За разлика от другите имена , използвани за означаване на по – старите перуански култури като Рио Секо, Лас Кулебрас, Пунта гранде или дори Сан Николас, които са от изпански произход, името Чавин идва от някакъв индиански език. След дълго търсене археологът Хулио Цезар Тейо открил, че това е карибски език, един от многото, на които се е говорело и продължава да се говори частично и днес из северната част на Южна Америка във Венецуела, Колумбия, край Панамския залив и Малките Антили. Тейо установил, че думата „Чави” означава на карибски език ягуар и произходната дума ”чавини” – „Синове на ягуара с копия”. За разлика от Котош, Чавин е бил известен още на първите европейци, които са идвали в Перу. Градът Чавин е бил основан около 850 г пр н е. За сравнение Империята на Инките се е родила цели 2000 години по – късно. В наше време на територията на Перу съществуват два индиански града, които жънат възхищение у посетителите.

Най – младия град е орловото гнездо на Инките – град Мачу Пикчу, а най старият е Чавин. Двата древноперуански града будят възхищение предимно поради прекрасното си разположение. Мачу Пикчу се извисява на върха на висока планина, няколкостотин метра над буйните води на река Урубамба. А пък Чавин се намира още по – високо на около 3000 м н височина в Андите с вечни снегове и ледници. Водещия до Чавин път трябва да се превъзмогне при прохода Коноконча значителна височина/повече от 4000 м/, а достъпът до самия Чавин става чрез тунел, прокопан през планината но 5000 м височина. Така Чавин е разположен в много живописен, но трудно достъпен край, природните условия на който са трудно поносими за човек, идващ от нормални надморски височини.

Необходимо е било обаче да бъде извървян този път, за да бъдат разкрити храмовете, стелите и обелиските на Чавин. Когато говорим за влияние на чавинската култура се има предвид наличието на определен изобразителен чавински стил, който притежава нещо толкова характерно, че всеки дори и този, който никога не се е занимавал с него, го различава от пръв поглед. Най – характерните произведения на чавинското изкуство, запазили се до днес, си остават удивителните храмове, каменните стели и обелиски. Най – значителните от тях са в самия Чавин. И че очевидно градът на „Синовете на ягуара с копия” е бил столицата на чавин – индианците, главното огнище, в което се е зародила първата цивилизация на Перу. Археолозите са успели да определят някои главни обекти и пространства на древния град.

Един от тях е „Големият площад” тук са се събирали поклоници от близо и далеч и са се извършвали богослужения, под открито небе. Голимия площад от четирите си страни е обкръжен от площадки – северна, южна, западна и източна. В средата на големия площад е открит олтар, който представлява каменен блок, украсен със седем отвора, разположението на които напомня за положението на отделните звезди от съзвездието Орион. Археолозите са му дали името „Олтара на съзвездието Орион”. Под големия площад била разкрита подземна галерия. Не напълно ясно за какво е служела тя. От самия площад се излиза по широкото „Стълбище на ягуара” към западната площадка върху нея е изградена „Голямата пирамида”. В пирамидата е открита „Галерия на жертвените дарове”, където са намерени останки от жертвоприношения.

Между жертвите е намерен и череп на жена, вероятно пожертвана за боговете. В източната страна на пирамидата е разположена красива порта. Влезе ли се през портата, се установява, че тя не води на никъде. От западната страна на пирамидата се е простирал „Атриума на Камъните”, един вид антре към същинския „Главен храм” на Чавин. Намерените там камъни са украсени с релефи, изобразяващи птици, както и подобни на хора ягуари. От антрето на „Голямата пирамида” се стига до „Портата на грабливите птици”. Нарича се така, защото двете и цилиндрични колони от черен камък са покрити с релефи, показващи грабливи птици, вероятно кондори. Портата на хищните птици завършва с каменен фриз, на който са изобразени 14 от същите птици. Върху този камък виждаме свещеното за чавинските индианци число 7. Седем от хищните птици гледат на юг и седем на север.