Според традициите, спазвани от незапомнени времена в Индия, Вишну е считан за изначалната личност, от която произлиза всичко останало. Започвайки от най-малкия атом във вселената и стигайки до планетите и звездите плуващи в пространството, а също всички проявени и непроявени живи същества – всички те са проявление на Неговата енергия. Той е източникът на цялата красота. “Дейтито не е камък” – казва ни храмовият брамин. “Камъкът е средството, чрез което Вишну разкрива Себе Си на съществата обитаващи този материален свят, които са неспособни да видят духовното съществуване. И тъй като от Него произлиза всичко, Той Самият е и най-привлекателен. Неговото тяло е израз на върховната красота, Неговите действия са израз на цялото обаяние, а Неговото съществуване е персонифицирана сладост.

Като най-атрактивен, Вишну е и най-върховният обект на любов и в същото време най-върховният неин разпространител. В действителност, самият Той е инкарнация на Божествената любов.” Затова и поклониците се стичат в Гуруваюр, запленени от всепокоряващата сила на Божествената любов. Самият храм съществува от около 5 000 години, но независимо от това се казва, че дейтито е много по-старо. На палмови листа, запазени в храма е записано, че то за първи път е било почитано от полубогът Брама в началото на падма калпа. В началото на вараха калпа, Сутапа и Пришни, които били бездетни се помолили на Брама да ги дари със син. Така той им дал дейтито на Вишну, което да почитат и им обещал, че желанието им да имат дете скоро ще се сбъдне.

След като изминало определено време, през което те стриктно почитали дейтото на Вишну, Той ги дарил с благословията Си. Така Сутапа и Пришни пожелали Той лично да им се роди като техен син. Молбата им била удовлетворена и Той, в три последователни Свои инкарнации се появил в образа Си на Пришнигарбха, Вамана и Кришна. Във всяка една от инкарнациите, дейтито на Вишну се появявало отново и било почитано от Сутапа и Пришни. По времето на Кришна Аватара, То било почитано в един храм в Дварака в продължение на 100 години. Когато дошло време Кришна да се отправи обратно към духовния свят, Той инструктирал Брихаспати и Ваюрдева, полубогът отговарящ за вятъра, да се погрижат служенето на дейтито да продължи. Когато те пристигнали в града, той вече бил наводнен от морето.

След като открили дейтито под бушуващите вълни те Го взели и се отправили на юг. След като пропътували значително разстояние, Брихаспати и Ваюр стигнали до закътано езеро намиращо се близо до морския бряг. Там двете райски същества седнали и започнали да медитират. Изведнъж, полубогът Шива изплувал от дълбините на езерото. Така след дискусия помежду им, те решили, че най-доброто място за издигането на нов храм е Рудратиртха, намираща се на брега на това езеро. От тогава мястото станало известно като Гуруваюр, като гуру означава Брихаспати, а ваюр – Ваюрдева. Вече са изминали петдесет века от основаването на храма на това място и за дългите години на служба, той е преминал през много изпитания. През годините на своето съществуване, той както славно е процъфтявал, така е потъвал и в забвение.

Имало е периоди през които е бил под царски патронаж и Индийските владетели са давали щедри дарения на храма под формата на малки фермерски селища разположени около него, обработваема земя, огромни стада от крави и дори по 1000 слона. Имало време и когато армиите на Султана на Делхи са вилнеели из южна Индия и са опожарявали, убивали и разрушавали свещенните храмове. Независимо от различните трудности обаче, Гуруваюр оцелявал, за да процъфти отново изгрявайки на теистичния хоризонт с цялото си могъщесто и величие. От момента на извоюването на независимостта на Индия от Британското господство през 1947, Гуруваюр не се е радвал на патронажа на Индийското царско общество, но независимо от това той е просперирал и понастоящем е един от най-известните хармове в цялата страна.

Той отваря вратите си в 3 часа сутринта, за да ощастливи нетърпеливо чакащото множество, наброяващо няколкостотин души. Първото събитие, което се случва в тези ранни утринни часове се нарича даршан, събуждането на дейтито. По време на сутрешния даршан, то се къпе в ароматизирани води, след това се облича и Му се сервират апетитни вегетариански ястия. По време на деня, почитането на дейтито включва и някои сложни ритуали, като например предлагането на хиляда кокосови ореха и запалването на множество лампи напълнени с масло. Така не минава дори и миг от деня, който да не е зает от някакви забележителни дейности. На пръв поглед непознатият за нас аспект, който трудно може да се възприеме от западния човек е интензивността, с която поклонниците почитат дейтито като личност.

Така посредством различните ритуали непрекъснато ни се напомня, че то не е камък, а личност. Затова, дейтито се къпе, преоблича, предлага му се храна, пеят му се песни и пред погледа му се изпълняват театрални представления, които целят единствено да го удовлетворят. Когато попитахме, дали почитането на дейтито не е идолопоклонничество, брамините ни отвърнаха, че “Бог има форма и трансцедентални атрибути. Ако тези атрибути бъдат представени във формата на камък, дърво или метал, тогава това не е идол, а почитането му не е идолопоклоничество.”