През 19 век на най – различни места в Юкатан били намерени така наречените „Книги на Чилам Балам”. Това били записки от времето след идването на конкистадорите – цветисти описания, наситени с политечески приключения и интриги, чието значение се състояло в това, че поне отчасти се опирали на оригиналните документи на маите. Най – ценният ръкопис бил намерен в Чумайел през 60 години на 19 век и предаден на епископа – историк Кресенсио Карильо и Анкона. След смъртта на епископа ръкописът попада в библиотеката Сепеда в Мерида, а от там при тайнствени обстоятелства изчезва безследно през 1916 г. От тези книги ние научаваме за родовете Ксиу и Ица, които се борели за власт и надмощие. Четем за блясъка на престолния град Чичен-Ица, за неговите разкошни сгради, чиито мащаби и стил издават някакво странно чуждо влияние, особено като ги сравняваме с по – старите градове в южен Юкатан.

Четем за Уксмал, който с воята монументална простота, сякаш олицетворява Възраждането на Старото царство и за Маяпан където съжителстват и двете форми. Научаваме за федеративния съюза между градовете Чичен – Ица, Уксмал и Маяпан. Който в последствие бива разтрогнат поради предателство. Чичен – Ица започва да трупа войски срещу Маяпан. Ала Хунак кеел, владетел на федеративната столица, наема войници от толтеките, завладява Чичен – Ица и отвежда вождовете му в маяпанския двор като заложници. По – късно те биват провъзгласени за вице-крале. Но съюзът между градовете е загубил жизнената си сила. През 1441 подтиснатите градове възстават под водачеството на уксмалската династия Ксиу и Маяпан бива превзет.

Заедно с него рухва не само фасадата на федерацията, рухва и царството на маите. Един град, който ксиусите все пак основали, бил наречен Мани, според някои това име означава „Свърши се”. Когато дошли испанците, царството на маите се оказало по – лесна плячка за тях, отколкото Мексико за Кортес. Нека сега си припомним, че народът на маите се превърнал в роб на своя календар. Маите не издигали своите големи сгради тогава когато им били необходими, а когато това повелявал календарът. С други думи те издигали нова сграда на всеки 5, 10 или 20 години и отбелязвали на нея рождената и дата. А понякога надстроявали върху една вече съществуваща пирамида нова, щом като някой нов календарен период изисквал да бъде увековечен по този начин.

И това те вършели стотици години на ред, с неизменна последователност – изсечените в камъните дати го доказват. Тази последователност можела да бъде прекъсната само от някаква катастрофа или от ….. изселване. Когато видим, че строителната дейност в един град спира в определен момент и приблизително по същото време започва в някой друг град, единственото възможно заключение е че населението на даден град внезапно го е напуснало и е основало друг. Ако това явление имаше ограничен, местен характер, то все пак би могло да бъде обяснено някак. Но тава, което станало след около 610 г от н е, не се поддава на никакво обяснение. Цял един народ, живеещ предимно в градове, изоставил своите сигурни къщи, улиците и площадите, храмовете и дворците и се изселил надалеч в дивия север. Никой от тези преселници не се върнал вече.

Градовете запустели, джунглата погълнала улиците, вятърът навявал пръст. Поникнали фиданки и разпукали зидовете. Никога вече човешки краг не стъпил на плочниците в дворовете и не се изкачил по стълбите на пирамидите. За да си дадем сметка колко чудовищно и непонятно е едно такова явление, нека допуснем например, че френския народ, народ с хилядолетна история, изведнъж се вдигне и се изсели в Мароко, за да основе на тамошния бряг една нова Франция. Че той изоставя своите катедрали и големите си градове, че хората от Марсилия, Тулуза и Бордо, от Лион, Нант и Париж ненадейно тръгнат да си търсят нов дом! И не само това! Че едва дошли в Мароко, те веднага се залавят да строят точно онова, което току-що са изоставили, т.е. пак градове и катедрали!

Това явление е не по – малко неразбираемо при маите, отколкото то би било при французите. Когато този факт станал известен на науката, тутакси се появили всевъзможни обяснения и тълкувания. За да обясним една от хипотезите, която вероятно се доближава до истината трябва да хвърлим поглед върху историята и социалната структура на царството на маите. За по – голяма прегледност, а и защото самите дати подсказват едно такова хронологическо деление – историята на така нареченото Старо царство се подразделя на три периода.