Ежегодното честване на може би най-важното божествено събитие в основата на цялата християнска вяра. Чудото на девичето раждане, раждането на Божия син, непорочното зачатие... Знаците и символите на това велико космическо събитие са дали на хората вяра и надежда във възможността за Божествена намеса в делата на земните люде. Това е един от крайъгълните камъни на великата религиозна империя на западната цивилизация, изградена през последните 2000 години. И все пак, винаги е имало въпроси, дори инстинктивен скептицизъм относно това събитие.

Може би е дошло времето, с помощта на свитъците от Мъртво море, да преразгледаме цялата основа на този феномен, който толкова дълго време е част от религиозната ни митология. Есеите имали обичай, че някои мъже са длъжни да се оженят и да продължат рода. Висшите есеи, разбира се, спазвали пълно целомъдрие, но мъжете от втория по ранг орден отвреме-навреме напускали манастира, за да посетят съпругите си и после отново се връщали. Жените в тези бракове имали статут на монахини.

Монахиня и дева на този език се обозначава с една и съща дума. Тя означавала едновременно девственица и жена, посветила се на Бог. Тези жени преминавали през три етапа: Първо, те приемали монашеството, когато физически били девствени. След определено време те били сгодявани за мъжете, за които щели да се омъжат. Според правилата те трябвало да спазват въздържание колкото е възможно по-дълго- периодът на годежа трябвало да продължи възможно най-дълго, защото за есеите сексът трябвало да се прави само при необходимост.

След този дълъг период те били оженвани и едва тогава можели да консумират връзката си. Започвал тригодишен пробен брак. Ако след тези три години жената забременеела, те се женели повторно. Това било за добро, защото целта била да се роди дете, а разводът бил категорично забранен при есеите. Те имали правило, забраняващо интимни контакти по време на бременността. Всичко това би обяснило много добре девственото раждане.

Винаги е имало поразително несъответствие между двете евангелия, които твърдят, че Исус е роден от девица, но му дават и генеалогия, според която той е потомък на цар Давид по линия на баща си Йосиф. А това е много трудно да се обясни. Истинската история би била нещо такова: Мария е била сгодена за Йосиф според правилата на есеите. По време на годежа те са консумирали връзката си преждевременно.

В Новия завет е казано, че ако мъж се съеши с девственица през годежния им период и страстта му стане необуздана, трябва да им се позволи да се оженят. Мария е заченала и чрез игра на думи би могло да се каже, че дева е заченала, защото според закона тя все още била девица. Това звучи и смислено, и реално възможно, ако вземете предвид материала, с който винаги сме разполагали, за брачните обичаи на есеите. Тази интерпретация не звучи еднакво правдоподобно за всекиго.

Евангелията, например, твърдят, че Исус е бил заченат с намесата на Светия дух. Но в свитъците, както изтъква д-р Тиъринг, някои хора били считани за въплъщение на богове, ангели и духове. Това е начин на изразяване, визиращ Йосиф като Светия дух. По същия начин и ангелът Гавраил бил истински човек, както и всички останали ангели и духове в историята. Това премахва загадката и неестественото при раждането на Исус и го прави нормално човешко същество, родено чрез обикновен биологичен процес.

Трудно ми е да оценя хипотезата на Барбара Тиъринг за девственото раждане, защото като историк бих защитил буквалната истина за девичето раждане. В юдеизма има истории за чудотворни раждания- знаете, че Сара е родила на 90-годишна възраст. В юдеизма няма традиция с девствени раждания, няма нищо, което да ни подготвя за това. Сега сме в сферата не на историята, както я разбираме, а на вярата- това е една религиозна легенда, религиозен мит.

Това, смятам, е признато от учените почти в световен мащаб. А религиозните митове от векове формират много съществена част от християнството. И трябва да ги зачитаме. Смятам, че самият аз, заедно с учени и други християни, бихме желали да потвърдим, че Исус е имал естествен баща. Същественото в историите за раждането според Матей и Лука е това, че ранната Църква силно вярвала, че в това раждане има нещо повече от просто едно естествено раждане.

Бих поддържал мнението, че това "повече" е изключително важно и трябва да се третира сериозно. Не че човешкият произход на Исус е отречен, а божествеността на всичко това е силно подчертана. Божественият мит, разбира се, е в основата на християнската религия. Нейният символизъм за свръхестественото и божественото осигуряват нещо повече от обикновена история за забележително, но простосмъртно човешко същество.

Свитъците от Мъртво море разкриват факти, които пряко засягат магията и чудесата, осигурявайки на XX-ти век една по-реалистична основа за увековечаването на етичния и духовен кодекс, според който можем да живеем и оцелеем. Уликите са там. Те трябва внимателно да се отсеят и анализират. За да го направим, трябва да вземем предвид историческите обстоятелства и интерпретациите, които могат да се извлекат от самите свитъци, давайки нов поглед върху евангелията. Трябва да помним, разбира се, какво ни казват теолозите от много дълго време.