Да се вгледаме отблизо в едно от т.нар. чудеса с помощта на техниката пейша, за да открием втория смислов пласт. Според евангелието на Йоана едно от първите чудеса на Исус е на сватбен пир, когато свършило виното за гостите. В евангелието се казва: "А там имаше шест каменни делви, поставени по обичая на юдейското очищение, които побираха по две или три мери. Исус им казва: "Напълнете делвите с вода". И напълниха ги догоре. Тогава им казва: "Налейте сега, та занесете на настойника на угощението." И те му занесоха.

Настойникът на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино, и не знаеше откъде беше." Прилагайки техниката пейша, изплува истинският смисъл на историята. Знаем, че обществото на Кумран е правело водно кръщение на по-нисшите си членове и запазвали виното като свещена напитка само за висшите си членове. По-нисшите членове като неевреи, жени, дори женени мъже, били лишени от привилегията да пият вино.

Превръщането на водата във вино просто означавало, че Исус сега предлагал пълно членство на онези, които преди нямали това право. Оттогава неевреите, жените и женените мъже можели да получават причастие- свещеното блюдо от хляб и вино. За еврейските монаси било скандално не-свети хора извън обществото им да получават най-висши привилегии. Според свитъците, те се нахвърлили срещу Исус, защото осквернявал свещения им манастир.

Тази история всъщност описва произхода на християнския ритуал за причастие. Според д-р Тиъринг всяко от чудесата има подобно рационално обяснение. Тя твърди, че в Новия завет няма чудеса. Историята с нахранването на 5000 души с хлябове и риба е документиране на първото ръкополагане на християнски свещеници, отразено и в четирите евангелия. Хлябовете били левити- т.е. помощник-свещеници, които раздавали свещените хлябове.

Случилото се в историята било, че Исус дал право да бъдат левити, които трябвало да са родени в определено племе, на обикновени миряни, които нямали такъв привилегирован произход. Той позволил на обикновени женени мъже да раздават свещения хляб, и това било като ръкополагане за свещеници. Двете риби са нееврейски монаси, които предавали светостта си на нечистите женени мъже.

Те са наречени риби поради две причини. Едната е игра с еврейските букви даа-лет и ги-мъл. Те били в големия ги-мъл, защото били силабити- трети ранг, и в големия даа-лет, четвърти ранг или d, защото били нечисти като неевреи. Двете букви заедно правят еврейската дума "дааг", което означава "риба". После били кръстени, като били накарани да преминат през солена вода. Те трябвало да преминат през солената вода на морето и били изтегляни на борда на кораб, символизиращ Ноевия ковчег.

После корабът преминавал известно разстояние до шлюза на канала и те слизали от палубата на сушата на Спасението. Вследствие от тази история в евангелията се казва, че Исус вървял по вода. Това борави със същите метафори, защото с този ритуал на Спасение свещеникът, който ги кръщавал, трябвало също да стигне до кораба, а той нямало нужда да минава през солената вода и да се мокри, затова отивал до кораба по дига и пристигал сух.

Това може би е била стара шега със свещениците, че вървят по вода-че са привилегировани в сравнение с другите. Но продължението на историята е, че Исус е вървял по вода, така че, претендирал, че е свещеник. Той приел ролята на свещеник и преминал по дигата. Това има същото значение като чудото с хлябовете, защото като обикновен мирянин нямал право да стане свещеник, но се държал като свещеник.

И двете чудеса разказват едно и също: че при християнските духовници духовен сан се дава на обикновени хора, а не на такива с привилегировано потекло. Евангелията са написани в две смислови нива с превъзходна вещина. Има външен смислов слой, предназначен за непосветените, с елементарна доктрина- понятие, често срещано в Новия завет. Децата се нуждаят от истории за чудеса.

Те се нуждаят от общи поучителни уроци. Много последователи на християнската църква били в това положение и това външно ниво е предназначено за тях. Но освен това, има една прикрита, тайна история какво действително се е случило с Исус и апостолите му. Четящите я по метода пейша ще открият тази история. В процеса те ще открият за какво е тяхната религия. Това не е било нещо свръхестествено и не е разчитало на чудеса. Но това е било едно движение, реформирало съществуващата религия.

Тя взела от юдеизма най-добрите му елементи- висшия му монотеизъм и висок етичен стандарт. Същевременно тя отхвърляла това, в което юдеизмът бил дегенерирал по онова време- вманиачеността в една въображаема святост, отхвърляне на аутсайдери, на неевреи... отхвърляне на всеки, който за тях не бил напълно чист и свят, а също и финансова експлоатация.

Ранната християнска църква се родила от това движение - Новият Израел и царството на евреите- и го реформирала. И, както всички реформатори, Исус се сблъскал с враждебност, противопоставяне, преувеличаване... вид насилие, за което се говори в свитъците от Мъртво море. Това показва, че тази интерпретация са документите на губещата страна. От това се получава и една пълна история на църквата преди Исус.

Основана е по времето на Ирод Велики около 70 години по-рано, но не в Йерусалим, а тук, в Кумран. Евангелският текст използва две различни форми на думата Йерусалим- в единствено или множествено число. За обикновения читател това не означава нищо. Но за точния читател означава, че има разлика между два вида Йерусалим. Ако проследите тази нишка, ще откриете, че тя действа. Йерусалим в единствено число се отнася за буквалния Йерусалим, на 25 километра по пътя или 14 мили по права линия оттук.

Докато множественото число се отнася за тук, Новия Йерусалим за прокудените тук. Когато духовниците от йерусалимския храм се озовали тук, те се вкопчили в идеята, че принадлежат към Йерусалим. Така те пренесли мислено тук Йерусалим и той станал Новия Йерусалим. В този, един вид, град-макет, те се държали сякаш са в истинския Йерусалим, наричайки зоната на светилището "храма", а външните помещения- "града".

А акведуктът, кедронът, между връх Цион и Маслинения хълм- наричали са го Кедрон, защото е в същата посока като истинския, манастирът в източната част наричали Маслинения хълм. Така те въображаемо възпроизвели целия Йерусалим в това малко място. Когато говорели за "града", имали предвид тази малка зона тук. В литературата има много доказателства, че те са го смятали за Новия Йерусалим.

Но когато тази тема била проследена подробно, Йерусалим в множествено число се отнася за тук, Новия Йерусалим. Първоначалната комуна в Кумран била съставена от свещеници, прокудени от Йерусалимския храм, заедно с техните работници-миряни. Те изградили Кумран като храм-заместител и установили строг монашески начин на живот. После към края на I век пр.хр. навлезли в нов етап.

Дотогава тук вече имало и други евреи, които не били истински есеи, но искали да опитат аскетичния начин на живот. Когато двете групи се събрали, се развила идеята да излязат в диаспората, където живеели стотици и хиляди евреи, прогонени от Палестина, които искали да си останат евреи, но не принадлежали изцяло към юдеизма. Те се били отказали от ритуалните закони и законите на храненето и бързо се смесвали с гръцкия свят.