небето и веднага отново се спуска към земята. То събира сили от горните и долни неща. И ти ще получиш световна слава, и всякакъв мрак ще се отдалечи от теб…” Най-вероятно в текста се разказва за принципите, с помощта на които може да се овладее енергията, заключена в материята.

В началото се посочва необходимостта да се отдели енергията (огънят) от материята (земята). Носителят на тази енергия е свързан с финия строеж на веществото, с елементарните частици (тънкото от грубото). Процесът е много опасен (внимателно) и изисква големи познания и специална апаратура (с голямо изкуство). Отделилата се енергия е поток от частици (вдига се от земята) и е във връзка със също такава енергия, идваща от космическото пространство – космическите лъчи (веднага отново, се спуска към земята). В последното изречение направо се казва ,че този, който овладее ядрената енергия, ще бъде най-големият благодетел на човечеството. Разбира се, едва ли има специалист, който сериозно да приеме това тълкуване на “Изумрудената скрижала”.

Според редица учени тя е една своеобразна философска поема от късното средновековие, а не алхимически трактат. Един немски лекар предлага друго, още по-интересно тълкуване на алхимичния символ, представляващ кръг, около който са разположени седемте познати тогава планети и съответстващите им седем метала:

Първо: Ако започнем от оловото и вървим по посока, обратна на часовниковата стрелка (олово, калай, желязо, злато, мед, живак и сребро), ще констатираме, че в този ред нараства и тяхната топло- и електропроводимост. На пръв поглед това учудва, но да не забравяме, че топлопроводимостта на металите съвпада с тяхната електропроводимост. Алхимиците може би са открили опитно, че водата завира най-бързо в сребърен съд и най-бавно в оловен.

Второ: Древните астролози са смятали, че планетите Марс, Юпитер и Сатурн са външни планети, а Венера, Меркурий и Луната – вътрешни. Ако проследим реда на металите, които им отговарят (желязо, калай, олово и мед, живак и сребро), ще се получи техният електроафинитетен ред. Тази закономерност също озадачава. Да си припомним обаче, че алхимиците са знаели много видове заместителни реакции. Желязото измества медта от нейните съединения, медта – живака и т.н. Следователно това подреждане на металите в алхимичния кръг вероятно е съставено по емпиричен път.

Трето: В същия този кръг, ако започнем от желязото и вървим по посока на часовниковата стрелка, като свързваме металите през един, ще получим ред, който точно отговаря на съответните им атомни тегла (желязо, мед, сребро, калай, злато, живак и олово). Вероятно това е случайно съвпадение, защото абсурдно е да се мисли, че алхимиците са познавали атомния строеж на материята (или може би са го познавали?) тук можем да приключим с проблема, като напуснем несигурната почва на предположенията и екстравагантните хипотези. За всеки един, за който все пак съществуват редица неизяснени въпроси, то е най-добре да се приеме мъдростта на Соломон, че няма нищо ново под Слънцето и това, което е било пак ще бъде.

Твърде е възможно от дистанцията на времето ние съвременните хора тепърва да преоткриване онова, което други “по-мъдри” от нас са знаели и са използвали в тогавашния си живот. Глупаво е да се счита, че нашата цивилизация, такава каквато я познаваме сега, е единствената по-рода си и единствено съвременния човек е строител на научно-техническия прогрес. Нека не забравяме, че съществуват загадъчни цивилизации, култури от древността, за които не знаем почти нищо и докато не се разбули облака на тази мистерия не бива да приемаме различния писания за проста измислица или плод на нечий болен мозък. Нека да се вслушаме в думите на Спасителя: “Докато не станете като децата, няма да видите Царството Божие…”