Бхарата Натям понякога се нарича "изкуството на вечността", защото изпълнението на този танц днес е в действителност същото, както преди хиляди години. Това е най-популярният стил на танцуване изпълняван в цяла Индия и по-специално в южните й щати като Тамил Нанду и Канартака. Бхарата Натям е изкуството майка, от което произлизат повечето от другите свещенни танци в Индия и с това, то е главен източник на вдъхновение за приближените му изкуства, като скулптурата, рисуването и иконопиството. И независимо от факта, че Бхарата Натям е бил дете на храмовете, сега той е изключително популярен на светската сцена. Произходът на думата "Бхарата", която обяснява тази система е изключително интригуващ.

Много експерти твърдят, че тя е компилация от първата сричка на три главни елемента на Бхарата Натям - бха от бхава или настроение, ра от рага или мелодия и та от тала или ритмично отброяване. В древността, изкуството на Бхарата Натям е било пазено от свети последователи известни като Наттуванарас. Те били тези, които го съхранявали като традиция и го преподавали на другите. Девидасите или прислужниците на Бога, танцували така, както им било нареждано от Наттуванарите. Подлагайки се на усилени тренировки, много от девидасите развивали своите умения още в ранно детство, когато били момиченца на пет годишна възраст.

От едно каменно писмо научаваме, че в единадесети век след Христа, 400 девидаси практикували изкуството на танца в прочутия храм Брихат-Ишвара, докато други 100 били изпълнителки в храма на Шива в Канчипурам. Монарсите по това време превърнали девидасите в организирана институция, принадлежаща към основните държавни структури, като им плащали заплати за тяхната религиозна заетост. Традиционно, през последните 1000 години Бхарата Натям е изпълняван главно от жени, с едно изключение - Бхагаватарите. Те са членове на браминската или духовната класа на обществото, които намират в драмата на танца най-добрия медиум за пресъздаване на великата философия на учението, което ни дава Бхагавата.

В нея се съдържа биографично описание на живота на Шри Кришна. Изпълнението на Бхагаватарите било известно като Бхагават Мели. Драматичното действие, лиричната композиция, подбраната музика и класическият танц се обединяват от тях в едно, за да прославят духовните забавления на Шри Кришна и други инкарнации на Всевишния по такъв вълнуващ и артистичен начин, който напълно отразява представите за танц на Бхарата Муни описани от самия него в Натя Шастра.